Решение № 1705 от 01.08.2022, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 2505/2021
- Вид
- Решение № 1705
- Подписан
- 01.08.2022
- В сила
- 02.09.2022
- Състав
- Елеонора Симеонова Кралева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.717з · Търговски закон
- Чл.717з, ал.2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1705 гр. Бургас, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Съдия:
Елеонора С. Кралева при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Гражданско дело № 20212120102505 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба, уточнена с допълнителни молби, на „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, представлявано от управителя К.М., против „МАРС“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, представлявано от Д. Я.а, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1016.63 лв. – главница, дължима за доставена и неплатена електроенергия за периода от м.ноември 2017 г. – м.декември 2017 г., по Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE7004000 от 17.02.2016 г., сключен между „Фючър Енерджи“ ООД /в несъстоятелност/ и „Марс“ ЕООД, като вземането е възложено на „Мултипъл Плюс“ ЕООД с Постановление за възлагане № 260000/06.01.2021 г. по т.д.№ 3343/2017 г. по описа на СГС, и сумата от 305.02 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 14.01.2018 г. до 15.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 15.02.2021 г. до окончателното й изплащане, за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1090/2021 г. на БРС.
В съдебно заседание, на основание чл.214 ГПК е прието от съда направеното от ищеца с молбата му от 25.03.2022 г. изменение на исковата претенция чрез намаляване размера на исковете от общия размер 1321.65 лв. на 1166.12 лв., от която сума: 896.32 лв. – главница и 269.80 лв. – лихва за забава за периода от 14.01.2018 г. до подаване на заявлението по чл.410 ГПК, като исковата претенция се счита предявена в намаления размер. По отношение на сумата от 155.53 лв. (разликата между намаления размер 1166.12 1 лв. и първоначално претендирания размер 1321.65 лв.) производството по делото е прекратено на основание чл.232 ГПК – поради оттегляне на иска в тази част.
Ищецът твърди, че е придобил процесното вземане на основание Постановление за възлагане № 260000/06.01.2021 г. по т.д.№ 3343/2017 г. по описа на СГС, влязло в сила на 29.01.2021 г., с което са му възложени вземанията на „Фючър Енерджи“ ООД /в несъстоятелност/, произтичащи от доставка на електрическа енергия, продадени от синдика на несъстоятелното дружество на проведен на 21.12.2020 г. търг с тайно наддаване.
Изложеини са твърдения, че на 17.02.2016 г. между „Фючър Енерджи“ ООД /в несъстоятелност/ и „Марс“ ЕООД е сключен Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE7004000 от 17.02.2016 г., съгласно който „Фючър Енерджи“ ООД продава на ответника активна електрическа енергия на цена в размер на 81 лв./мВтч и предоставя услугата „Отговорност за балансиране“, като поема за своя сметка отговорността за небалансите в потреблението му, както и услугата „Прогнозиране на потреблението“, като изготвя прогнозни графици за доставка на ел.енергия до обектите на ответника. В изпълнение на договора, „Фючър Енерджи“ ООД е продало и доставило договореното количество ел.енергия до обектите на ответника за периода м.ноември и м.декември 2017 г., която била измерена съгласно средствата за измерване в точките на присъединяване и надлежно фактурирана по предвидения в договора ред, като стойността на доставената ел.енергия била в размер на 1016.63 лв. и същата следвало да бъде заплатена в уговорения срок до 14то число на месеца, следващ месеца на доставката, но плащане на било извършено от ответника. Твърди се също, че на основание чл.11, ал.4 от Договора ответникът дължи и договорна неустойка за забава в размер на законната лихва, която е в размер на 305.02 лв. за периода от 14.01.2018 г. до подаване на заявлението по чл.410 ГПК и законната лихва от този момент до окончателното плащане.
