Решение № 690 от 07.02.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 8513/2023
- Вид
- Решение № 690
- Подписан
- 07.02.2024
- Състав
- Даниела Генчева Шанова
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл.113, ал. 1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.114, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл.119, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.429 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл. 21, ал. 1, т. 1, предл. второ · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 690 гр. София, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Д.а Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Т.а като разгледа докладваното от Д.а Г. Шанова Гражданско дело № 20231100108513 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от З. И. С. против „ЗД Б.И.“ АД гр. София осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, за заплащане на сумата от 26000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие травматични увреждания, настъпили при ПТП на 23.10.2022 г. в гр. София ул.
„Резбарска“ на територията на бензиностанция „Еко“, с твърдение за виновното му причиняване от Д. Е. М. при управление на л.а. „Рено Меган“ с рег. № ****.
Твърденията са за настъпило на 23.10.2022 г. в гр. София ул. „Резбарска“ ПТП, при което Д. Е. М. като водач на л.а. „Рено Меган“, с рег. № ****, при влизане в района на бензиностанция „Еко“ не пропуснал ищцата, която пресичала отдясно наляво, с което причинил ПТП.
Вследствие произшествието ищцата получила следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана вляво фронтотемпорално; мозъчно сътресение; масивен хематом на ляво бедро; охлузване на лява подбедрица. След произшествието ищцата била приета в ЦСМП при УМБАЛ "Царица Йоанна ИСУЛ", където била извършена хирургична обработка на раната и назначена медикаментозна терапия.
Ищцата била изписана на 26.10.2022 г.
В исковата молба се твърди, че месеци след произшествието ищцата била в тежко физическо състояние, свързано със силни болки и страдания в областта на главата и ляв долен крайник, което налагало приемане на силни медикаменти.
Пълномощникът на ищцата твърди, че травматичните увреждания довели до трайно затруднения на движенията за период, по-голям от 30 дни. При ищцата се наблюдавал ограничен брой на движенията, което водело до бърза уморяемост и непълноценност и към настоящия момент не се наблюдавало пълноценно възстановяване на увредените места. Претърпените болки и страдания довели до срив в самочувствието и психически 1 шок. Ищцата трудно преодолявала стреса от ПТП, изпитвала страх да излиза навън, получила нарушения на съня.
Поддържа, че отговорността на водача на увреждащия автомобил била застрахована по договор за задължителна застраховка ГО в ответното дружество, поради което на 04.11.2022г. отправила искане до застрахователя за определяне и изплащане на обезщетение за причинените от събитието вреди, но такова не е било заплатено и до настоящия момент. Предвид изложеното, предявява иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 26000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на „ЗД Б.И.“ АД за произшествието до окончателното плащане. Претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение, дължимо при условията на чл.38 ЗА.
Ответникът „ЗД Б.И.“ АД в писмения отговор оспорва застрахования при него водач да е осъществил виновно фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, ищцата да претърпял неимуществени и имуществени вреди, както и иска за неимуществени вреди по размер с доводи претендирания размер на обезщетението да е прекомерен. Евентуално релевира възражение за съпричиняване с твърдението ищцата да е нарушила чл.113, ал. 1, т.1 ЗДвП-преди да навлезе на платното за движение не се съобразила с приближаващото превозно средство и по този начин допринесла за настъпване на вредите. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице. По делото са налице данни за заявено пред ответника искане за заплащане на обезщетение от 04.11.2022г., като не са налице данни за отговор на адресата в указания от закона тримесечен срок. Предвид изложеното, исковата претенция се явява допустима.
Уважаването на иска предпоставя валидна към датата на събитието застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл.45 ЗЗД - противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл. 45, ал.2 ЗЗД вината на деликвента се предполага до доказване на противното.
Не е предмет на спор към деня на произшествието ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Рено Меган“, с рег. № ****, с който за срока на действие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования водач за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Не е спорен и фактът на настъпилото на 23.10.2022г. в гр. София ул. „Резбарска“ на територията на бензиностанция „Еко“ пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият при ответника водач на лекия автомобил Д. Е. М. блъснал ищцатапешеходец, в този момент пресичаща платното за движение.
По случая е било водено досъдебно производство за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК, прекратено с постановление на СРП от 09.03.2023г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 1, предл. второ НПК /деянието не съставлява 2 престъпление/ и материалите по делото са изпратени на ОПП-СДВР за ангажиране на административно-наказателната отговорност на Д. М. за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. При липсата на влязла в сила осъдителна присъда /включително решение по чл.78а НК/ по въпросите визирани в чл.300 ГПК - извършване на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, настоящият съд следва да извърши самостоятелна преценка на събраните в производството доказателства.
Въз основа събраните писмени доказателства /констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-564 от 23.10.2022г. и протокол за оглед на местопроизшествие/, показанията на св.Д. М. – водач на увреждащия автомобил, и заключението на САТЕ, прието от съда като изчерпателно и компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото, се установява, че инцидентът е станал около 10:30 часа на 23.10.2022г. при ясно време и добра видимост на територията на бензиностанция „Еко“. Лекият автомобил „Рено Меган“, с рег. № ****, управляван от Д. Е. М., се движил по ул.
