Решение № 1628 от 15.12.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1628 гр. Варна, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл. с. Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря М.на Ив. И. като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20223100502196 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 48336/14.07.2022г. на А. С.

А.,чрез процесуален представител против Решение № 1975/17.06.2022г. по гр.д. № 16386/2021г. на РС- Варна, 41св. , с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника срещу „Димитров Билд" ООД, с ЕИК 201661540 и седалище и адрес на управление ******, М. С. М., с ЕГН ********** и адрес ***** и Е. Ю. М., с ЕГН ********** и адрес ***** иск с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС за изкупуване на 26.70 кв.м. ид.ч. от ПИ № *** по КККР на гр. Варна, одобрен със Заповед № РД-18-64/ 16.05.2008г. на Изп. Директор на АГКК, последно изменение касаещо недвижимия имот от 04.04.2017г., с адрес *****, целият с площ от 215 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор ***, номер по предходен план 253, квартал 1086, парцел Х, при съседи: имоти с ид№ № ***, ***, ***,

*** и ***.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен като доказан и основателен. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.Оспорва се извода на съда , че предварителното дадено съгласие на съсобствениците по чл.33 от ЗС касае свободно разпореждане и с идеални части от ПИ, когато същите не са прилежащи към някой от обектите. Излага ,че съгласно волята на договарящите страни същите са учредили на ответника „Димитров Билд“ООД единствено и само право на ползване върху описаните обекти, а именно паркоместа № 1, № 2, № 3, както е посочено в т.4 от нотариален акт № 78, том III, рег. № 8562, нот. дело № 431/2012г., а правото на ползване е лично и не може да се отчуждава.Излага, че паркомястото не може да бъде годен обект на прехвърлителна сделка/цитира съдебна практика/.Твърди, че в хода на процеса не е установено, че прехвърлените от първия ответник на другите двама права на собственост върху 26.70 кв.м. ид.части от ПИ са свързани с разполагането на паркоместата в имота. Излага, че цената, на която ответниците са придобили идеалните части – паркоместа не е предложена на ищеца, 1 поради което е нарушена разпоредбата на чл.33 от ЗС. Въвежда твърдение за нищожност на посочената в т.4 от процесния договор клауза, относно даденото право на всяка от страните по договора да може свободно да се разпорежда „ ......както и с учреденото й право на ползване, върху описаните по-горе обекти, и се съгласяват всеки от тях да продава на трети лица вещните си права ......“. Наведени са твърдения, че след изграждане на сградата, ПИ е претърпял съществени изменения, като площта му от 233 кв.м. реално е 215 кв.м. , което поставя под съмнение самото съществуване на тези паркоместа.

В съдебно заседание по същество А. С. А., редовно призован, явява се лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, претендира уважаването й и присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалните представители на въззиваемите.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемия „Димитров Билд" ООД , чрез процесуален представител е депозирал отговор на жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски. Излага , че правилно съда е приел, че с процесния договор страните са дали предварително съгласието си, всеки от тях да продава на трети лица вещните си права при самостоятелно определени условия и цени, а предмет на сделката между ответниците са именно притежавани от въззивника ид.част от ПИ. Излага , че в същото време по делото е останал неизяснен пълно и главно, момента , в който ищеца е узнал за продажбата , като за доказване на твърденията си, че това е станало преди 10.09.2021г. е поискал допускане на гласни доказателства чрез разрит на едни свидетел при режим на водене.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата с посочените в нея аргументи.Претендират уважаването й и присъждане на стронете по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемия М. С. М. и Е. Ю. М. , чрез процесуалните си представители са депозирали отговори на жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намират за правилно и законосъобразно. Претендират потвърждаване на решението и присъждане на разноски.Твърдят, че съда се е произнесъл в рамките на търсената защита , поради което наведените в жалбата твърдения извън спорния предмет са неотносими и преклудирани в настоящото производство. Недопустимо е също на този етап на производството да се навеждат твърдения за нищожност на клауза от договора за суперфиция.

В съдебно заседание по същество, М. С. М. и Е. Ю. М., редовно призовани не се явяват , чрез процесуалните си представители поддържат депозираните отговори на жалбата, претендират отхвърлянето й и присъждане на сторените по делото разноски.

Адв. Т. –процесуален представител на М. С. М. представя писмени бележки.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от на

А. С. А. срещу

„Димитров Билд" ООД, с ЕИК 201661540 и седалище и адрес на управление ******, М. С. М., с ЕГН ********** и адрес ***** и Е. Ю. М., с ЕГН ********** и адрес ***** иск с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС за изкупуване на 26.70 кв.м. ид.ч. от ПИ № *** по КККР на гр. Варна, одобрен със Заповед № РД-18-64/ 16.05.2008г. на Изп. Директор на АГКК, последно 2 изменение касаещо недвижимия имот от 04.04.2017г., с адрес *****, целият с площ от 215 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор ***, номер по предходен план 253, квартал 1086, парцел Х, при съседи: имоти с ид№ № ***, ***, ***,

