Решение № 990 от 03.09.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 990 гр. София , 03.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211000500810 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 268 от 13.01.2020г., постановено по гр.д. № 11570/ 2016г., на Софийски градски съд, ГО, 5 състав, ответното застрахователно дружество ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати, на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) на А. С. А. сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 600 лв., пред- ставляваща обезщетение за имуществени вреди, получените вследствие на ПТП от 09.06.2015г., ведно със законната лихва върху всяка сума, считано от 09.06.2015г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за из- плащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 24 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв. и иска за изплащане на обезщете- ние за имуществени вреди над сумата от 600 лв. до пълния предявен раз- мер от 1 500 лв., като неоснователни; да заплати на основание чл. 78, ал.1 ГПК на А. С. А. сумата от 509,60 лв., представляваща де- ловодни разноски; на Адвокатско дружество „Я., П. и сие“, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., сумата от 1 140 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СГС сумата от 26 лв. – държавна такса и сумата от 24 лв. – разноски. С решението ищецът е осъден да запла- ти на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 2 160 лв., представляваща направени по делото разноски.

С Решение от 02.09.2020г. е оставена без уважение молбата на ищеца по чл.250 ГПК за допълване на основното решение.

1

Основното решение е обжалвано от двете страни - от ищеца в отхвър- лената част, а от ответника – в частта, с която е уважен искът за присъжда- не на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 12 000 лв. до при- съдените 24 000 лв. и изцяло в частта, с която е уважен искът за присъжда- не на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 600 лв., с по дробно изложени съображения в обстоятелствената част на жалбите.

Всяка страна оспорва жалбата на другата страна.

Допълнителното решение е обжалвано от ищцовата страна с изложе- ни съображения в обстоятелствената част на жалбата.

Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с ата кувания съдебен акт, намира следното:

Жалбите са допустими - подадени в срока и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбите, съдът намира следното:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) – претендират се обезщетения за неимуществени и иму- ществени вреди от настъпило на 09.06.2015г. ПТП, при което ищецът е по- лучил травматични увреждания, от виновния за катастрофата водач на пре- возното средство, с валидно сключена задължителна застраховка „Граждан- ска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумите до окончателното им изплащане.

За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след ана- лиз на събраните по делото доказателства е приел за установени предпо- ставките за ангажиране отговорността на застрахователя - противоправно поведение на делинквента, както и че управляваното от последния моторно превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Граждан ска отговорност“. При определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съдът е съобразил възрастта на ищеца, вида и ха- рактера на претърпяната телесна повреда, вида на проведеното лечение, продължителността на възстановителния период, обстоятелството, че ище- цът е бил на легло в продължителен период от време, през който е разчитал изцяло на грижата на близките си, търпените от него силни болки и страда- ния, негативното отражение на случилото се върху поведението му, обстоя- телството, че пострадалият не е възстановен напълно от процесните трав- ми, промяната в начина му на живот, както и социално-икономическите ус- ловия и стандарт на живот в страната в годината на инцидента, като е при- ел, че справедливото в случая обезщетение е в размер на 60 000 лв. Прието е, че направените от ищеца разходи в размер от 1 500 лв. са във връзка с ле- чението на процесните увреждания. Така определеният размер на обезщете- нията е намален съобразно приетия размер на съпричиняване от страна на пострадалия в размер от 60%, поради което е присъдил на ищеца обез- щетения в размер на 2

24 000 лв. за неимуществени вреди и 600 лв. за имуще- ствени вреди.

Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му в тази част.

От събрания по делото доказателствен материал категорично се уста- новяват елементите от фактическия състав на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), а имен но: наличие на увреждане от управляващ застрахован при ответното дру- жество автомобил, противоправното поведение и вината, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищцата увреждания, изразяващи се в претърпени неимуществени вреди. Освен това решението е влязло в законна сила в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 12 000 лв., обезщетение за неимуществени вре- ди, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2015г., като в жалбата си ответника не оспорва, че процесното ПТП е реализирано поради противо- правното и виновно поведение на водача на застрахования при него авто- мобил.

В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд на- мира следното:

Предмет на въззивното производство е размерът на претендираните обезщетения, както и размерът на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.

По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият състав намира, че определеният от състава на СГС раз- мер от 60 000 лв. е завишен и не съответства на преобладаващата практика на съда за сходни случаи към процесния период на 2015г. От заключението на приетата пред първата инстанция СМЕ се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил счупване на горния край на лявата голямопищялна кост. Експертът е посочил, че не е извършил личен преглед на ищеца.

