Решение № 8397 от 09.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8397 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. П.А при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. П.А Гражданско дело № 20231110137216 по описа за 2023 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 1 във вр.с чл. 79, във от ЗЗД, предявен от Б. А. П., ЕГН **********, срещу “ФИРМА” ЕООД, ЕИК ....., за поправяне на извършена с недостатъци работа – изработка, доставка и монтаж на врати /входна и две интериорни/ на обект с адрес: гр. С.

В исковата молба ищецът твърди, че на 14.03.2018 г., в отговор на устно запитване на ищеца, ответникът – изпълнител е изготвил оферта, която е била приета от ищеца – възложител. Ищецът твърди, че е възложил, а ответник се е съгласил срещу възнаграждение да извърши изработка, доставка и монтаж на 1 входна и 2 интериорни врати, съгласно спецификации, посочени в офертата, на обект с адрес: гр. С. Твърди, че в резултат на преговори, посоченото в офертата възнаграждение на изпълнителя в размер на 2 241,85 лв., било намалено на 2 000 лв., като промяната в цената била отразена собственоръчно от управителя на ответното дружество чрез задраскване в офертата на старата и изписване на новата цена. Ищецът сочи, че за възлагане на поръчката е заплатил на ответника сума в размер на 1 400 лв. Твърди, че на 13.05.2018 г. при доставка на вратите за монтаж, е установил, че входната /етажна/ фалцова врата не е изработена съгласно офертата, като вместо с гладък естествен, същата била с фабрично релефен фурнир. Посочва, че ответникът се е отклонил от уговореното в офертата без да информира и получи съгласието на ищеца.

Твърди, че възражението му във връзка с отклонението от уговореното в офертата е отразено в подписания приемо-предавателен протокол. Твърди още, че при подписване на приемо-предавателния протокол е доплатил сума в размер на 600 лв., представляваща окончателно плащане до крайната цена по офертата. Поддържа, че за изработените, доставени и монтирани врати е издадена гаранционна карта с петгодишна търговска гаранция, считано от датата на приемане на вратите – 12.07.2018 г. до 12.07.2023 г. Твърди, че десет месеца след монтажа са се появили тъмни петна по входната врата, за което своевременно е уведомил управителя на ответното дружество, като получил обещание, че вратата ще бъде заменена. Посоченото обещание не било спазено и ищецът предявил 1 рекламация за замяна на дефектната врата. Навежда твърдения, че впоследствие са се появили тъмни петна и по двете интериорни врати, като заключава, че проблемът е във фабрично релефния фурнир. При тези твърдения, моли съда да осъди “ФИРМА” ЕООД да замени с нови входната и двете интериорни врати, доставени и монтирани на обект – жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. С.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК депозира отговор на исковата молба, в който е изразено становище по исковете и са изложени съображения за това, че същите са неоснователни, недоказани и погасени по давност. В отговора, ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Р. Т., твърди, че отклонението от офертата е извършено със знанието и съгласието на ищеца, както и че приемо-предавателният протокол е подписан от ищеца - възложител без възражения по смисъла на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД.

Навежда възражения за погасяване по давност на исковете за замяна на вратите, като счита, че в случая е приложим шестмесечният давностен срок. Посочва, че изработката на врата не представлява по естеството си СМР, поради което петгодишният давностен срок е неприложим. Посочва, че е налице съдебна практика, която приема, че гаранционната и законната отговорност за недостатъци не се покриват и че двете възникват, развиват се и се погасяват независимо една от друга. Сочи, че тъмните петна по вратите са естествени образувания на дървесината, от която е направено тяхното покритие, поради което счита, че тези петна са установени или са могли да бъдат установени от ищеца още при огледа преди монтажа. Оспорва всички ищцови твърдения за неточно изпълнение. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 265, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 79 от ЗЗД от Б. А. П., ЕГН **********, срещу “ФИРМА” ЕООД, ЕИК ....., за поправяне на извършена с недостатъци работа – изработка, доставка и монтаж на врати /входна и две интериорни/ на обект с адрес: гр. С.

Съгласно посочената материална разпоредба, ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане. Ангажирането на отговорността на ответното дружество по чл. 265, ал.

1, предл. 1 от ЗЗД включва наличие на следните кумулативни предпоставки : валидно възникнало облигационно отношение между страните по договор за изработка /чл. 258 и сл. от ЗЗД/, изпълнение на договорните задължения на ищеца, както и неточно (некачествено) изпълнение на договорните задължения на ответника. Приемането на работата съгласно необоримата презумпция на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД преклудира възможността на възложителя да ангажира отговорността на изпълнителя по реда на чл. 265 от ЗЗД, освен в случаите на скрити недостатъци. Такива са тези, които съществуват към момента на предаване на изработеното, но не могат да бъдат установени при обикновен преглед, както и тези, които се появяват след предаване на работата в процеса на ползване му. Своевременното уведомяване на изпълнителя за скрити недостатъци по чл. 264 от ЗЗД е предпоставка за възникване в полза на възложителя на правата по чл. 265 от ЗЗД. Основното задължение на изпълнителя е да изпълни възложената му работа съобразно поръчката на възложителя – чл.

258, чл. 264, ал. 1, чл. 265 и чл. 261, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че работата е извършена от ответника некачествено, което налага замяна с нови на вратите – входна и две интериорни врати, доставени и монтирани на обект – жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. С.

Ищецът носи тежестта да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти: валидно възникнало между него и ответника облигационно правоотношение по неформален договор за изработка, с предмет престиране на определен 2 материален резултат /постигане на съгласие между страните по основните елементи на договора – предмета на поръчката и уговореното възнаграждение/; обстоятелството, че е направил възражение за неточно /в качествено отношение/ изпълнение на работата, като акт на неодобрение на престацията на изпълнителя; наличие на недостатъци в изпълнението такива, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят покъсно; известяване на изпълнителя веднага след откриването им /освен ако изпълнителят е знаел недостатъците/.

В тежест на ответника е да докаже точно в качествено, количествено и времево отношение изпълнение на поръчката и приемането й от поръчващия без възражения.

Страните не спорят, поради което с доклада по делото е обявено за безспорно наличието на облигационно отношение между ищеца и ответника, възникнало по силата на неформален договор за изработка.

Не е спорно, че ищецът-възложител е заплатил на ответника уговореното между страните възнаграждение в размер на 2 000,00 лева.

По делото е представена оферта Б. 1270 / вар. 1 от 14.03.2018 г. на обща стойност 2 000,00 лева. В офертата е посочен вид фурнир – дъб. Добавено е и пояснение, че ако ищецът желае фалцови врати, цената се увеличава с около 60,00 лева, но тогава вратата има друго “звучене”, като освен това няма опасност от отчепване на фурнира (не отлепване).

Представена е квитанция към приходен касов ордер № .../30.04.2018 г., с основание – аванс. пор. 1816 / Б., за сумата от 1 400,00 лева.

По делото е представен приемо-предавателен протокол от 13.05.2018г., подписан между ищеца Б. П. - инвеститор и К.Д. – представител на изпълнителя. От протокола се установява, че страните са констатирали следното: “Входната врата е изработена от фабрично релефен фурнир вместо гладък естествен фурнир съгласно офертата ”. Отбелязана е “смяна на патрон”, както и доплащане на сума в размер на 600,00 лева. Представеният приемо-предавателен протокол носи подписа на ищеца Б. П..

В протокола е предвидено място за отразяване на забележки, открити при приемането, за посочване на срокове за извършване на съвместно установени неизвършени или недовършени работи, както и за поправяне на установени недостатъци. Видно от съдържанието на представения протокол, последният е подписан от ищеца без забележки, поради което и следва да се приеме, че при приемане на работата, ищецът не е констатирал недостатъци. Липсата на отразени в протокола забележки във връзка с качеството на изпълненото от ответника сочи, че към момента на подписването му такива не е имало, като съдът намира, че дори да се приеме, че такива са били налице, то страните чрез взаимни отстъпки са отрекли съществуването им. Следва, че ищецът е приел, че ответникът е изпълнил и монтирал вратите съгласно постигнатите между страните договорености.

От протокола се установява още, че страните са констатирали, че входната врата е изработена от фабрично релефен фурнир вместо гладък естествен фурнир, съгласно офертата. Посочената констатация, обаче, не е отразена като “забележка”. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи констатираните противоречия в ищцовите твърдения, изложени в исковата молба. Ищецът твърди, че е разбрал за разликата във фурнира на входната врата едва при монтажа, като поддържа, че преди този момент не е бил уведомен за това решение на изпълнителя. Посочва също, че при доставката и монтажа на вратите е поставил въпроса защо входната врата не е изработена съгласно офертата. В същото време ищецът твърди, че преди монтажа на вратите в проведен телефонен разговор с управителя П.П., последният му е обещал, че ще го компенсира заради замяната на фурнира на входната врата. Предвид изложеното, както и изхождайки от естеството на договора за изработка, следва да се приеме, че доколкото би могло да се говори за отклонение от поръчката (чл. 265 ЗЗД), то е било санирано след предварително съгласуване 3

(чл. 262, ал. 1 ЗЗД) и след последващото приемане (чл. 264, ал. 1 ЗЗД) от ищеца-възложител.

Двустранното съгласуване на замяната на едни работи с други само по себе си изключва както хипотезата на извършено отклонение от поръчката, така и хипотезата на изпълнени недоговорени работи - така Решение от 10.03.2003 г. по ВАД № 85/2002 г. Ето защо, съдът намира, че в случая същинско отклонение /лошо изпълнение/ не е налице.

Фактът на доплащане на остатъка от уговореното възнаграждение има значение не просто на изпълнение на задължението на ищеца-възложител, но и на приемане с конклудентни действия на изработеното. Така съгласно решение № 157 от 08.11.2010 г. на ВКС по т.д. № 1135/2009 г., I I т.о., ТК, констатираните недостатъци не погасяват задължението за заплащане на възнаграждение, а пораждат права по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно трайната практика на съдилищата, в това число и решение № 231 от 13.07.2011 г. по т.д. № 1056/2009 г., Т. К., II Т.О. на ВКС не съществува спор, че приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие – разместване на фактическата власт върху изработеното чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие – признание, че то съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му. Следователно релевантно за приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на изработеното /готовия резултат/, че счита същото за съобразено с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от възложителя за такова одобрение.