*** и ***.

В исковата молба ищецът твърди , че той и сестра му –Г. А.а са били собственици на процесния недвижим имот с ид. № ***, целият с площ от 233 кв.м., находящ се в *****.С нотариален акт № 47, том III, рег. № 8338, нот. дело № 404/2012г. прехвърлили на„Димитров 92" ООД по 88 кв.м. ид.ч. от собствения си имот и така дружеството станало съсобственик в имота.С нотариален акт № 78, том III, рег. № 8562, нот. дело № 431/2012г. собствениците си учредили право на строеж и станали собственици на определени обекти в сградата и на идеални части от дворното място , като в същия А. и сестра му - дали права по чл.33 и чл.66 ЗС за свободно разпореждане с правото на собственост върху отделни обекти и със съответните им идеални части от поземления имот. В жилищната сграда се познавали от 2014г., имали съгласие и живеели в сговор. В края на м. юли 2021г. на две от обособените паркоместа, а именно № 1 и № 2, за които било учредено вещно право на ползване на ответника „Димитров 92" ООД, били струпани строителни материали. Сестрата на ищеца Г. А.а се възмутила и подала сигнал до кметство Младост. В получения отговор по жалбата, ищецът и сестра му били уведомени, че при извършена проверка на място не са констатирани нарушения.

Ищецът твърди, че на 10.09.2021г. получил справка за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, от която разбрал, че с нотариален акт № 125, том XIV, дело № 3056/2021г.

„Димитров 92" ООД продал на М. С. М. 26.70 кв.м. ид.ч. от общия съсобствен с ищеца и сестра му поземлен имот с ид. № ***. Към датата на сделката М. С. М. бил в граждански брак с Е. Ю. М..Ищецът заявява, че не желае да има чужд на съсобствеността им съсобственик, който не притежава жилищен или друг обект в сградата и желае да изкупи продадената идеална част, като встъпи в правата на купувача.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника М. С. М., който оспорва исковата претенция като допустима, но изцяло неоснователна.Поддържа, че в нотариалния акт за учредяване на право на строеж в полза на „Димитров 92" ООД / с ново наименование „Димитров Билд" ООД/, с ЕИК 201661540, страните взаимно са си дали съгласие на основание чл.33 и чл.66 ЗС всяка една от тях да може „свободно да се разпорежда с правото на собственост върху отделните обекти, на които е собственик и със съответните идеални части от поземления имот, както и с учреденото право на ползване, върху описаните по-горе обекти, и се съгласяват всеки от тях да продава на трети лица вещните си права при самостоятелно определени условия и цени, като това си съгласие те дават и за всеки последващ приобретател". От текста ставало ясно, че ищецът е дал безусловно съгласие по смисъла на чл.33 и чл.66 ЗС, всеки един от неговите съсобственици, да се разпорежда свободно с правото си на собственост върху поземлен имот с ид.

№ ***, което пък било основание за отхвърляне на предявения иск.Ответникът поддържа, че искът е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл.33, ал.2 ЗС. Жалбата от сестрата на ищеца била подписана от името на всички собственици и още към 29.07.2021г. пред ищеца стоял въпросът, има ли нов собственик „на този гараж" - процесните паркоместа. От това следвало, че ищецът е можел и вероятно се сдобил със справка от Имотен регистър още през м. юли 2021г. Ищецът узнал, че в имота има нов съсобственик, ползващ паркомясто № 1 и № 2 много преди твърдяната от него дата. Ответникът ползвал придобитите паркоместа активно и посещенията му осигурили възможност да се срещне и запознае с останалите собственици и ползватели в сградата, изградена в поземлен имот с ид. № ***.Претендира отхвърляне на иска.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Е. Ю. М. е депозирала отговор на исковата молба , в който предявения иск се оспорва като неоснователен с аргументи идентични с изложените от ответника М. М..Заявява, че делото е образувано на 12.11.2021г. - осем месеца, след като тя и съпругът придобили правото на собственост върху 26.70 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с ид. № ***. Счита, че още към 29.07.2021г. било налице фактическо узнаване от страна на ищеца/което е релевантно/, че посочените паркоместа имат нов собственик. Излага, че ищецът е 3 дал съгласие по чл.33 и чл.66 ЗС при сключване на договора за суперфиция, поради което исковата претенция била неоснователна и на това основание.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Димитров Билд" ООД е представил отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска като неоснователен и претендира отхвърлянето му.Излага , че действителната воля на страните, видно от нотариалния акт за учредяване право на строеж е невярно и превратно тълкувана от ищеца в исковата молба. В същия страните взаимно си дали съгласие на основание чл.33 и чл.66 ЗС всяка една от тях да може свободно да се разпорежда с правото си на собственост при условия и цени, каквито определи и договори. Като доказателство за обстоятелствата по чл.33 ЗС на нотариуса бил представен суперфициарния договор при извършване на продажба на ид.ч. от имота от „Димитров Билд" ООД на М. С. М..Въвежда възражение относно спазване на предвидения в закона срок за предявяване на иска по чл.33, ал.2 ЗС, като твърди, че ищецът е узнал за извършената продажба на ид.ч. от дворното място много преди твърдяната от него дата на узнаване -10.09.2021г, позовавайки се на документи от преписката по жалбата на сестра му до кмета на Район „Младост" от 29.07.2021г. и от представена пред ВРС данъчна оценка от 23.08.2021г.

В съдебно заседание страните поддържат тезите си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.