Решение № 78 от 08.02.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Враца, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20231400500461 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 6412/13.10.2023г., подадена от В. Г. П. с ЕГН **********, чрез адв. Ц. П. САК, против решение № 260006 от 17.07.2023г. по гр.д. № 9/2021г. на Районен съд – Враца, с което е изнесен на публична продан допуснатия до съдебна делба жилищен имот: ***, находящ се в ***, с площ по документ 57 кв.м., с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Враца, при съседни самостоятелни обекти в сградата, както следва: на същия етаж – *** и ***, под обекта – ***, над обекта – ***, с действителна пазарна стойност в размер 95 200,00 лева, като получената от публичната продан сума да бъде поделена по равно между съделителите В. Г. П. с ЕГН ********** и адрес ***, и М. Г.

К. с ЕГН ********** и адрес ***, а именно по 1/2 идеална част; осъдена е, на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 30, ал. 3 от ЗС, В. Г. П. да заплати на М. Г. К. сумата 7 415,00 лева, представляваща половината от стойността на подобренията в делбения имот, описани в заключение с вх. № 260710/07.06.2023 г. на Врачанския районен съд за извършена съдебно1 техническа експертиза, като е отхвърлен иска със същото правно основание като неоснователен и недоказан за разликата до пълния предявен размер от 8 000,00 лева; отхвърлен е, като неоснователен и недоказан, предявеният от В.

Г. П. срещу М. Г. К. иск с правно основание чл. 346 от ГПК, във вр. с чл. 31, ал. 2 от ЗС за сумата 3 800,00 лева - обезщетение за лишаване на В. П. от ползване на делбения имот за периода от 30.08.2021 г. до 30.03.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от 31.03.2023 г. до окончателното й изплащане; осъдена е В. Г. П. да заплати на М. Г. К. сумата 417,09 лева разноски за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска с правно основание чл. 349, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 30, ал. 3 от ЗС, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд сумата 1 904,00 лева - държавна такса върху дела си; осъден е М.

Г. К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд сумата 1 904,00 лева - държавна такса върху дела си, както и сумата 296,60 лева - държавна такса върху уважената част от иска по чл. 349, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 30, ал. 3 от ЗС.

Решението се обжалва в частта, в която е определена пазарната стойност, от която да започне публичната продан, както и в частта, в която жалбоподателката е осъдена да заплати на М. К. сумата 7 415.00 лева половината от стойността на подобренията в делбения имот, както и в частта, с която се отхвърля като неоснователен и недоказан предявения от В. Г. иск за сумата 3 800.00 лева - обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот.

Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че първоинстанционният съд не е определил правилно първоначалната сума, от която следва да започне публичната продан на имота – 95 200, 00 лв., и че следва да се вземе предвид експертизата на вещото лице, но само в частта, в която е използвала сравнителния подход метод на посредствено сравнение, според който цената на имота е 107 800 лева или 55 100 евро, която следва да бъде първоначална цена, на която имотът следва да бъде изнесен на публична продан. Относно предявения от нея иск за заплащане на сумата 3 800.00 лева - обезщетение за лишаването й от ползване на имота, който е отхвърлен, твърди, че не отговаря на нормативните изисквания и на юриспруденцията извода на първоинстанционния съд, че поканата, изпратена от нея до ответника, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, не е била фактически връчена на последния, и че редовно чрез телепоща е поканила ответника писмено да й заплаща обезщетение във връзка с ползването на процесния съсобствен недвижим имот в размер на 200 лева месечно. Поддържа, че в предоставения от съда 2 едноседмичен срок за изразяване на становище по исковете за сметки, насрещната страна не се е възползвала от предоставената й възможност, като едва в хода по същество, когато вече има преклузия за сочене на факти и обстоятелства, е навела твърдение, че не е получила телепощата, съдържаща покана за заплащане на обезщетение, поради което това възражение не следва да бъде разглеждано от съда и следва да се приеме за безспорно, че поканата е била получена от ответника. В тази връзка счита, че по несъмнен начин е доказана основателността на предявената от нея претенция за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи. Относно предявения срещу нея от другия съделител иск за заплащане на половината от стойността на направените в делбения имот подобрения посочва, че всички процесни суми, без една, са за подобрения, извършени преди 30.03.2018г., поради което претенцията за 7 500 лева (сбор от тези суми), е неоснователна на това основание. Счита, че всички претендирани подобрения, с изключение на ремонта на коридора, са направени по времето, когато родителите на съделителите все още са били живи, а част от тях и докато още са ползвали апартамента лично , поради което именно спрямо тях, като собственици на имота, се е породило правото да се иска заплащане на тези подобрения, а не спрямо нея, както и че спрямо нея той може да има право само за ремонти, направени след като имотът е станал общ по наследствено правоприемство. Поддържа, че ответника не е доказал, че именно той е финансирал извършването на подобренията в апартамента, както и че изобщо са извършени голяма част от подобренията, които претендира, като показанията на разпитаните трима свидетели за подлежащите на доказване факти са откъслечни, противоречащи си едни с други, непоследователни, недостоверни и в само един времеви диапазон, поради което не следва да бъдат кредитирани. Счита, че в пазарната стойност на подобренията не следва да се включва труд за извършването им, тъй като всички са осъществявани от приятели на ответника и последният не е заплащал труд при осъществяването им. С оглед изложеното и предвид изнесеното от вещото лице в съдебното заседание, че трудът се движи някъде около 20 % от стойността, твърди, че дължимата от нея пазарна стойност на подобренията, която е стойността без труд , е 5 932 лева. Именно затова и исковата претенция е неоснователна само на това основание до пълния предявен размер от 8 000 лева. На следващо място твърди, че е нелогичен извода на съда, че давността е започнала да тече от момента на предявяване на исковата претенция, доколкото основен принцип в правото, закрепен и в чл. 115 ЗЗД, е че по време на съдебния процес давност не тече, а същата се прекъсва с предявяването на иска, което в настоящия случай е станало на 30.03.2023г. Поддържа, че давността за процесните вземания за подобрения е започнала да тече от момента, в който същите са направени, в какъвто смисъл е и ТР № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149168 г., ОСГК и т. 7 на ППВС № 1/1979г. Изтъква, че доколкото всички други суми са погасени по давност, то и относно размера следва да се разгледа само претенцията за направения през 2020г. ремонт на коридор, която е равна на 80 % от претендираната сума от 3

