Решение № 338 от 14.10.2019, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 338 гр. Русе, 14.10.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГАЛИНА

МАГАРДИЧИЯН

ЗОРНИЦА

ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ при участието на секретаря Недялка Неделчева, като разгледа докладваното от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 519 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С.В.И.,

ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. К.С., против Решение № 1035 от 10.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 7515/2018 по описа на Русенски районен съд. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, и необоснованост. Твърди се, че първостепенният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 51 от ТЗ, което се дължи на погрешно квалифициране на установените от съда факти (два огледа на имот) като изпълнение на договор за посредничество от страна на ответника по жалбата, без да се взети под внимание други констатирани от съда факти, а именно, че процесният имот е бил известен на въззивницата преди тези огледи и фактът, че тя е проявявала интерес за закупуването на този имот, включително е събирала оферти за евентуалния ремонт преди още да встъпи в договорни отношения с въззиваемото дружество. В този смисъл се твърди, че не е изпълнен договора, доколкото неговия предмет е обвързан от постигането на определен резултат – свързване на страните и подпомагането им при сключването на сделка.

С въззивната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърлят предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който се изразява становище за неоснователност на същата и се излагат съображения относно правилността на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл.

269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искове с правно основание чл. 49, ал. 1 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.

С обжалваното решение С.В.И., ЕГН **********, с адрес: *** , е осъдена да заплати на „Илейн имоти” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”А.андровска” № 1, вх.2, ет.3, ЕИК

*********, представлявано от управителя З.М., сумите от 1 020.00 лева, представляващо дължимо възнаграждение по чл.3, ал.3 във вр.с ал.1 от договор за посредничество от 05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.11.2018 г. до окончателното й изплащане и 204.00 лева, представляваща неустойка по чл.3, ал.5 от същия договор за периода от 20.04.2018 г. до 05.11.2018 г., както и сумата от 404.00 лева - направени по делото разноски.

Настоящата въззивна инстанция като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че са в облигационна връзка по силата на договор, наименуван като такъв за поръчка от дата 05.12.2017 г., съгласно който С.В.И. като доверител е възложила на „Илейн Имоти“ ООД като довереник, да търси предлагани за продажба недвижими имоти, описани в двустранно подписаните Протоколи (Приложение 1), и да ги представя на Доверителя за закупуване, включително като урежда и огледи за такива недвижими имоти, срещу възнаграждение, дължимо съгласно условията на договора, както и да организира преговори при сключване на конкретна сделка и да подготви предварителен договор. Според чл. 2, ал. 1 от договора, за извършената от довереника работа в изпълнение на задълженията му по договора страните ще съставят двустранно подписани протоколи (Приложение № 1) с описание на недвижимите имоти, предложени от Довереника и/или огледани от Доверителя и предлаганите условия за покупката им, които съставляват неразделна част от договора. В ал. 2 на същия член страните са уговорили, че полагането на подпис от Доверителя в Приложение 1 ще се счита за волеизявление на същия, че довереника е изпълнил точно поръчката по отношение на съответния имот, и че в случай на закупуване, е дължимо плащане на възнаграждение, определено по реда на чл. 3 от договора.

В чл. 3 от договора страните са уговорили размера и дължимостта на уговореното възнаграждение, а именно 3% от стойността на закупения имот (ал.1) и че същото се заплаща при подписване на предварителния договор, а в случай, че не се подписва такъв при подписване на окончателния договор (ал.2).

В ал. 3 пък е уговорено, че доверителят дължи пълния размер на възнаграждението и в случай, че закупи имот, предложен му от довереника, без знанието на последния.

В чл. 3, ал. 5 от договора е уговорена неустойка при неизпълнение на задължението на доверителя за плащане на дължимото възнаграждение в размер на 0.1% на ден.

По делото е представено Приложени № 1 към договора с отразени в него описание на имот, адрес, прогнозна цена и дата, както и дата на проведен оглед.

Видно от приложения нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том І, рег. № 3669, дело № ***/****г. на нотариус И.К., въззиваемата и нейният съпруг са закупили поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: гр. Русе, кв. „Средна кула“, ***, с площ от 396 кв.м., заедно с построената в имота къща – източен близнак, на два етажа, всеки един представляващ самостоятелен обект – апартамент, от които първият етаж с площ от 95.48 кв.м., а вторият с площ от 91 кв.м. и гараж с площ от 20 кв.м., от продавачите Т.А.Г.и С.Б.Г., за сумата от 34000 лева.

Въззиваемото дружество е изпратило покана до въззивната страна за заплащане на възнаграждението по договора, връчена на19.10.2018 г.

По делото са представени две оферти, едната от 29.03.2017 г. за ремонт на покрив и ремонт на гаражи, а другата от 04.04.2017 г. за външна изолация на къща в гр. Русе, кв. „Средна кула“, ***.

Представени са удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, две скици на поземления имот и Договор за доброволна делба от 16.04.2018 г.

Въззивното дружество е сключило договор за посредничество при продажба на недвижим имот по отношение на същия имот с продавача Т.А.Г.от 03.01.2018 г.

При първоинстанционното разглеждане на делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите С.Д., Л.Р., Б.Б., М.М.

Д.И., С.Г., Т.Г.и Д.Д..

