Решение № 5368 от 08.08.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е гр. София, 08.08.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Екатерина Стоева при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 4175 по описа за

2016г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството са предявени от Б.Х.К. против ЗД „Е.“ АД гр.София обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 150 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1045.26лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.09.2015г. до изплащането.

Твърденията в исковата молба са, че на 24.09.2015г. на път ІІІ-863 12+100км. ищцата пътувала на предна дясна седалка в л.а.Пежо 307 с ДК № *******, управляван от Г.С.К.. Последната отвлякла вниманието си от управлението на автомобила, загубила контрол върху него, вследствие на което напуснал пътното платно и се ударил в мантинелата край пътя. От произшествието пострадала ищцата, която била откарана в М. „Д.Б.Ш.“ АД *** и настанена в Хирургично отделение в увредено общо състояние. След проведени прегледи и изследвания били установени следните травматични увреждания-загуба на съзнание и ретроградна амнезия, контузия на главата, контузия на мозъка, мозъчно сътресение, фрактура на носа и травма на лявото око, множество охлузвания, кръвонасядания, синини и хематоми. В резултат на причинената при инцидента травма на лявото око зрението на ищцата рязко се влошило, поради което на 01.10.2015г. постъпила на лечение в болнично заведение с болка и силно намалено зрение, главоболие и повръщане. Било установено, че получила вторична глаукома-състояние след травма на лявото око, сублуксирана леща, травматична катаракта и травматична медиаза. През следващите месеци в периода 19.10.2015г.-18.03.2016г. била неколкократно хоспитализирана поради силно влошено зрение на лявото око, придружено с главоболие и повръщане, но независимо от извършените оперативни интервенции и проведено лечение загубила зрението си на това око и с решение на ТЕЛК от 19.04.2016г. била освидетелствана на 71 % трайно намалена работоспособност пожизнено. Твърди поради внезапното увреждане на здравето, последица от ПТП, да е довело до множество болки и страдания, търпени в продължение на месеци с оглед усложняване състоянието й и силен личен дискомфорт поради ползването на чужда помощ при обслужването в ежедневието, настъпили съществени промени в емоционалното състояние, станала силно раздразнителна, подтисната, с честа смяна на настроенията, лесно се разстройвала и изпитва чести приливи на безпокойство и чувство на страх, поради което се променил съществено начина й на живот. Процесът на възстановяване бил изключително продължителен и болезнен, като към настоящия момент ищцата все още изпитвала силни болки в областта на получените травми, силно главоболие, замайване, световъртеж, гадене с повръщане, а загубата на зрението в лявото око била необратима. За тези неимуществени вреди претендира заплащането от ответника, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач, обезщетение в размер на 150 000лв. Твърди също, че направила разходи за лекарства, болнични такси, пакет витректомия с експандиращ витреален газ и вискосубстанция възлизащи общо на сумата

1045.26лв., които съставляват имуществени вреди подлежащи на репариране от ответника.

Претендира заплащането на законна лихва от деня на увреждането 24.09.2015г. до окончателното изплащане на исковите суми, както и разноски по делото.

Ответникът признава да е страна по договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” покриваща отговорността на водача на л.а.Пежо 307, както и събитието да е настъпило в срока на действие на застраховката. Навежда на недопустимост на исковете по съображения за приложимост разпоредбите на Кодекса за застраховането /в сила от 01.01.2016г./, които предвиждат като абсолютна положителна процесуална предпоставки за упражняване правото на иск пострадалият да отправи искане до застрахователя за плащане на обезщетение, което в случая не е направено. По същество оспорва механизма на ПТП, осъществяване от водача на фактическия състав на чл.45 ЗЗД, както и ищцата да е претърпяла имуществени и неимуществени вреди. Възразява посочените в исковата молба увреждания контузия на мозъка, вторична глаукома и глаукомен пристъп на лявото око, травматична медиаза и травматична катаракта на същото да са в причинна връзка с произшествието, като твърди, че ищцата била предразположена и страдала от заболяването глаукома отпреди. Навежда пълната и необратима загуба на зрението на лявото око се дължи на лошо и несвоевременно проведено адекватно лечение, което от своя страна допринесло за интензитета и продължителността на болките в периода на възстановяване. Навежда на съпричиняване с твърдението, при произшествието ищцата да е била без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди по съображения за неговата прекомерност, както и навежда, че не дължи законна лихва от деня на увреждането, а от деня на уведомяването си 31.05.2016г. с позовавана на разпоредбата на чл.497, ал.1 КЗ.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Претенциите за обезщетение на ищеца се основават на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” сключен между ответника ЗД „Е.“ АД гр.София и собственика на л.а.Пежо 307 с ДК № *******. Договорът е сключен на 04.03.2015г., а произшествието настъпило на 24.09.2015г. при действието на Кодекса за застраховането /обн.ДВ бр.102/29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./. Съгласно § 22 ПЗР на КЗ /2016г./ за застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от КЗ /отм./, освен ако страните договорят нещо друго след влизане в сила на този кодекс. Предвид това приложими към спорното материално правоотношение са разпоредбите на КЗ /отм./, а исковете на ищцата намират своето правно основание в чл.226, ал.1 КЗ /отм./.

В отменения Кодекс за застраховането /2005г./ не се съдържа разпоредба задължаваща пострадалия да предяви своите претенции за обезщетение пред застрахователя и това да е поставено като процесуална предпоставка за предявяването на иск по съдебен ред.

Такова условие е въведено с чл.498, ал.3 КЗ /в сила от 01.01.2016г./, която разпоредба няма обратно действие и съобразно §22 от ПЗР неговите разпоредби са приложими за сключени договори „Гражданска отговорност“ след влизането му в сила. Предвид това възражението на ответника за недопустимост на исковете е неоснователно.

Съгласно чл.223, ал.1 КЗ /отм./ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да плати обезщетение, което застрахованият дължи на трето лице по силата на своята гражданска отговорност. В съответствие с чл.257, ал.1 КЗ /отм./ обект на застраховане при задължителната застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност” е отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинени от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС. Разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Правото е предпоставено от валидна към датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл.45