Решение № 1260 от 20.10.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1260 гр. Велико Търново, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря РАДОСТИНА ИВ. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20264110101891 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от И. А. И., чрез адв. Н. Н.

- ВТАК, срещу „ЕОС Матрикс“ ЕАД - град София иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК, във връзка с чл. 439 ГПК. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че срещу последния е издаден ИЛ от *** година по Ч.гр.д. № ***/***г. на ВТРС в полза на „Обединена Българска Банка“ ЕАД. Посочва, че въз основа на същия по молба на взискателя е образувано изп. д. № ***/***г. по описа на ЧСИ Д. К.-С., като в периода от *** година до *** година, когато изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не са извършвани никакви изпълнителни действия, т.е. давността не е прекъсвана. Твърди, че след получаване на оригиналът на изпълнителния лист, ответникът подава молба, въз основа на която е образувано изп. дело № ***/***г. на ЧСИ Д. К.-С.. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да прието за установено, че И. А. И. не дължи на ответното дружество сумите, за които е издаден Изпълнителен лист № *** от *** година, издаден по Ч.гр.д. № ***/*** година на Районен съд – Велико Търново, поради настъпила погасителна давност. Претендира да му бъдат присъдени направените в производството разноски.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на същата, като процесуалният представител на 1 ответното дружество развива съображения за неоснователност на предявения иск, като посочва действията, с които давността е била прекъсната, респективно – спряна.

Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и видно от материалите, съдържащи се в приложеното изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Д. К.-С., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ВТОС, че по Ч.гр.д. № ***/*** година на ВТРС са издадени Заповед № *** от *** година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК година и изпълнителен лист № *** от *** година в полза на „Обединена Българска Банка“ АД – град София срещу И. А. И. за сумата в размер на 5 554.39 лева – главница, 611.02 лева – договорна лихва за периода *** година до *** година, 69.12 лева – наказателна лихва за периода от *** година до *** годи,а дължими съгласно извлечение от счетоводните книги на банката по Договор за потребителски кредит без обезпечение от *** година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** година до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 517.14 лева, представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Въз основа на подадена молба, вх. № *** от *** година от кредитора „Обединена Българска Банка“ АД – град София до ЧСИ Д. К., рег. № *** на КЧСИ, на *** година е образувано изпълнително дело № * * * за събиране на сумите по посочените по-горе заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. С молбата за образуване на изпълнителното дело дружеството е възложило на съдебния изпълнител да направи справки за притежавани от длъжника недвижими имоти и МПС-та, както и справка за длъжника в ОД „***“ ***“. На *** година до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, като същата е връчена редовно лично на длъжника на *** година. На *** година съдебният изпълнител е наложил запор върху 3 МПС-а, собственост на длъжника, а на *** година е насрочен опис на същите. На *** година е наложен запор на пенсията на длъжника, на *** годна – запор на банковите сметки на длъжника в „Си Банк“ ЕАД и в „ОББ“ АД, а на *** година – запор върху банковата му сметка в „Банка ДСК“ ЕАД. На *** година е насрочен опис на движимите вещи в жилището на длъжника, който видно от протокол за опис на движимо имущество от *** година не е извършен. Въз основа на молба, вх. № *** от *** година до съдебния изпълнител, на *** година като взискател по изпълнителното дело е конституирано „Еос Матрикс“ ЕООД на мястото на досегашния – „ОББ“ АД, като с молбата си новият взискател е направил искане за проучване имуществото на длъжника. С молба, вх. № *** от *** година до съдебният изпълнител, длъжникът, чрез процесуалния си представител по изпълнителното дело, е 2 направил искане за прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С постановление от *** година на съдебния изпълнител изпълнителното дело е прекратено на посоченото основание. С молба от *** година взискателят „Еос Матрикс“ ЕООД е поискало да му бъде върнат оригиналът на изпълнителния лист, а въз основа на молба, вх. № *** от *** година от кредитора „Еос Матрикс“ ЕООД – град София до ЧСИ Д. К., рег. № *** на КЧСИ, на *** година е образувано изпълнително дело № *** за събиране на сумите по посочените по-горе заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, като с молбата за образуване на изпълнителното дело дружеството е възложило на съдебния изпълнител да проучи имуществото на длъжника, както и да наложи запор върху банковите му сметки. На *** година до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, като същата е връчена редовно лично на длъжника на *** година. По изпълнителното дело са извършени справки относно имуществото на длъжника.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предмет на разглеждане по делото е предявен от И. А. И., чрез адв. Н. Н.ВТАК, срещу „ЕОС Матрикс“ ЕАД - град София иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на принудителното изпълнение на вземания за главница и лихви по Договор за потребителски кредит без обезпечение от ***година, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на праводателя на ответника. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя правото на длъжника за защита, която се реализира по исков ред и следва да е основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./, заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, поради което разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, независимо че съдебно дирене не се провежда. С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца по делото, в условията на пълно и главно доказване, е да установи настъпилия след съдебното установяване на вземанията юридически факт - изтичане на предвидения в закона давностен срок по отношение на съдебно признатите вземания. В тежест на ответника е да докаже, че в периода от настъпване изискуемостта на вземанията до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването им, са осъществявани такива обстоятелства, които представляват основания за спиране, респективно - прекъсване на течението на давностния срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, а съгласно чл.

