Присъда № 223 от 23.07.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 2433/2023
- Вид
- Присъда № 223
- Подписан
- 23.07.2025
- В сила
- 08.08.2025
- Състав
- Валентин Пушевски
Цитирани разпоредби
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 247, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 297, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
МОТИВИ към Присъда № 223, постановена на 23.07.2025 г. по НОХД № 2433 по описа на Районен съд – Варна за 2023 г.
Производството по НОХД № 2433 по описа на Районен съд – Варна за 2023 г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 733 по описа за 2020 г. на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна срещу обв. В.Г.К., с ЕГН: **********, с адрес: *.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. К. за това, че на 09.10.2019 г. в гр. Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Д.Х.Д., че е лицето А.З., че е на 29 години – родена на 14.01.1990 г., че е командир на самолет в авиокомпания „Air Italy“, че на дядо й му откраднали чантичката с документи и пари, че кръстницата й В. трябвало да погасява кредит и ако не внасяла вноските щели да се начислят много високи лихви и с това му причинила имотна вреда в размер на 2000 лева – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения по време на проведеното на 23.07.2025 г. открито съдебно заседание по НОХД № 2433 по описа на Районен съд – Варна за 2023 г., представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение спрямо подс. К., намирайки, че авторството и съставомерността на престъпното деяние са установени по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства. Предвид тази своя позиция, представителят на държавното обвинение пледира за постановяване на осъдителна спрямо подс.
К. присъда, като предлага да й бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в минимален срок, чието изпълнение да бъде отложено на основание и по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
В хода на съдебните прения по време на проведеното на 23.07.2025 г. открито съдебно заседание по НОХД № 2433 по описа на Районен съд – Варна за 2023 г., упълномощеният защитник на подс. К. – адв. В.Т. от АК – Варна застъпва становище за недоказаност на повдигнатото обвинение спрямо неговата подзащитна, като подчертава, че липсват доказателства подсъдимата да се е представяла с друга самоличност, като също така посочва, че в случая по – скоро се касае за гражданскоправни неуредени взаимоотношения между подсъдимата и св. Д.Х.Д., отколкото за осъществен престъпен състав по чл.
1
209, ал. 1 от НК. Поради гореизложените съображения, адв. В.Т. пледира за постановяване на оправдателна спрямо неговата подзащитна присъда.
Подс. В.Г.К. не се признава за виновна по повдигнатото обвинение, като заявява, че не е извършила престъпление.
В предоставената й на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред съда, подс. К. заявява, че иска справедливост.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
През 2019 г. подс. В.Г.К. живеела на територията на гр. София. Същата ползвала телефонни номера *** и ***, както и имала профил в социалната мрежа “Facebook” под името “A.Z.” (А.З.).
В същото време (през 2019 г.) св. Д.Х.Д. работил като пилот в дружеството „Бългериан Еър Чартър“, като ползвал телефонен номер ***.
На 30.09.2019 г. св. Д. получил покана за приятелство в социалната мрежа “Facebook” от подс. К., която използвала своя профил с име “A.Z.”. В самия профил подс. К. се представяла със самоличността на “A.Z.“, представяла се, че е на 29 години, живее на територията на гр. Милано, Република Италия и, че е пилот на самолет към авиокомпания “Air Italy”.
Св. Д. приел поканата за приятелство в социалната мрежа “Facebook”, като през следващите няколко дни започнал активно да си комуникира през приложението “Messenger” на социалната мрежа “Facebook” с профила “A.Z.“, т.е. в действителност с подс. К., като двамата разменили телефонните си номера и започнали да се чуват по телефона, и да водят активна комуникация в приложението “Viber”.
Постепенно св. Д.Х.Д. започнал да се привързва към лицето А.З., защото снимките в профила й били на много красиво момиче, гласът й бил приятен, в разговорите тя използвала многобройни авиационни термини, била запозната с интересни случки в историята на авиацията, споделяла, че познава много хора от авиационния бранш.
Към началото на месец октомври 2019 г. св. Д. се намирал на територията на гр. Варна за няколко дни, тъй като имал някакви служебни ангажименти в града.
2
След като научила за това, подс. К., представяйки се за лицето А.З. предложила на св. Д. да се видят в гр. Варна, при което той се съгласил, а след това тя го уведомила, че си била закупила самолетен билет по линията гр.
Милано, Република Италия – гр. Варна, Република България за датата 10.10.2019 г.
Същевременно на неустановен с точност ден в началото на месец октомври 2019 г. св. К., представяйки се за лицето А.З. се обадила по телефона на св. Д. и му споделила, че дядо й, който живеел в гр. София е пострадал от престъпление – непознат човек му бил откраднал чантичката, в която съхранявал парите си, както и, че кръстницата й В. имала задължение да погасява кредит и ако не внасяла навреме вноските по кредита, от финансовата институция, отпуснала заема, щели да й начислят много високи лихви за забава.
На 09.10.2019 г. подс. К., отново представяйки се А.З., се обадила по телефона на св. Д. и му споделила с разтревожен глас, че не може да изпрати парични средства на дядо си и на кръстницата си, защото се намира в Италия, а на тях им трябват спешно паричните средства.
Св. Д. веднага решил да помогне на А.З., като предложил лично той да изпрати парични средства на дядото и кръстницата на А.З., като тя се съгласила и казала, че трябва да се изпрати сума в размер на 2000 лева на кръстницата й с имена „В. Г. К., с ЕГН: **********“. А.З. благодарила за постъпката на св. Д., като го уверила, че на следващия ден, когато пристигне в гр. Варна, ще му върне паричната сума.
