Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260120 от 07.06.2021, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 104/2021
Вид
Решение № 260120
Подписан
07.06.2021
В сила
25.07.2021
Състав
КАЛИН КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ, РОСИЦА БОГДАНОВА САВОВА, ТАТЯНА ХРИСТОВА КОСТАДИНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 268 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.395 · Кодекс за застраховането
  • чл. 55, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 200 · Кодекс на труда
  • чл. 201, ал. 1 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ гр.

Кюстендил, 07.06.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито заседание от единадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

КАЛИН

ВАСИЛЕВ-мл. съдия

При участието на секретаря С. Цикова, като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №104/2021 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. №261197/01.02.2021 г. от

Застрахователно акционерно дружество „**********“ АД с ЕИК:********** чрез юрисконсулт Т.Т., против Решение №260158 от 11.12.2020г., постановено по гр. д. №687/2019г. по описа на Районен съд – Дупница.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил

ЗАД „******“ АД да плати на И.М. и Д.М. по ******лв. – остатък от застрахователна сума, предвидена в застрахователна полица №********/05.04.2016 г., издадена от ЗАД „******“ АД, вследствие на настъпило застрахователно събитие – смърт от трудова злополука на 22.12.2016 г. на С. М., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и съдебната практика. Не били обсъдени доказателствата по делото, искът не бил доказан по основание и размер. Присъденото обезщетение било прекомерно и не съответствало на вида и степента на претърпените неимуществени вреди.

Неоснователен бил изводът на съда, че застрахователят нямал право на възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Съгласно Протокол №1 от 21.02.2016г. и разпореждане №**** от 07.03.2017г. на РУ на НОИ – ТП Кюстендил, то застрахованият бил инструктиран преди започване на работа и поради това могъл и бил длъжен да предвиди настъпването на процесния инцидент. Налице било груба небрежност от негова страна. Могъл е да откаже изпълнението на възложената работа или да преустанови дейността й. Застрахованият с поведението си станал причина за леталния край. От това следвало и че е налице съпричиняване. Неправилен бил изводът на съда, че застрахователят нямал основателно право да иска намаляване на застрахователното обезщетение. Това противоречало на установеното в Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите. Отделно такава възможност съществувала съгласно чл. 51 от ЗЗД и в чл. 201, ал. 1 от КТ и чл.395 от КЗ. В решението били игнорирани доказателства по делото, а изводите на ДРС се основавали на твърдения на ищците. Неправилно в първоинстанционния акт се сочело, че решение по въззивно гр. д. №262/2018 г. по описа на ОС- Кюстендил имало обвързващо действие по настоящото дело, тъй като застрахователят не бил участвал в същото.

Отговорността на застрахователя не бил тъждествена с работодателската отговорност по чл. 200 от КТ. Работодателят имал неограничена отговорност, тъй като следвало с нея да се покрият всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от трудовата злополука, докато отговорността на застрахователя била лимитирана до размера на поетото със застрахователния договор. Решение по в. гр. д.

№262/2018 г. по описа на КОС нямало обвързващо действие по настоящото дело що се касае до извода в първото дело, че е неоснователно оплакването от работодателя за наличие на съпричиняване. Настоящият ответник имал право да въведе идентично оплакване. На следващо място се сочи, че исковете били уважени в завишени размери. Застрахователят правилно бил изчислил размера на дължимото обезщетение, базирайки се на заплатата на починалия която била в размер на ****** лв. месечно. Вземайки предвид механизма за калкулиране в чл. 8, ал. 2 от Наредба за задължително застраховане на работници и служители, то размерът на обезщетението следвало да бъде **********лв., а при констатиране на груба небрежност намален до ******лв. на тази база се иска отмяна на атакуваното решение, при условията на евентуалност – да бъде намален размера на застрахователното обезщетение, приемайки че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Иска се намаляване на адвокатския хонорар пред ДРС, тъй като бил прекомерен и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и разноски за две инстанции.

