Решение № 36 от 09.03.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Светозар Люб. Г. при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА в присъствието на прокурора М. Г. П. като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251800600746 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 327 от НПК.

С присъда № 6 от 26.03.2025 г. на Районен съд - С., постановена по н.о.х.д. № 640/2023 г. по описа на същия съд, подсъдимият М. Х., роден на ********** г. в провинция Н., общ. Б., ИР **********афганистански гражданин, справка в системата „А.” № CCLIT00067207, регистриран в системата „Е.” карта № BR208C1511240005, № BR053246, постоянен адрес: провинция Н., общ. Б., ИР А. неграмотен, безработен, неженен, неосъждан, което лице е идентично с лицето с имена М.Х. Р.Х. С., роден на 23.03.1987 г., ЛНЧ ***, регистриран в системата „Е.” с транзакция № BR104C1604150001, № BR053246, е признат за виновен в това, че на 23.11.2015 г., около 22.50 часа, в землището на село К., общ. Д., обл.

Софийска, на около 300 /триста/ метра източно от 310 ГП и на около 350 /триста и петдесет/ метра североизточно от 311 ГП, е направил опит да излезе 1 през границата на страната - от Р. Б. в Р. С., без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места, като деянието му е останало недовършено, поради независещи от волята му причини (намеса на граничните власти), поради което и на основание чл. 279, ал. 1, пр. 2, вр. чл.

18, ал. 1, пр. 1 от НК и във вр. с чл. 54 НК са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от 3 години, и глоба в размер на 100 /сто/ лева.

С горепосочената присъда е приспаднато на основание чл. 59, ал. 1 и ал.

2 от НК времето, през което подсъдимият М. Х. /M. K./, идентично с лицето с имена М.Х. Р.Х. С., е бил задържан по чл. 72 ЗМВР - на 23.11.2015 г. и по чл.

64, ал. 2 НПК - от 25.11.2015 г. до 27.11.2015 г., както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 27.11.2015 г. до 14.04.2016 г.

Недоволен от така постановената присъда е останал служебният защитник на подсъдимия - адв. А. А., която е депозирала въззивна жалба срещу същата. В жалбата са заявени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на присъдата. В допълнението към въззивната жалба се твърди, че авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин, тъй като свидетелите очевидци не са идентифицирали подсъдимия. Излагат се доводи, че подсъдимият е избягал от страна, в която текат военни действия, представляващи реална и непосредствена заплаха за живота и здравето му, поради което с протокол № 1 към Женевската конвенция и съгласно международното хуманитарно право, бягството от война не следва да се разглежда само през призмата на наказателното право, ако лицето не е имало други възможности за законно преминаване, не е употребило насилие или измама и е търсело закрила или убежище. Твърди се още, че доколкото в случая подсъдимият е подал молба за закрила, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 279, ал. 5 от НК. В тази връзка се отправя упрек от защитникът към първоинстанционния съд за това, че не са изследвани реалните причини за незаконното преминаване на границата от подсъдимия неговата лична история и опасността в държавата му по произход. Заявено е и оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения при 2 разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия и в нарушение на правото му на защита. Твърди се, че присъдата страда от липса на мотиви поради необсъждане на редица значими обстоятелства - характеристиките на личността на подсъдимия, мотивите за деянието, възможността да се ползва по законен път от убежище и дали подсъдимият е бил подведен от каналджии.

Наред с това се заявява, че в присъдата не е извършена самостоятелна оценка на доказателствата, а формално е преповторено съдържанието на обвинителния акт. На последно място, служебният защитник на подсъдимия се позовава на чл. 31 от Женевската конвенция от 1951 г. и на практиката на ЕСПЧ (M.S.S. v. Belgium and Greece, Hirsi Jamaa v. Italy), които изискват от държавите да осигурят достъп до процедура за убежище, а не да наказват автоматично нелегално преминаващите границата, които не са извършили други престъпления и не съставляват опасност за обществения ред или сигурността. Иска се от въззивната инстанция да отмени атакуваната присъда и да постанови нова такава, с която да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение, редсп. да приложи разпоредбата на чл. 279, ал. 5 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на подсъдимия в лицето на служебния защитник адвокат А. моли въззивната жалба да бъде уважена, съобразно доводите, изложени в нея. Моли да бъде приложена нормата на чл. 279, ал. 5 от НК, като алтернативно прави искане за отмяна на присъдата, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - липса на мотиви.

В проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, представителят на Софийска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и моли присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена, поради нейната правилност, законосъобразност и справедливост.

Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия М. Х., при условията по чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 4, б. „а” НПК.

При преценка на предпоставките за провеждане на задочно производство, 3 първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Участието на подсъдимия в производството не е задължително, по арг. от чл. 269, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 93, т. 7 от НК, като същият е бил надлежно защитаван от назначения му служебен защитник.

Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

Подсъдимият М. Х. /M. K./ е роден на ********** г. в провинция Н., общ. Б., ИР **********афганистански гражданин, справка в системата „А.” № CCLIT00067207, регистриран в системата „Е.” карта № BR208C1511240005, № BR053246, постоянен адрес: провинция Н., общ. Б., ИР **********неграмотен, безработен, неженен, неосъждан, което лице е идентично с лицето с имена М.Х. Р.Х. С., роден на 23.03.1987 г., ЛНЧ ***, регистриран в системата „Е.” с транзакция №

BR104C1604150001, № BR053246.