500 лева, т.е. без труд, и е 400 лева. Моли съда да отмени решението на първоинстанциония съд в обжалваните части и да постанови ново, с което да определи първоначална цена на имота 107 800 лева, както и да отхвърли предявения срещу нея иск за подобрения и да уважи предявения от нея иск за заплащане на обезщетение за ползването на имота, като й присъди всички разноски по водене на исковете по сметки.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия М. Г. К., ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. Л. Я. от АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и мотивирано, а подадената въззвивна жалба е неоснователна. Твърди, че жалбата е недопустима в първата част (относно приетата от съда оценка на недвижимия имот), поради липса на правен интерес, доколкото жалбоподателката няма претенция за възлагане на имота, а съдебния изпълнител по една евентуална публична продан задължително ще извърши нова оценка, от която да започне тя. По втората част на жалбата намира, че ищцата не е установила другия съсобственик да е получил писмено уведомяване, тъй като представената като доказателство покана няма никакви данни да му е била връчена чрез „телепоща“, нито има надлежни доказателства съобщение за такава пратка да е било надлежно получено от него. Изтъква, че установения безспорен факт, че владее имота, не означава, че дължи плащане/обезщетение на другите съсобственици, поради което искът за обезщетение за лишаване от право на ползване е неоснователен. Твърди също, че жалбата е неоснователна и в частта й, с която се оспорва решението относно претенциите му за извършените подобрения в имота, поради което PC-Враца правилно и мотивирано ги е уважил. Счита за неоснователни възраженията за изтекла погасителна давност на вземанията, тъй като вземанията между съсобственици за направените подобрения, още повече такива направени със съзнанието, че имота е собствен на подобрителя, не са изискуеми от момента на извършване на подобрението, защото това практически би довело до погасяване на такива претенции по давност, много преди да стане ясно, че има спор и необходимост от предявяване на претенции за подобренията.

Поддържа, че наред с това са неоснователни твърденията на жалбоподателката, че не е извършено пълно главно доказване на факта на извършване на ремонтите от него за негова сметка, тъй като събраните свидетелски показания в двете фази на делбата установяват неговото съзнание, че ремонтира собствения си дом и същевременно, че лично и с приятели е извършил всички ремонти за собствена сметка. Счита, че обстоятелството, че ремонтите са извършвани приживе на наследодателите на страните, не променя факта, че те са увеличили стойността на имота, което облагодетелства ответницата. Моли съда да потвърди обжалваното решение на PC – Враца, като правилно и законосъобразно и да му присъди разноски за втора инстанция.

В съдебното заседание въззивницата, чрез пълномощника си поддържа 4 въззивната жалба и моли съда да отмени решението в обжалваните части, като претендира разноски само по исковете за сметки; въззиваемият, чрез процесуалния си представител, моли съда да остави в сила обжалваното решение и да отхвърли жалбата, като не претендира разноски.

С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания. Във въззивното производство е извършен преразпит на един свидетел.

Врачанският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и от легитимирано лице и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Настоящата инстанция намира, че въззивната жалба в частта, в която се обжалва първоинстанционното решение в частта му, в която е определена действителна пазарна стойност на делбения имот, е процесуално недопустима поради липса на правен интерес от обжалването.

Правният интерес от обжалване е налице само тогава, когато решението на първата инстанция засяга претендирания резултат и са налице законови предпоставки при съществуването на материални предпоставки този резултат да бъде променен с въззивното решение.

При избрания от делбения съд способ за извършване на делбата изнасяне на публична продан, действителната пазарна цена на имота, определена от съда, не е елемент на съдебното решение. При изнасяне имота на публична продан установената в хода на делбения процес пазарна цена на имота е от значение само и единствено за определяне на дължимата държавна такса. Пазарната цена, при която ще се реализира публичната продан на имота, се определя в хода на изпълнителното производство и доколкото страните имат възражения по отношение на същата, начинът на защита на техните права следва да се реализира в рамките на изпълнителното производство и по друг ред. Нормата на чл.349, ал.4, изр. второ ГПК, визираща задължението на съда за определяне на действителната пазарна цена на делбения имот и хипотезите, при които оценката е част от произнасянето по същество на съдебния орган, касаят извършването на делбата само по чл.349, ал.1 и 2, чл.350 и 353 ГПК, но не и хипотезата на 5 изнасянето на имота на публична продан. Следва да се посочи също, че при избран способ за делба - публична продан, при извършването й задължително се назначава експертиза за определяне началната цена на имота - чл. 485 във вр. с чл. 468 ГПК. В този смисъл са Решение № 723 от 15.12.2003 г. на ВКС по гр. д. № 260/2003 г., I г. о. и Решение № 166 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1390/2010 г., II г. о., ГК.