Определение № 81 от 07.02.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 81 гр. Кюстендил, 07.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно гражданско дело № 20241500500021 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Л., чрез пълномощника й адв. Евгени Йорданов, насочена против Определение №30/08.01.2024 г., постановено от състав на КРС по гр.д. № 2847/2023 г.

В жалбата са наведени доводи, че атакуваният акт е неправилен и незаконосъобразен.

Иска се Определение №30/08.01.2024 г., постановено от състав на КРС по гр.д.

№ 2847/2023 г., да бъда отменено.

Кюстендилският окръжен съд, след като прецени относимите към спора доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима – подадена е срещу преграждащ по-нататъшното развитие на делото съдебен акт, от страна в производство – по см. на чл. 26 от ГПК, и в срока по закон.

Разгледана по същество е основателна.

С атакуваното определение първостепенният съд е прекратил производството по гр.д. № 2847/2023 г. по описа на КРС, приемайки, че претенцията е идентична със заявената с искова молба с вх.№ 23127/22.10.2019 г., депозирана от ищцата по настоящото дело срещу същата ответна страна, по която било образувано гр.д.

№2123/2019 г. по описа на КРС, респ. приети за налични са условията на чл. 299, ал. 2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че изводът на първостепенния съд за идентичност на спора във всичките му части – обективни, субективни и времеви предели, не е правилен. Без съмнение е налице пълно съвпадение на страните по двата спора, идентичен е и предметът на двете претенции – разваляне на един и същи договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, 1 сключен между ищцата в качеството й на прехвърлител и ответницата, в качеството й на преобретател по този договор, поради неизпълнение на договорните задължения за престиране на издръжка. Но може да се приеме, че с исковата молба по гр.д. № 2847/203 г. на КРС се сочи нов правопораждащ юридически факт за правото да се иска разваляне на договора, доколкото тази последваща искова молба е депозирана на 22.12.2023 г., производството по която е било прекратено с атакуваното определение, с твърдения, че изпълнението на задължението за издръжка не е изпълнявано никога. В същото време производството по гр.д. 2123/2019 г. на КРС е приключило окончателно на 09.11.2023 г. И доколкото законът въздига в нормата на чл. 298 от ГПК в предмет на силата на пресъдено нещо само спорното право, то може да се предположи, че вероятно се твърди последващото неизпълнение, което е нов факт за сезирането на съда с претенцията по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, защото липсва съвпадение на сочените периоди на неизпълнение. Действително ищецът е бил пестелив, излагайки значимите обстоятелства по иска си, като липсва прецизност в самата искова молба в този смисъл, но за да изясни предметната рамка на спора първостепенният съд е следвало по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК да отправи надлежни указания до ищеца за детайлно и ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът – за поправяне на нередовността по чл.127 ал.1 т. 4 от ГПК, респ. и за обосноваването на интереса от сезирането на съда при наличните данни за вече проведено производство със същия предмет и евентуално прецизиране период на неизпълнението. Тази необходимост е преодпределена и от това, че вземането за дължимите гледане и издръжка възниква и става изискуемо ден по ден и всяко последващо неизпълнение е нов правопораждащ юридически факт за правото по чл. 87, ал.3 ЗЗД (в т.см. Решение № 443 от 27.04.1998 г. по гр. д. № 89/1998 г., II г. о. на ВКС, Решение № 239 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 1019/2014 г., ІV г.о. на ВКС и др.).

Ето защо, атакуваното определение ще бъде отменено и делото ще се върне на Районен съд – Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия, евентуално за указания в горния смисъл, едва след което преценката по чл. 299, ал. 2 от ГПК би била възможна и обективна.

По обжалваемостта:

С оглед характера на настоящия акт не е налице някоя от хипотезите на чл.274 от ГПК и същият не подлежи на обжалване.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №30/08.01.2024 г., постановено от състав на КРС по гр.д. №2847/2023 г. и

В Р Ъ Щ А делото на Районен съд – Кюстендил за продължаване 2 съдопроизводствените действия.

Да се върне на Районен съд - Кюстендил изисканото за послужване гр.д.

№2123/2019 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3