Съобщение с препис от въззивната жалба е изпратена на въззиваемия, който в законоустановения двуседмичен срок е депозирал отговор на въззивната жалба. Същият счита решението на ДРС за правилно и законосъобразно. Неоснователно било твърдението, че възнаграждението на М. било в размер на ****** лв., а следвало да се вземе предвид размерът на брутната заплата.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват. Не изпращат и представители.

Въззивният съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и отговора на въззивната жалба след проверка на данните по делото, съдът установи от фактическа страна следното:

Видно от заповед №******/30.12.2016 г. на „В.Б.Д.“ ЕООД към момента на смъртта на С. Д. М.

- 22.12.2016 г., съгласно препис –извлечение от акт за смърт, същият е работел във въззивното дружество „В.Б.Д.“ ЕООД. Това обстоятелство се потвърждава и от служебна бележка с изх. №***/20.01.2017г., издадена от дружеството работодател.

Обстоятелствата около индцидента и причините, довели до настъпването му са обективирани в Протокол №*** от 21.02.2017г. за резултатите от извършено разследване на злополуката, изготвен от Столично управление „С.О.“ – гр.

Кюстендил. Че е налице трудова злополука следва и от влязло в сила Решение №**** от 16.10.2018 г., постановено по в. гр. д. №262/2018 г. по описа на Окръжен съд- Кюстендил. От удостоверение за наследници изх. №****от 27.12.2016 г., издадено от Община Б.Д., наследници на починалия М. са родителите му И.С.М. и Д.С.М..

Видно от разпореждане №**** от 07.03.2017 г. на Национален осигурителен институт, ТП- Кюстендил С. М. е починал вследствие на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване – по време и във връзка с извършвана работа – при опит за разкачване на композицията от рудничния локомотив е бил притиснат от локомотива в метална конструкция на випера. Няма спор между страните, че инцидентът представлява трудова злополука.

Съгласно застрахователна полица №********/05.04.2016 г. между ЗАД „******“ АД, ЕИК:********** и „В.Б.Д.“ ЕООД е налице сключен договор за застраховка с период на действие 06.04.2016 г. до 05.04.2017 г., същият обхваща и датата, на която е настъпила трудовата злополука, довела до смъртта на работника М.. Видно от застрахователния договор са застраховани ****** работници и служители на работодателя за обща застрахователна сума в размер на **************лв. изрично е посочено, че в резултат на трудова злополука през срока на договора на законните наследници се изплаща застрахователната сума. От представените общи условия за застраховка „злополука“, при груповите застраховки застрахователната сума може да бъде еднаква за всички застраховани лица или различна по размер за отделните категории лица. Съгласно извлечения от банковите сметки на ищците – родителите на починалия М., се установява, че застрахователното дружество на бившия работодател на сина им е изплатил сума в общ размер на ******лв. или по **** ****** лв. на всеки от тях. Налице е влязло в сила решения, постановено по в.гр.д. №262/2018г. по описа на КОС, с което „В.Б.Д.“ ЕООД е осъдено да плати на родителите на починалия М. сума в общ размер на ****** *** лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им М.. Установимо от Трудов договор №*** от 18.01.2012г. между работодателя и М. основното му месечно възнаграждение към момента на сключване на договора е ****** лв. и допълнително възнаграждение за общ трудов стаж в продължение на *** години ** месеца и *** дни. Със Заповед №*** от 24.01.2012г. е наредено на М. да му се зачете трудов стаж **** г. *** м. и **** дни. Видно от заповед №****** от 30.12.2016 г. на работодателя е, че средният размер на заплатата на М. към месеца, през който е настъпила смъртта е ****** лв.

От правна страна съдът установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, процесуално допустима е, заплатена е дължимата държавна такса, поради което съдът пристъпи към разглеждане на нейната основателност.

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК въззивният съд осъществява проверка за правилността на първоинстанционния акт съобразно обема на доводите във въззивната жалба.