Още същият ден 09.10.2019 г. св. Д. посетил клон на дружеството, предоставящи палтежни услуги „EasyPay”, находящ се в гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик“ № 186 (в сградата на МОЛ Варна), като превел сума в размер на 2000 лева на „В. Г. К., с ЕГН: **********“, която сума още същият ден била получена от подс. К. в офис на дружеството, предоставящи палтежни услуги „EasyPay”, находящ се в гр. София, на територията на клон на „Централна кооперативна банка“ в ж.к. „Младост – 3“, блок № 342, вх. 3, партер.
На 10.10.2019 г., малко преди часа на полета за гр. Варна, подс. К., представяйки се за А.З. се обадила по телефона на св. Д. и му споделила, че баба й е починала, поради което и не може да пътува него ден до гр. Варна.
3
Св. Д. започнал да се съмнява в достоверността на думите на А.З., но все пак комуникацията между тях продължила, макар и не толкова интензивно.
Св. Д. се прибрал в гр. София в средата на месец октомври 2019 г., след като приключили служебните му ангажименти на територията на гр. Варна, като пожелал да замине за гр. Милано, Република Италия, за да се срещне с А.З., като дори си закупил самолетен билет по линията гр. София, Република България – гр. Милано, Република Италия.
В деня, когато следвало да отпътува за Италия обаче, подс. К., отново представяйки се за А.З. му се обадила по телефона и му споделила, че дядо й, който живее в гр. София е починал и тя ще се прибере в България.
В този момент, св. Д. напълно осъзнал, че е жертва на измамливи действия, като в частен разговор със своя колега И.Г.Т. установил, че и последният е превеждал парични средства на А.З., вследствие на отново измамливи действия от нейна страна, като на 30.09.2019 г. св. Д. депозирал официално жалба в ГД „БОП“ – МВР по повод измамливите действия, извършени спрямо него.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства: показанията на св. Д.Х.Д., фотокопие на разписка, удостоверяваща извършването на паричен превод № 0100009768622367 от 09.10.2019 г., удостоверяващ, че св. Д. е превел сума в размер на 2000 лева от клон на дружеството, предоставящи палтежни услуги „EasyPay”, находящ се в гр. Варна, *** (в сградата на МОЛ Варна) на подс. К.; фотокопие на разписка № 0700009769133954 от 09.10.2019 г., удостоверяваща, че подс. К. лично е получила сума в размер на 2000 лева в офис на дружеството, предоставящи палтежни услуги „EasyPay”, находящ се в гр. София, на територията на клон на „Централна кооперативна банка“ в ж.к. „Младост – 3“, блок № 342, вх. 3, партерактуално свидетелство за съдимост на подс. В.Г.К., изготвено от бюро „Съдимост“ към Районен съд София.
В случая съдът изцяло кредитира показанията на св. Д., като последователни, логични и най – същественото, подкрепени от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства. Св. Д. подробно 4 разказа в хода на съдебното следствие, че вследствие на измамливите действията на подс. К. спрямо него, на 09.10.2019 г. е превел сума от 2000 лева на подс. К., мислейки, че помага на лицето А.З..
Подс. К. е установила владение върху паричната сума на датата 09.10.2019 г., поради което и престъплението, следва да се счита за довършено от обективна страна.
Липсват доказателства, които да поставят под съмнение достоверността на показанията на св. Д., поради което и съдът призна за виновна подс. К. за това, че на 09.10.2019 г. в гр. Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Д.Х.Д., че е лицето А.З., че е на 29 години – родена на 14.01.1990 г., че е командир на самолет в авиокомпания „Air Italy“, че на дядо й му откраднали чантичката с документи и пари, че кръстницата й В. трябвало да погасява кредит и ако не внасяла вноските щели да се начислят много високи лихви и с това му причинила имотна вреда в размер на 2000 лева.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Обект на престъпното деяние по чл.209, ал. 1 от НК са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи.
Субектът на престъплението – В.Г.К. е пълнолетно и вменяемо физическо лице, което е било в състояние да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си.
От субективна страна – престъплението е извършено при формата на вината пряк умисъл.
Съдът не може да сподели възражението на адв. В.Т., че се касае за неуредени граждснкоправни отношения между св. Д. и подс. К., защото в нито един момент подс. К. не се е представяла с истинската си самоличност пред св.
Д., поради което и очевидно е придобила инкриминираната сума, чрез измамливи действия по смисъла на чл. 209, ал. 1 от НК.
По вида и размера на наказанието.
Наказателният закон предвижда извършеното престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК да се наказва с наказание „лишаване от свобода” за срок от една до 5 шест години.
В случая безспорно смекчаващо вината обстоятелство е липсата на предходна съдимост на подс. К. към датата на извършване на изпълнителното деяние (09.10.2019 г.).
Липсват някакви факти и обстоятелства, които да могат да се квалифицират като отегчаващи отговорносттта обстоятелства, поради което според съда наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, а именно в размер на една година, се явява съответстващо на тежестта на извършеното деяние и би способствало за изпълнение на целите, предвидени в чл. 36 от НК.
Съдът намира, че наложеното наказание „лишаване от свобода” не следва да бъде изтърпявано ефективно, не само защото е налице формалната предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно деецът да не е бил осъждан на наказание „лишаване от свобода”, но и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за да се превъзпита дееца не е необходимо същият да постъпи и да изтърпи наказанието си в пенитенциарно заведение, поради което и съдът приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от три години.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
----- следващ документ -----
ПРИСЪДА
№ 223 гр. Варна, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Разпечатката съдържа 55 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a51d72a1-34dc-487f-b0a2-9de1301b1b90