„Резбарска“ с посока от ул. „Първа българска армия“ към ул. „Макгахан“ и в района на номер 6, като при влизане на входа на бензиностанция „Еко“, при движение със скорост от около 15 км./ч., водачът М. предприел маневра завой надясно, насочвайки се към място за зареждане на автомобила с гориво. В същото време ищцата се е движел на територията на бензиностанцията от дясно на ляво за посоката на движение на автомобила, теглейки ръчна количка с правна газова бутилка. Скоростта на пешеходката била около 3,2 км./ч. спокоен ход и в момента на навлизането му на платното автомобилът се намирал на разстояние от 12 м., при опасна зона за спиране от 6,2 м. Водачът на автомобила не намалил скоростта си и продължил движението си в първоначалната му посока и скорост и реализирал ПТП с пешеходката. Автомобилът с предната си лява част челно в зоната между левия фар и регистрационната табела, ударил пешеходката от лявата предна част на тялото. Вследствие на удара, който бил под масовия центъпр на тялото на пешеходката, тя била качена частично върху предния капак на автомобила, но не достигнала до предното му стъкло. След удрата ищцата била отхвърлена напред от автомобила, като се установила върху терена. От сблъсъка с автомобила и падането на земята пешеходката получила травматичното увреждане.
В показанията си св.М. посочва, че при навлизане в бензиностанцията бил заслепен от слънцето и не забелязал пресичащата терена на бензиностанцията пешеходка преди да я удари въпреки, че ищцата се е движела бавно.
Вещото лице по САТЕ посочва, че ударът е настъпил поради закъснението на водача да възприеме пресичащия пешеходец и да задейства своевременно спирачната система на автомобила при положение, че е имал обективна възможност за това.
Въз основа така установения механизъм съдът обоснова извод застрахованият при ответника водач да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, тъй като с поведението си нарушил разпоредбите на чл.5, ал.2 ЗДв.П и чл.116 ЗДвП задължаващи водачите на пътни превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Нарушена е и разпоредбата на чл.119, ал.4 ЗДвП задължаваща водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства да пропускат пешеходците, както и на чл.20, ал.2 ЗДвП задължаваща ги да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. При предприемането на маневра завой надясно и навлизане в територията на бензиностанцията ищцата вече се е намирала на пътното платно, била е предвидимо препятствие за водача, който обективно е могъл да я възприеме като опасност и е имал възможност да предприеме нужното за да я пропусне 3 да премине. Поради това е станал причина за настъпване на произшествието, предпоставящо пораждане договорната отговорност на ответника-застраховател по застраховката „Гражданска отговорност“.
По възражението на ответника за съпричиняване съдът намира, че ищцата, като пешеходец и участник в движението не е допуснал нарушение на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП. Нормата задължава пешеходците да пресичат пътното платно като преминават на пешеходна пътека, както и преди това да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. От събраните по делото доказателства се установява, че на мястото на пресичане не е имало пешеходна пътека, но пешеходката се е движела сравнително бавно, имайки предвид и напредналата й възраст /74 г. към датата на ПТП/, и не е навлязла внезапно на платното за движение /чл.114, т.1 ЗДвП/. Няма данни, от които може да се направи извод да е предприела навлизане на платното, когато приближаващия автомобил е съставлявал видима опасност за нея, но без да съобрази разстоянието и скоростта му на движение. В момента на навлизане в бензиностанцията автомобилът е бил на разстояние от около 12 м. и се движел със скорост от около 15 км./ч., поради което ищцата е очаквала колата да спре, за да я пропусне. Следователно обективно не е допринесла за настъпване на произшествието и с оглед на това не е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД.
Относно неимуществените вреди по делото са събрани писмени доказателства /медицински документи/, показанията на св.В.Г.П. и заключение на вещо лице по СМЕ.
От представената медицинска документация и заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че вследствие на произшествието ищцата получила следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в лява челнослепоочна област, масивен хематом по вътрешната повърхност на ляво бедро, охлузване на лявата подбедрица, които по съвкупност реализират медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата.
Според вещото лице гореописаните увреждания се дължат на действието на тъпи предмети и добре отговарят да бъдат получени при процесното ПТП и да са в причинна връзка с него.
Според експертизата мозъчно сътресение отзвучава за срок от 1 до около 6 месеца, като в началото е придружено от силна болка в главата, която постепенно за около една-две седмици отшумява.
Установява се от медицинската документация и СМЕ, че раната на челото е зашита, лекувана е с влИ.ия обезболяващи, антибиотик и антикоагулант – фраксипарин. Раната е зараснала за срок от около 12 дни. След зарастването й ще се образува ръбец, белег около 5 см., който има траен постоянен характер и ще остане за цял живот.
Разпечатката съдържа 33 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a51f5fe1-2241-4333-94ea-d7df58dd1684