Изпратен му е амбулаторен лист за преглед на пострадалия от ортопед-травматолог, от който е установил, че пострадалият е получил от- крита фрактура на тибия с увреда на пателарно сухожилие в ляво. Извър- шена е операция на 11.06.2015г. - открито наместване на счупването и фик- сиране на фрагментите с плака и винтове. Поставена е обездвижваща ор- теза на лявата коленна става за период от два месеца, като са му дадени пре поръки за ненатоварване на крайника за 6 месеца. Имплантите са отстра- нени оперативно на 24.11.2016г., дадени са указания за провеждане на реха- билитация. Пострадалият се е оплаквал от болки и ограничени движения при натоварване на лява коленна става. Описани са спокойни оперативни белези по предната повърхност на лява коленна става и лекостепенна хипо трофия на бедрената мускулатура. Оплаквал се е и от палпаторни болки 3 по хода на ставата и ограничени движения в същата S 0-5-95. От рентгенова снимка на лявата коленна става на пострадалия са били установени вторич- ни дегенеративни промени на лява коленна става. Препоръчано е оператив- но лечение – алопластика на лява коленна става. Вещото лице е посочило, че направените разходи по представената фактура са били необходими за проведеното лечение. Счита, че увреждания по крайниците могат бъдат получени и при поставен предпазен колан, като на база единствено на про- цесната травма не може да се определи дали пострадалият е бил с поставен такъв по време на инцидента В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице е уточнило, че за от- говор на поставените задачи е ползвало амбулаторен лист за преглед от ор- топед – травматолог, в който е описано състоянието на процесните травми на ищеца. Експертът сочи, че нормалният обем на движение на коленната става е до 135 – 140 градуса, като в случая коляното на ищеца не можело да се изправи напълно – стояло свито на 5 градуса, а се сгъвало до 90 градуса, което отговаряло на 30-40% ограничение. Това ограничение, в такъв раз- мер, не водило до промяна в походката. Можело ищецът да куца, но при- чината за това би била болката в коляното, а не ограниченото в обема на движението му. Дегенеративните процеси на коленната става са вследствие на счупването, като крайният резултат от тях са т. нар. шипове. Вещото лице е разяснило, че при ищеца смяната на коленна става е вече наложителна, но не знае кога ще бъде извършена, тъй като дегенеративните про- цеси протичат с различна скорост при различните хора. При нормално про- тичане на възстановителния процес периодът на възстановяване е около 6 месеца. Съставът на СГС се е позовал на фактическите констатации на екс- перта, включително и в частта, направени въз основа на изпратения му амбулаторен лист за преглед от ортопед – травматолог, като във въззивната жалба на застрахователя липсва довод за необоснованост на решението по отношение приетия обем от търпени болки и страдания.

По делото са събрани показанията на свидетелката Б. А. (съпруга на ищеца), от които се установява, че след като ищецът й се оба- дил по телефона, за да й съобщи за произшествието, последната отишла на мястото на инцидента, където намерила мъжа си в много тежко състояние. Главата му била покрита с кръв, изпитвал силни болки в крака.

Свидетелка- та била личен лекар на мъжа си. Искала да види какво е състоянието на крака му, но целият панталон бил покрит в кръв. Линейката още не била дошла. Не посмяла да го мести, тъй като не знаела какви са нараняванията му. След като дошла бърза помощ, ищецът бил изваден от колата и му била поставена шина, като му били дадени и силни обезболяващи. През цялото време пострадалият ревал от болка. Откарали го в болнично заведение в гр. Добрич. Там бил приет в шокова зала. След като лекарите срязали панталона на пострадалия се видяло, че костта стърчи от кожата на крака му. Били направени изследвания, от които се установило, че големият пищял бил раздробен. Лекарите били на мнение, че ставата трябва да се смени. Ищецът се отказал от лечение в гр. Добрич и потърсил помощ в окръжната болница в гр. Варна. Там му била извършена операция, като лекуващият лекар им съобщил, че сухожилието на капачката е било напълно скъсано. Два месеца не трябвало да бъде сгъван кракът, за да зарасне сухожилието. Възстановяването 4 продължило няколко месеца. Първите месеци били мно- го тежки. Ищецът бил на легло и изпитвал силни болки през цялото време. Бил много изнервен, не можел да излиза. След това започнало раздвижване на крака с помощта на рехабилитатор. Още два месеца не трябвало да стъп- ва на костта, тъй като не била зараснала. След четири месеца, с много усилия, ищецът успял да започне да сгъва крака си по малко. Първите два месеца последният бил изцяло на легло, не можел да се обслужва сам. За него се грижили жена му и синовете му. През цялото време приемал обез- боляващи, като продължавал да го прави и до момента на вземането на показанията. Ищецът куцал с левия крак. Било го срам да ползва бастун.

Успявал да върви, но не бил възстановен. След извършен преглед, специа- листите били категорични, че ставата му е за смяна. Вследствие на случи- лото се пострадалият се променил психически. Станал избухлив, тъй като дълго време не можел да излиза и разчитал изцяло на чужда помощ. След травмата ищецът не бил на себе си. Вследствие на инцидента получил и удар в областта на главата, за който не бил лекуван в гр. Варна.

Съдът кредитира свидетелските показания в описаната част, тъй като последните отразяват непосредствени впечатления и не са в противоречие с останалия доказателствен материал по делото.