Свидетелят Д.в своите показания изнася данни, че в периода август 2017 г. до юни 2018 г. работила като брокер при въззиваемото дружество на трудов договор. Същата посочва, че познава имота в „Средна кула“ на ул. „Индже войвода“, както и С.И. – тя била клиентка на З.М.. Свидетелката заявява, че е завела лично С.И. на оглед на имота, като уговорката им била да се чакат на обръщалото, като се влезе от кв. „Средна Кула“ веднага в ляво, къщата била на 100 м. по-нагоре. По време на този оглед присъствал и съпругът й, те влезли в къщата, след което И. се подписала на протокола. По време на втория оглед, когато свидетелката стигнала до къщата С.И. вече била там и я разглеждала, като за този оглед не са разписвали протокол. На този оглед присъствали децата на С. и някаква възрастна деца. Свидетелката споделя, че е останала с впечатление, че И. харесала имота, като последната й казала, че желае да го закупи, но лихвата, която банката предлага е много висока и ще изчака предложение за по-ниска лихва.

Свидетелката Л.Р. в своите показания изнася данни, че към края на 2017 г. била консултант във въззиваемото дружество, като работата й се изразявала в това да изготвя договорите, когато някой клиент реши да закупи имот. За имота в кв. „Средна кула“ знае от нейна колежка С.Д., която й казала, че за този имот има потенциален купувач, поради което свидетелката се свързала с продавачите за да подпишат договор за посредничество. Посочва, че когато са предлагали имота за продажба, дружеството не е имало сключен договор за посредничество със собствениците, но са имали тяхното съгласие за предлагането на имота за продажба. Свидетелката заявява, че имали всички документи за имота и изготвили проект на предварителен договор, но такъв не се е подписал, тъй като И. се отказала да го купува.

Свидетелят Б.Б. в своите показания изнася данни, че през 2017 г. е бил колега на С.И.. Същият посочва, че декември 2017 г., преди коледните празници е придружил И. *** за оглед на къща. До там стигнали с автомобила на И., марка опел, комби, като отишли първоначално на ул. „А.андровска“ до някаква агенция, от където излязла жена, която разговаряла със С., дала й някакви документи да подпише и й казала, че ще й покаже процесната къща и да я последвт.

От там тръгнали в посока местонахождението на къщата и спрели в кв.“Средна кула“. Когато стигнали жената дошла при тях, а С. й казала, че е виждала имота и на този етап няма намерение да го купува, поради което до оглед не се е стигнало. Свидетелят посочва, че въпросната жена е била в съдебната зала преди него.

Свидетелят М.М. който се занимава със строителна дейност споделя, че през месец март-април 2017 г. ходил със С. на оглед на къщата във връзка с бъдещ ремонт. Посочва, че доколкото си спомня над гаражите имало свличане на пръст, която е трябвало да се изчисти, както и да се излее плоча и препокрие част от покрива. За целта изготвил оферта, като си спомня за цена около 2500 лева общо с труд и материали.

Свидетелят Д.И., който е съпруг на въззивницата в своите показания изнася данни, че за „Илейн имоти“ започнали да споменават, когато вече се отказали да търсят къща и съпругата му гледала апартаменти. Посочва, че съпругата му казала, че са я водили на оглед на един апартамент на 4-ти етаж и на 5-ти етаж и тя им казала, че предпочита къща.

После я завели в имота в кв. „Средна кула“, който двамата гледали доста преди това – още през 2015 г. За имота разбрали от обява във вестника, но тогава обявената цена била твърде висока. През 2016 г. имотът отново им попаднал и отново ходили на оглед с друга агенция. Тогава имотът много им харесал и са правили опит да преговарят с продавачите да намалят цената. През 2017 г. ходили в къщата с майстори за да могат да си направят сметката колко ще им струва санирането, смяната на парното. Свидетелят посочва, че края на 2017 г. – началото на 2018 г. се срещнал със синът на собствениците на къщата – А., с който се познавал покрай моторите, който му казал, че родителите му са склонни да коментират цената, че са харесали друга къща и им трябват пари. Свидетелят отрича да е ходил на огледи на къщата с тази агенция, ходил е на оглед през 2016 г. с друга агенция. За покупката на къщата свидетелят твърди, че е преговарял със С.Г.. Отрича Т.Г.да е споменавала за сключен договор с „Илейн имоти“ Свидетелят С.Г. в своите показания заявява, че познава г-жа И. от около 3-4 години, като запознанството станало чрез сина му. Посочва, че са идвали в къщата като приятели и явно там е станало въпрос, че къщата се продава. Свидетелят посочва, че къщата я продават от 7-8 години, като през това време са работили с различни агенции. С. идвала в къщата, като преди 2-3 години започнали да преговарят за продажбата и за цената. С „Илейн Имоти“ започнал да работи на по-късен етап, когато те направили снимки на къщата и направили няколко огледа. Свидетелят посочва, че мисли, че С. е идвала веднъж на оглед с агенцията. Заявява, че той е потърсил С. за продажбата, тъй като харесали друг имот и трябвало да продадат къщата и да се изнесат от нея. Посочва, че с агенцията не са подписвали договори, освен този за посредничеството.

Разпечатката съдържа 44 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5193399-0b06-44fe-b301-c8f922354ecc