Решение № 467 от 12.10.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. Плевен, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря Поля Г. Видолова като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20234430201667 по описа за 2023 година

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 35 – 0001939 от 12.06.2023г. на Инспектор към РД“АА“-гр.Плевен , с което на Е. К. Т. ЕГН ********** е наложено административно наказания “глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 93в,ал17,т4 от ЗАвПр,за нарушение на чл 36,$1,т./iii/от Регламент ЕС№165/2014г.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и моли съдът да приема случая за маловажен.

В проведеното по делото съдебно заседания жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. С. Н. -ВТАК, като поддържа жалбата на изложените в нея съображения моли съдът да отмени НП като приеме ,че случаят е маловажен и че липсва субективен елемент от страна на жалбоподателят.

Процесуалният представител Инспектор на ИА“АА“ – гр. Плевен административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява и не ангажира становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:

ПлРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и 1 становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.05.2023 г. на път 1-3 Бяла-Ботевград, разклон гр. Славяново в посока гр.Русе, жалбоподателят управлявал МПС СКАНИЯ **** от кат. N 3 с прикачено към него ремарке ФЛИГЕЛ СДС 350 с peг. № **** от кат. 04 като извършва Международен превоз на товари с лиценз по маршрут РумънияБългария, видно от CMP N 2326008758 от 23.05.2023год„ като при проверката се установило следното : при проверката на работните 28 дни преди текущия ден се установи , че за времето от 17.09ч. на 18.05.2023год. до 08.39ч. на 21.05.2023 год., водачът не е въвел ръчно данните за почивка /не представя удостоверение за дейности Регламент 561 ЕИ/ в монтирания в автомобила дигитален тахограф.

За установеното нарушение на водача на автомобила бил съставили Акт за установяване на административно нарушение бланков № 00367 от 24.05.2023 г., в който актосъставителят е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл 36,$1,т./iii/от Регламент ЕС№165/2014г.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Впоследствие жалбоподателят се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Веднага след като изпълнил курса жалбоподателят подал възражение против съставения АУАН №00367/24.05.2023г., с което представил Удостоверението за дейности. Въпреки това наказващия орган е издал обжалваното НП.

Настоящото административно наказателно производство било образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като въз основа на събраните доказателства е издадено наказателно постановление № 35 – 0001939 от 12.06.2023г. на Инспектор към РД“АА“-гр.Плевен , с което на Е. К. Т. ЕГН ********** е наложено административно наказания “глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 93в,ал17,т4 от ЗАвПр,за нарушение на чл 36,$1,т./iii/от Регламент ЕС№165/2014г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя О. К. , свидетелят А. Димивски - свидетел при установяване на нарушението и свидетел при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на свидетелите. Същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да 2 не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление наказателно постановление № 35 – 0001939 от 12.06.2023г. на Инспектор към РД“АА“-гр.Плевен е издадено от компетентен орган.

В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Жалбоподателят работи като шофьор на тежкотоварен автомобил в „ЕЛВАИС“ ООД.В периода 18.05.2023г. - 21.05.2023г. Т. е почивал, за което обстоятелство е съставено Удостоверение за дейности. След почивката жалбападателят е изпратен да извърши превоз от Румъния за България с товарен автомобил с per. № ***, с прикачено ремарке с peг. No ****, собственост на „ЕЛВАИС“ ООД.При заминаването си за Румъния жалбоподателя е забравил да вземе със себе си издаденото Удостоверение за дейности.

Като на 24.05.2023г. при завръщането си в България на описаното в съставеният АУАН място, жалбопадателят Т. бил спрян за проверка от служители на РД „АА“, като при извършената проверка било установено, че не носи в себе си издаденото Удостоверение за дейности.

Веднага след като изпълнил курса си жалбападателят подал веднага възражение против съставения АУАН №00367/24.05.2023г.,в срока на чл44 от ЗАНН с което представил Удостоверението за дейности. Въпреки това наказващия орган е издал обжалваното НП.

Освен това, от разпита на свидетелите става ясно, че веднага след завръщането си в България жалбападателят в срока на чл44 от ЗАНН е което представил Удостоверението за дейности,преди издаване на НП.

3

Установи се в хода на съдебното следствие, че управителя или лицето, което се занимава с документите, е трябвало да сложи и удостоверението, което е пропуснато. Жалбоподателят е предполагал, че има в документите процесното удостоверение и поради което съдът счита, че нарушението не е извършено умишлено умишлено и че липсва субективният момент.Видно от преписката веднага след констатиране на нарушението е изпратено и соченото като липсващо удостоверение за дейност, в което се съдържа информация за направената почивка от жалбоподателят.

Алтернативно, макар и да е посочено от административно наказващият орган, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, може да се приеме, че случая е маловажен.

Съдът намира обаче, че макар и действително жалбоподателят да е извършил нарушението, което му е вменено, същото се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Липсва субективният елемент поради които ж албоподателят да не е носил в себе си процесното удостоверение,тъй като той не отговаря пряко и непосредствено за комплектуване на документите които ще са с него по време на пътуването му ,както и факта че още в срока по чл44 от ЗАНН за възражение,още с пристигането в страната той е представил Удостоверението за дейности на административно наказващият орган

Този негови твърдения кореспондират и с показанията на разпитаните свидетели ,които не отричат че веднага с пристигането си в страната жалбоподателят е представил Удостоверението за дейности става дума за забава само от няколко дни след проверката. В този смисъл, съдът приема, че обществената опасност на така осъщественото административно нарушение е явно незначителна, доколкото от него не са причинени вреди и доколкото липсват данни за съзнателно и преднамерено намерение за противоправно поведение у дееца. При това положение наказващият орган е следвало само да предупреди нарушителя по реда на чл. 28 от ЗАНН, без да му налага наказание. Като не е направил това, наказващият орган е постановил едно незаконосъобразно наказателно постановление, което поради това подлежи на отмяна от съда и на посоченото основание.

Настоящият състав на съда счита, че в конкретния казус извършеното нарушение на чл 36,$1,т./iii/от Регламент ЕС№165/2014г съставлява

„маловажен случай”. При установяване на конкретното административно нарушение, доколкото то съставлява маловажен случай наказващият орган е следвало да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН. При обсъждане приложението на посочената правна норма следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и НПК.

В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН , законът си служи с понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Прилагайки разпоредбата на чл.

4

28 ЗАНН, наказващият орган всъщност освобождава от административно наказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност.

Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията п о чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.

Доколкото по изложените съображения ОС на наказателната колегия във ВКС на Република България (Тълкувателно решение № 1/2007 г.), е приело, че преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол, следва, че когато съдът констатира наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, а наказващият орган не го е приложил, това е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека (чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи). Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Ето защо и като не е приложил нормата на чл. 28 ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление.