Решение № 55 от 22.04.2021, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Нова Загора , 22.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20202220100759 по описа за 2020 година

Производството е по чл.327, ал.1 във вр. с чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от от ЗК „ЛЕНД О ЛЕЙК“ с ЕИК 829014536 с адрес: гр.Нова Загора, кв.„Индустриален“, представлявана от М.Д.Т. против „ЕВРОСТРОЙ 2017 ВВ“ ООД с ЕИК 204591481, с адрес: Общ.Нова Загора, с.Загорци, представлявано от В.Д.В. за установяване на вземане в размер на и с цена на иска 5012.72 лв., от които 4401.50 лв. главница, ведно с мораторна лихва за забава върху нея в размер на 611.22лв., изтекла за периода от 25.05.2019 г. до 05.10.2020 г.

В исковата молба се твърди, че през месец май 2019 г. М.Т., като представител на ищцовото дружество ЗК „ЛЕНД О ЛЕЙК“ сключили с В.Д.В., като представител на ответното дружество „ЕВРОСТРОЙ 2017 ВВ“ ООД договор, с който земеделската кооперация продала на ответното дружество бали от люцерна, реколта 2019 г., на цена 3.50 лева с ДДС за брой, франко склада на продавача, с негов собствен превоз за сметка на купувача.

Посочва се, че била постигната договорка ЗК „ ЛЕНД О ЛЕЙК“ да осигури превоз и да извози от базата си до тази на купувача - „ЕВРОСТРОЙ 2017 ВВ“ ООД 1429 броя бали, като за реализацията на продажбата ищцовото дружество издало надлежно пропуски за съответните превозни средства и натоварения брой бали, за да може безпрепятствено стоката да бъде изнесена от склада на продавача.

Сочи се, че за предадената стока била издадена фактура № 0000020668 от 20.09.2019 г., осчетоводена при издателя, за 1429 броя бали на стойност 5036.50 лв. с ДДС.

1

Твърди се също, че по издадената фактура купувача - „ЕВРОСТРОЙ 2017 ВВ“ ООД, заплатил сумата от 600.00 лв., а дължимият остатък така и не заплатил, и въпреки многократни устни и писмени покани, сумата не била изплатена и към този момент.

Поради неизпълнение на паричното задължение, ЗК „ЛЕНД О ЛЕЙК“ подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по което било образувано ч.гр.д.

№ 16/2020 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора. Издадена била Заповед № 7/14.01.2020 г., срешу която на 29.01.2020 г., постъпило възражение от длъжника, а на ЗК „ЛЕНД О ЛЕЙК“ било дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, което било получено на 13.02.2020 г.

С оглед гореизложеното, моли съдът да признае за установено вземането на ищеца срещу ответника в размер на 4401.50 лв., представляващо неизплатено парично задължение по Договор за продажба и доставка на 1429 броя бали от люцерна, както и за сумата от 611.22 лв., представляваща мораторна лихва за забава на плащането на цената по договора за покупко-продажба за периода, считано от 25.05.2019 г. до 05.10.2020 г. включително и да се постанови решение,с което да се осъди ответника да му заплати горните суми,перставляващи главница и моратолна лихва.

Ищецът моли ответника да бъде осъден, да заплати разноските от настоящото производство и направените такива в заповедното производство.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор по предявения срещу него иск, чрез процесуален представител - адв.М.П. М. от АК - Сливен. Счита предявения установителен иск за недопустим с оглед обстоятелството, че издадената заповед за изпълнение е била обезсилена, тъй като в законовия едномесечен срок не е бил заведен иска с правно основание чл.422 от ГПК, за което е изложил съображенията си.

По предявения алтернативен осъдителен иск с правно основание чл.327, ал.1 във вр. с чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 пр.1 от ЗЗД и акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД ответника, счита същия за частично основателен - до размер 1543.50 лв., до който размер го признава.

Посочва, че през месец май 2019 г. страните по делото действително са сключили устен договор за продажба на бали от люцерна, реколта 2019 г., по който ответника не е изплатил напълно договорената продажна цена и разяснява, че причината за неплащането ѝ било некоректното поведение на ищеца.