Към 23.11.2015 г. свидетелят Б. В. Б. изпълнявал длъжността старши полицай в РДГП - Д., като за времето от 19:00 часа на 23.11.2015 г. до 08:00 часа на 24.11.2015 г., заедно със свидетеля Б. И. В. - младши инспектор при РДГП - Д., били назначени в гранично-полицейски наряд „Секрет”. В късните часове на 23.11.2015 г. двамата гранични служители изпълнявали служебните си задължения в района на 310 гранична пирамида, намираща се в землището на село К., община Д..

Около 22:50 часа на 23.11.2015 г. свидетелите се намирали в служебния автомобил, когато чули гласове на хора, приближаващи към тях, които се движели в посока държавната граница с Р. С.. Свидетелите предприели заградителни мероприятия, използвайки уреди за нощно виждане, за да предотвратят възможността на лицата да преминат през държавната граница не през определените за това места.

На около 300 метра източно от 310 гранична пирамида и на 350 метра североизточно от 311 гранична пирамида, полицейските служители забелязали и задържали общо 17 чужди граждани, които отговаряли на 4 профила „нелегален мигрант”, които заявили, че са афганистански граждани.

Сред тях бил подсъдимият М. Х., който не притежавал покана от Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет за получаване на регистрационна карта за бежанец и не бил регистриран в системите Е. и А. към този момент. Подсъдимият бил задържан, за което била съставена заповед за задържане на лице № УРИ 4078зз-2920/23.11.2015 г.

Подсъдимият и останалите чужди граждани били съпроводени до РДГП - Д., където на подсъдимия била извършена регистрация в системата А. справка № CCLIT00067207, и в системата „Е.” под № BR208C1511240005, категория „З”.

Впоследствие подсъдимият подал молба за закрила до ДАБ при МС, като на 15.04.2016 г. бил регистриран в Регистрационно-приемателен център към ДАБ в системата „Е.” по категория с транзакция № BR208C1511240005, А. № BR053246, с имена М.Х. Р.Х. С., роден на 23.03.1987 г., ЛНЧ ***.

С решение № 8749 от 26.09.2016 г. на председателя на ДАБ при МС на подсъдимия било отказано предоставяне на международна закрила.

Възприетите от въззивната инстанция фактически положения /описани по-горе/, съответстват на направените от първоинстанционния съд фактически констатации. Първостепенният съд е извел фактическите си изводи въз основа на една законосъобразна и правилна интерпретация на доказателствата по делото, без да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като при оценката на доказателствените материали не са били допуснати и логически грешки. В пълно съответствие със законовите изисквания, районният съд е обсъдил доказателствените материали по делото - анализирал е показанията на разпитаните по делото свидетели и събраните писмените доказателства, поради което е приел за несъмнено установена, описаната по-горе фактология на деянието, която /както бе вече посочено по-горе/ се възприема и от настоящата инстанция.

Противно на доводите на защитата за липса на мотиви на атакуваната присъда, първоинстанционният съд е изложил собствен анализ на доказателствената съвкупност, в който е дал отговор на възраженията на защитата. Голословно е и твърдението на защитника, че в мотивите на присъдата единствено е преповторено съдържанието на обвинителния акт.

5

Според настоящият въззивен състав, мотивите напълно отговарят на изискванията на процесуалния закон, като съдържат изчерпателни аргументи относно всички поставени от защитата въпроси, дадени въз основа на собствена и законосъобразна преценка на доказателствата по делото.

Първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите - гранични полицаи Б. В. Б. (вкл. и показанията му от досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.

2 НПК) и Б. И. В. (вкл. и показанията му от досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК). Показанията на двамата свидетели са логични, последователни, напълно съответни по между си и кореспондиращи с останалите доказателства. Въз основа на показанията на двамата свидетели, първостепенният съд обосновано е приел, че от същите по несъмнен начин се установява фактът, че подсъдимият е направил опит да премине през границата на страната с Р. С., когато е бил задържан, заедно с множество други чужди граждани. Фактът, че подсъдимият е открит в непосредствена близост до държавната граница се подкрепя изцяло от показанията на двамата свидетели гранични полицаи и от данните от приложените писмени доказателства (изчерпателно изброени в мотивите на присъдата).

С оглед възраженията на защитата, следва да се посочи, че напълно обяснимо и логично е, че в показанията пред съда двамата свидетели заявяват известна липса на спомен относно конкретни обстоятелства и в частност, относно самоличността на подсъдимия. Предвид изминалия период от време и характера на тяхната служебна дейност, липсата на детайли при излагане на показанията им, не може да доведе до колебание в тяхната добросъвестност и надеждността на показанията им. Поради това, надлежно приобщените показанията на двамата свидетели от досъдебната фаза на процеса, с основание са били ползвани от районния съд при постановяване на присъдата си. Същите, напълно потвърждават фактите, изводими от писмените доказателства по делото. Няма съмнение, че подсъдимият се е намирал в непосредствена близост до държавната граница (на определено разстояние от гранични пирамиди 310 и 350), когато е бил задържан от граничните полицаи, а непосредствено след това самоличността му е била установена чрез извършените справки. Неоснователно е оплакването в допълнението към 6 жалбата, че „свидетелите не го идентифицират пряко, а доказателствата се базират на общи групови действия на общо 16 лица”. Това оплакване е лишено от основание, тъй като подсъдимият е бил преведен в РДГП Д., където самоличността му е установена по безспорен начин и то веднага след неуспешния опит да излезе извън границите на Р. Б..