С допълнителна молба от 06.07.2021 г. (л.36-38) ищецът е уточнил, че доставката на ел.енергия е била за м.ноември 2017 г. и 01.12.2017 г. до обекти на ответника, находящи се в *, както и, че сумата от 305.02 лв. представлява мораторна лихва. С допълнителна молба от 19.11.2021 г. (л.85) ищецът е уточнил, че доставката на ел.енергия е била до следните обекти на ответника: Пицария „Цезар“ с ИТН 2722967 – гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“ и Склад, производствена база с ИТН 2746109 – гр.Бургас, ПЗЮ.
В съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител, но в писмена молба ищецът поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи. Претендира се и присъждане на разноските в заповедното и в исковото производство. Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „МАРС“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи се, че претендираните суми не се дължат, тъй като ответникът не е получавал фактури за посочения период, ищецът не представя информация за кои обекти собственост на ответника е доставяна ел.енергия и не се представят фактури, които са реално издадени и осчетоводени от дружеството-доставчик.
2
Направено е възражение и за погасяване на вземанията с изтичане 3-годишна давност. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът е възразил, че срокът на договора от 17.02.2016 г. е изтекъл и не е бил продължен, като се оспорва извършването на доставка на ел.енергия за процесния период от страна на „Фючър Енерджи“ ООД и се сочи, че процесните задължения са определени от ищеца извън действията на този договор. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна. Претендира се присъждане на направените в исковото и в заповедното производство разноски.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1090/2021 г. по описа на БРС е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 260556/16.02.2021 г., съдът е разпоредил ответникът „МАРС“ ЕООД да заплати на „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД сумата от 1016.63 лв. – главница, дължима за доставена електроенергия по договор за доставка на електрическа енергия от 17.02.2016 г., сключен между „Фючър Енерджи“ ООД и „Марс“ ЕООД, за периода от м.ноември 2017 г. до м.декември 2017 г., за обект в *, като сумата е възложена в полза на „Мултипъл Плюс“ ЕООД с Постановление за възлагане по т.д.№ 3343/2017 г. на СГС, и сумата от 305.02 лв. – мораторна лихва за периода от 14.01.2018 г. до 15.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 15.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 327.59 лв. за направените в заповедното производство разноски. Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника на 23.02.2021 г., който е депозирал писмено възражение в срока по чл.414 ГПК и в едномесечния срок по чл.415, ал.1, т.1 ГПК заявителят е предявил настоящия установителен иск, поради което същият е процесуално допустим.
Не е спорно по делото, а и видно от представения договор, между „Фючър Енерджи“ ООД и „Марс“ ЕООД е сключен Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE7004000 от 17.02.2016 г., по силата на който „Фючър Енерджи“ ООД като търговец се е задължило да продаде, а „Марс“ ЕООД като клиент да закупи и получи активна нетна електрическа енергия, измерена в точките за измерване, в сроковете и при условията в договора. Уговорено е в чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, че търговецът се задължава да продаде и осигури ел.енергия на разположение на клиента в точките на присъединяване към съответната преносна или електроразпределителна мрежа на обектите му, посочени в договора, а клиентът се задължава да закупува и приема активната ел.енергия от търговеца.
Съгласно договора, дължимата цена за доставена електрическа енергия е в размер на 81 лв./мВтч, като в чл.11, ал.1 е уговорено, че търговецът издава на клиента фактура в електронен вид и/или на хартиен носител относно дължимото плащане за доставената ел.енергия за периода от първо до последно число на всеки месец, в който е извършена 3 доставката, като се издава до 10-то число на всеки календарен месец, следващ месеца на консумацията на енергията, а съгласно чл.11, ал.4 от договора – клиентът заплаща дължимите суми в срок до 14-то число на месеца, в който фактурата е изпратена от търговеца на клиента. В договора е посочено, че се сключва за срок от 12 месеца. В договора липсва посочване на обектите на ответника, до които ще се доставя ел.енергия.