Посочва се, че до възникване на настоящия спор, страните по делото са били в добри търговски отношения, ответникът е закупувал многократно силаж, люцерна и люцернови бали от ищцовата кооперация и е заплащал получената стока веднага след издаване на счетоводни документи - фактури за продажбите.

За конкретния случай се твърди, че през месец май 2019 г. г-н М.Т. предложил на ответника да купи всички бали от люцерна, които са се намирали в негов земеделски имот и все още не 2 били прибрани в склад. Балите били намокрени от дъжд и започнали да гният, което правело неотложни действията по прибирането им. Сочи се, че уговорката била ответника да осигури хора, които да натоварят балите и транспорт за извозването им от земеделския имот на ищеца до склада на ответника в с.Загорци. Поради това, че балираната люцерна била мокра и много скоро щяла да стане негодна за ползване за фураж за животни, страните договорили цена от 1.50 лв., с вкл. ДДС за 1 брой на бала.

В периода 23.05.2019 г. - 25.05.2019 г. ответникът организирал натоварването и извозването на балите, като за натоварването им били ангажирани 8 човека, а шофьор на автомобила, извозвал стоката, бил И.Д.. Натоварването и извозването на балите било за сметка на ответника, за което той заплатил съответно 600.00 лв. за транспорта и 714.50 лв. за натоварването /по 0.50 лв. за 1 брой/. Общо на 6 курса, 5 от които направени с автомобила на И.Д. и един лично от представляващия ответното дружество - Валери Василев, били извозени общо 1429 бр. бали люцерна. Съгласно договорената цена от 1.50 лв. с вкл. ДДС ответника е дължал на ищеца сумата от 2143.50лв., с ДДС.

Посочва се също, че три дни по-късно ответникът заплатил на ищеца в брой сумата от 600.00 лв. и настоял да му бъде издадена фактура, за да заплати и остатъка от продажната цена. Твърди се, че ищецът отказал издаването на фактура за действително продадената стока - бали от люцерна, а бил предложил фактурата да е с предмет на сделката - зърно, тъй като за продажбата на същото не се начислявал ДДС.

Около седмица по-късно ищецът издал на ответника проформа фактура за сумата от 2250 лв.

- за 1500 бр. /повече от реалното количество/ на цена по 1.50 лв./бр., с включен ДДС и въпреки, че посоченото количество бали не отговаряло на действителното, ответника се съгласил на тази продажна цена и подписал проформа фактурата. След това обаче ищецът започнал да променя уговорената цена - първо на 1.80 лв./бр., а после и в по-висок размер и успоредно с това продължавал да настоява плащането да стане в брой, в касата на кооперацията, без да има издаден какъвто и да било счетоводен документ за сделката.

Твърди се също, че няколко дни преди издаване на процесната фактура, ищецът заплашил ответника, че ще прибегне до саморазправа, ако не му плати веднага балите и то на още повисока цена от 3.50 лв./бр. Заплахите станали причина ответника да подаде сигнал на тел.112, а едва след тези събития ищецът издал процесната фактура, в която била отразена единична цена, която изобщо не съответствала на уговорките между страните. Навежда, че ответника не бил съгласен да заплаща балите на такава цена, каквато не съответствала на лошото качество на люцерната, както и на уговорките натоварването и извозването на балите да бъде за негова сметка и за което бил заплатил вече общо 1314.50 лв.

Предвид изложеното, ответника признавал иска до размера на 1543.50 лв. и оспорвал, като неоснователен иска за горницата над тази сума.

Оспорва акцесорния иск за заплащане на лихва върху главницата, тъй като забавянето в 3 плащането /и то на действителната сума от 1543.50 лв./ било изцяло по вина на ищеца, който и до този момент не бил издал необходимите счетоводни документи, включващи действителните клаузи на сключения устен договор за продажба на бали люцерна.

Ответната страна претендира направените разноски в настоящото производство.

С определението по чл. 140 от ГПК съдът прекрати гр.д. № 759/2020 г. по описа си в частта на предявения установителен иск с правна квалификация чл.422 от ГПК, поради недопустимост.Това определение влезе в сила.