117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нов давностен срок.

3

Съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато то е висящо давност не тече. В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 година ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че давността за вземането се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие, от който момент започва да тече нова давност, но давността не се спира докато изпълнителното дело е висящо. Прието е, че в изпълнителното производство не могат да се прилагат правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими за исковия процес, поради което ППВС № 3/1980г. е обявено за изгубило сила.

Следва да се има предвид обаче, че даденото с ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. ОСГТК разрешение, макар да отменя ППВС № 3/1980г., няма обратно действие и се прилага от датата, на която е постановено – 26.06.2015 година. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. Поради изложените съображения, в периода до влизане в сила на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. ОСГТК към заварените висящи изпълнителни производства приложение намира ППВС № 3/1980г. и до 26.06.2015г. погасителна давност не тече. В този смисъл са например Решение № 170 от 17.09.2018 година по гр. д. № 2382/2017г. на IV г.о. на ВКС; Решение № 51 от 21.02.2019 година по гр.д. № 2917/2018г. на IV г.о. на ВКС;

Определение № 735 от 6.11.2019 година. на ВКС по гр.д. № 3982/2019г. на III г.о. на ВКС и много други.

С приемането на ТР № 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 година, в т. 10 ОСГТК на ВКС приема и че давността за вземането се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Наред с това в ТР изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа 4 на влязлото в сила разпределение и др. действията, който не могат да се квалифицират като изпълнителни. В този смисъл при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Освен това следва да бъде съобразено и че за разлика от исковия процес, в който не е нужно ищецът да поддържа висящността му, в изпълнителното производство взискателят със своите действия следва да поддържа висящността му, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и да иска повтаряне на неуспешно извършените изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

В случая давността за вземанията по издадения в полза на праводателя на ответника изпълнителен лист от ***година въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по Ч.гр.д № ***/*** на ВТРС е прекъсната с извършването на първото изпълнително действие по образуваното изпълнително дело № ***/*** година на ЧСИ Д. К., и с налагането от съдебния изпълнител на запор на банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД на *** година, доколкото действието е извършено след приемането на ТР № 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 година на ВКС. От материалите по изпълнително дело № *** на ЧСИ Д. К. се установява, че след налагането на запор върху банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД на *** година до прекратяването на изпълнителното производство, съответно – до подаване на исковата молба настоящото дело спрямо длъжника И. А. И. не са предприемани каквито и да е изпълнителни действие. Всички останали действия, извършени от съдебния изпълнител в този период /***г. – ***г., когато изпълнително производство е прекратено/ са свързани с проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., но с оглед цитираното по-горе ТР извършването на справки не е изпълнително действие и не прекъсва давността. Така след изтичане на срок от 5 години от *** година, включително и след конституирането на ответника по делото, в качеството му на взискател по изпълнителното такова /*** година/, вземането по изпълнителния лист от *** година, въз основа на Заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от *** година, издадени по Ч.гр.д. № ***/*** година на ВТРС спрямо длъжника И. А. И. е погасено по давност, доколкото не е извършено нито едно действие за принудително изпълнение спрямо него. Следва да се има предвид и обстоятелството, че само по себе си конституирането на нов взискател по изпълнителното дело – ответникът в настоящото производство, не представлява 5 изпълнително действие, годно само по себе си да прекъсне погасителната давност по чл. 116, б. "в" ЗЗД.