От представеното по делото Постановление № 260000/ 06.01.2021 г. по т.д.№ 3343/2017 г. по описа на СГС, влязло в законна сила на 29.01.2021 г., се установява, че на основание чл.717з ТЗ са възложени върху „Мултипъл Плюс“ ЕООД, срещу продажна цена от 26700 лв., следните имуществени права от масата на несъстоятелността на „Фючър Енерджи“ ООД /в несъстоятелност/, а именно: вземанията на „Фючър Енерджи“ ООД /в несъстоятелност/ към клиенти за доставена ел.енергия и допълнителни услуги в общ размер на 1635182.24 лв., съгласно опис, изготвен от синдика и пазарна оценка.
По настоящото дело ищецът не е представил цитирания в горното постановление за възлагане опис на вземанията, изготвен от синдика.
Ищецът е представил две фактури – фактура № 1000121800/30.11.2017 г., с дата на падеж 14.12.2017 г., на стойност от 883.46 лв., за доставена от „Фючър Енерджи“ ООД на „Марс“ ЕООД ел.енегия за период 01.11.2017 г.-30.11.2017 г. по договор FE7004000 от 17.02.2016 г., както и фактура № 1000126530/31.12.2017 г., с дата на падеж 15.01.2018 г., на стойност от 12.86 лв., за доставена от „Фючър Енерджи“ ООД на „Марс“ ЕООД ел.енегия за период 01.12.2017 г.-изравнителна сметка по договор FE7004000 от 17.02.2016 г. Във фактурите не са посочени обектите на доставка.
Съгласно представените удостоверения от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „Електроразпределение Север“ АД, ответното дружество „Марс“ ЕООД не е било техен клиент и е нямало сключен договор за достъп до електроразпределителната им мрежа.
От представеното удостоверение от „Електроразпределение Юг“ ЕАД е видно, че в базата данни на „ЕРЮГ“ ЕАД са регистрирани три обекта към партидата на „Марс“ ЕООД с кл.№ 1000032234: обект с ИТН 2644430 на адрес гр.Бургас, ул.“Лозенградска“ № 4, обект с ИТН 2722967 на адрес гр.Бургас, кв.“Меден рудник“ № 416 и обект с ИТН 2746109 на адрес гр.Бургас, Промишлена зона „Юг“. Към удостоверението са приложени справки за отчетената електроенергия за посочените обекти в периода 02.2016 г. – 12.2017 г.
При така установените факти, съдът намира предявените искове за неоснователни.
С оглед данните по делото, съдът намира, че ищецът не се легитимира като носител на процесното вземане. Ищцовото дружество основава правата си на представеното Постановление № 260000/ 06.01.2021 г. по т.д.№ 3343/2017 г. по описа на СГС, с което на основание чл.717з ТЗ са възложени върху „Мултипъл Плюс“ ЕООД вземанията на „Фючър Енерджи“ ООД /в несъстоятелност/ към клиенти за доставена ел.енергия и допълнителни услуги в общ размер на 1635182.24 лв., съгласно опис, изготвен от синдика и пазарна оценка. В случая, обаче, по настоящото делото ищецът не е представил нито изготвен от синдика опис на възложените вземания, нито пазарна оценка, които са цитирани в 4 постановлението на СГС. По този начин, няма как да се установи, че именно процесните вземания към ответника са били възложени на ищеца.
От друга страна, това постановление за възлагане е деривативен способ за придобиване на права – арг. Чл.717з, ал.2 ТЗ, според който – от датата на издаване на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имущественото право, но правата, които трети лица са придобили върху имущественото право, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на длъжника. Респективно, само по себе си постановлението за възлагане не води до извод, че вземането е безусловно дължимо, а неговата дължимост и изискуемост следва да бъдат установени в процеса на общо основание, съобразно правата, които е притежавал длъжникът върху него. Съответно, ако длъжникът не е имал права върху вземането, то и неговият правоприемник няма да има такива. В този смисъл неправилен е доводът на ищеца, че тъй като вземанията са му възложени от съда по несъстоятелността с постановление за възлагане, то те са установени по основание и размер.
Разпечатката съдържа 28 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a51bd34c-229c-4ec6-927c-0f60a5093e10