Допуснатите до разпит свидетели С.А.К., К.Р.К., Г.М.Т., Н.К.С., И.С.Д. и Г.Д.Т. са разпитани в откритите съдебни заседания на 11.02.2021 г. и 25.03.2021 г.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът приема представените от страните писмени доказателства, а именно: Извозни бележки - 6 броя; Фактура № 0000020668/20.09.2019 г.; Покана за доброволно изпълнение с изх. № 12/06.12.2019 г.; Заповед за изпълнение № 7/14.01.2020 г.; Договор за правна защита;

Адвокатско пълномощно с договор за правна защита; Ч.гр.д. № 16/2020 г. по описа на Районен съд – Нова загора и Разписка за платена държавна такса, както и гласните свидетелски показания.

Безспорно установено е, че е налице алеаторен устен договор за покупко-продажбата на люцернови бали, сключен през месец май 2019 г. между ЗК „ ЛЕНД О ЛЕЙК“ с ЕИК 829014536, представлявана от М.Д.Т., в качеството му на продавач и „ЕВРОСТРОЙ 2017 ВВ“ ООД с ЕИК 204591481, представлявано от В.Д.В., в качеството му на купувач.

Установи се и че предмет на договора са 1429 бр. бали от люцерна и са превозени от земеделския имот на ищеца и доставени до склада на ответника в с. Загорци, от купувача с превоз, осигурен от последния и за негова сметка /на купувача/, което свое задължение той изпълнил своевременно.

Твърдяното от ищеца частично заплащане на сумата по сделката в размер на 600 лв. със закъснение от купувача, се потвърди и от признанието на ответника.

От свидетелските показания /св.К.,св.К.,св.С.,св.Т./се установи също, че уговорената между страните цена за бала е била 1.50 лв., като не се установи дали това е с вкл. ДДС или без ДДС, но под условие да бъде заплатена веднага. Св.Т. в тази връзка заяви, че по собствена инициатива /тъй като ѝ се видяла ниска цена от 1.50 лева за 1 бр.бала/, прибавила към тази 4 цена ДДС.

Представителят на ищеца - М.Т. в с.з. заяви, че цената, която са уговорили с ответника е била 1.50 лева без ДДС, или 1.80 лева с ДДС при положение, че тя бъде платена веднага.

Иначе в онзи момент цената на бала люцерна била 3.50 лева с ДДС и затова на тази цена е била издадена процесната фактура. Тази цена включва, както заплащането на работници за прибирането от полето, така и транспортни разходи, както и качеството на самата люцерна.

Тъй като до септември месец ответника не се издължил била издадена фактура за реална пазарна цена от 3.50 лева с ДДС за 1 брой бала люцерна.

Представителят на ответника заяви, че не бил заплатил веднага уговорената цена, защото не му била издадена фактура без ДДС по банков път,както била уговорката, а му била издадена фактура септември месец за сумата от 5000 лева. И действително такава фактура № 0000020668/20.09.2019 г. е издадена за сумата от 5001.50 лева с ДДС от ищеца, като доставчик, а ответника като получател на 1429 броя бали люцерна.

На 06.12.2019г. ищецът изпратил до ответника покана за доброволно изпълнение за заплащане на сумата от 4401.50 лева, върху която няма отбелязване да е получена/достигнала до ответника.

По заведеното ч.гр.д. № 16/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора на 14.01.2020 г. е издадена Заповед № 7 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, но същата е обезсилена с Определение № 344 от 22.06.2020 г. на съда, на осн. чл.415, ал.5 от ГПК.

От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелствата, че с ответника са се намирали в договорни отношения, по силата на които предал на ответника бали люцерна за горепосочената стойност. Предавайки закупените вещи ищецът изпълнил своите договорни задължения, докато ответника не заплатил изцяло дължимите суми, с което демонстрирал неизпълнение на договора. Претендира се осъждане за заплащане на дължимите по договор суми, посочени по-горе. Следователно е предявен иск с правно основание чл.327, ал.1 във вр.с чл.288 от ТЗ, тъй като страните са търговски дружества по смисъла на закона. Предявен е акцесорен иск по отношение на претендираната мораторна лихва с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.