Въззивната жалба е частично основателна по следните съображения:

По оплакването, че определеното обезщетение е необосновано високо с оглед претърпените неимуществени вреди:

Доводът е неоснователен, тъй като основанието за изплащане на застрахователната сума е уговореното в застрахователния договор между бившия работодател на починалия работник и застрахователното дружество, а не е обвързано с оценката на неимуществените вреди, претърпели законните наследници на починалия. Т. е. не съществува корелация между оценката на неимуществените вреди и размера на застрахователната сума. Размерът на обезщетението се определя от застрахователната сума в договора и се прецизира с нормите на Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“/ Наредбата/, доколкото в самия договор и в общите условия към него, от една страна липсва договореност за изплащане на фиксирана сума, а от друга – препраща се към Наредбата за определяне на размера на обезщетението.

По оплакването за съпричиняване на вредоносния резултат и искане за намаляване размера на застрахователната сума:

На първо място следва да се изтъкне, че подобно възражение не следва да се разглежда. Застраховането срещу злополука е вид лично неимуществено застраховане, имащо за предмет лично неимуществено благо - животът и здравето на застрахования, което няма обезщетителен характер. Затова, при настъпване на покрития от застраховката риск, за застрахователя се поражда задължение за плащане на уговорената застрахователна сума дори в случаите, при които злополуката е резултат от действия на застрахования, освен при умишлени такива, и по своя характер също е лично, неимуществено застраховане, имащо за предмет неимуществено благо - животът, здравето и работоспособността на работниците и служителите. При настъпване на покрития от застраховката риск за застрахователя се поражда задължение за плащане на застрахователна сума в уговорените размери, независимо от това дали застрахованият е допринесъл за настъпване на злополуката и в каква степен. Така в Решение №1555 от 07.19.2016 г., постановено по в. гр. д.

№2445/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд. На следващо място, дори и да се разглеждаше възражението за съпричиняване, то би било напълно неоснователно, тъй като видно от констатациите в Протокол №**** от 21.02.2017 г. за резултатите от извършено разследване на злополуката, не би могло да се направи извод, че М. е извършил действия, покриващи критериите за груба небрежност, което би се явило основание за съпричиняване. Съдебната практика е изяснила грубата небрежност с поведение, при което пострадалият не е положил дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Да вярно е твърдението във въззивната жалба, че мотивите във влязлото в сила Решение №**** от 16.10.2018 г., постановено по в. гр. д. №262/2018 г. по описа на Окръжен съд- Кюстендил нямат сила на пресъдено нещо към настоящия спор, но при проверка на настоящия състав на обстоятелствата около настъпване на инцидента, отразени в цитирания по-горе протокол, се установява, че трудовата злополука е възникнала в резултат на утвърдена от работодателя порочна практика за нарушаване на правилата за безопасност на труда и липсата на осигурени два изправни руднични локомотива. В конкретния случай, базирайки се на констатациите явства, че М., заради извършването на маневрата с един локомотив и за да помогне на колегата си Радев и в интерес на работата е предприел действия по разкачване на последния вагон от машината. Именно поради нейната неизправност същата потеглила към випера и го притиснала към металната конструкция, причинявайки смъртта на М.. Наред с това в Инструкцията за извършване на маневрените работи и разтоварване на руднични вагони липсва забрана виперистът да напуска кабината на пулта за управление. Липсва и правило за разкачване на вагоните. Това косвено елиминира и отрицателната предпоставка за дължимост на застрахователната сума – М. не се е наранил умишлено. Липсва и груба небрежност в поведението на починалия работник. За пълнота и във връзка с доводите за съпричиняване и евентуално намаляване на застрахователната сума следва да се държи сметка дали е налице претенция срещу работодателя за причинени вреди от трудова злополука или както е в случая е налице иск срещу застрахователя на основание настъпил застрахован риск по сключен с работодателя на увредения договор. Като при втория случай при липса на изрична уговорка за намаляване на застрахователната сума при доказано съпричиняване, то сумата се изплаща в пълния й размер, дори и при данни за груба небрежност. Не би се платила застрахователна сума при доказано умишлено нараняване на пострадалия.