Решение № 260046 от 12.11.2020, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Велинград., 12.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година, в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иванка Пенчева при участието на секретаря Донка Табакова, като разгледа докладваното от съдия Пенчева а.н.д. № 299 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН

.

Образувано е по жалба от ЕТ „Надежда-Александър Д.“ ЕИК: *********, чрез адв. Мерджанов АК Пазарджик, срещу Наказателно постановление № 518598-F534391/17.06.2020г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ НАП, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на Министъра на финансите, вр. с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.

Релевират се доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт и се иска неговата отмяна. Твърди се, че констатациите на административнонаказащия орган относно релевантните факти, въз основа на които е формиран извод за извършено нарушение, са необосновани. Не се отрича, че за част от закупените стоки фискалната касова бележка не съдържа наименование на стоката, количество и стойност по видове стоки, но това се дължало на техническа грешка при въвеждането им във фискалната памет на ползваното в обекта фискално устройство, а не на умишленото му манипулиране. Позовава се на неправилно приложение на закона с аргумент, че съгласно чл. 27, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г.-задължението за търговците да програмират и регистрират отделни артикули с наименование и единична цена е относимо само за продаваните стоки от група А на чл.27, ал.1, т. 1 от наредбата, а не и за продаваните в обекта стоки, които се отнасяли към група „Б“. Позовава се на ненадлежно оправомощаване на административнонаказващия орган да издаде процесното наказателно постановление. При евентуалност поддържа, че е налице маловажен случай, с оглед ниската стойност на закупените стоки, че са предприети незабавно действия по отстраняването му и че фискът не е ощетен поради вярното отразяване на стойността на покупката във фискалния бон.

В съдебно заседание, чрез адв. Мерджанов, поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт Трифонов, моли за потвърждаване на наказателното постановление, като счита, че нарушението е безспорно установено и не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че не е налице маловажен случай, тъй като това бил начин на организиране на търговската дейност и той затруднявал последващия контрол с оглед това дали жалбоподателят правилно отразява резултатите си по ДДС. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

След като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:

При извършена проверка за спазване на данъчното и осигурителното законодателство на 13.01.2020г. на търговски обект по см. на § 1, т. 41 от ДР кафетерия „Лотос“, находящ се в гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 250, стопанисван от ЕТ

„Надежда-Александър Д.“, служителите на

ТД НАП Пловдив- актосъставителят инсп. по приходите Н.Б.Я., в присъствието на свидетеля инсп. по приходите Д.М.П., извършили контролна покупка на 2 бр. скара, 2 бр. салати, 2 бр. пържени картофи и безалкохолни. Закупените стоки били заплатени в брой. За покупката от въведеното и функциониращо в обекта фискално устройство бил издаден фискален касов бон № 0005318/13.01.2020г. В него липсвало наименование на част от закупените стоки, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки. Цитираният фискален касов бон № 0005318/13.01.2020г. съдържал следните реквизити ДП 4 2 х 2,50= 5,00; ДП 1,40; ДП 4

1,40; шопска салата 2 х 3,50 = 7,00; пържени к.с. 2 х 2,30=4,60; лазарин/нес 1,20; сок капи 2 х 1,50 и обща стойност на заплатената сума-28,60 лв. Констатациите на проверяващите са обективирани в Протокол за извършена проверка № 0032763 от 13.01.2020г.

Контролните органи приели, че издадения фискален бон не съдържа задължителните реквизити по чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, а именно информация за наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки и че с това е нарушен чл. 26, ал. 1, т. 7 от цитираната наредба, за което на 16.01.2020г. от инсп. по приходите в ЦУ НАП Н.Б.Я. е съставен в АУАН F53491. С него ЕТ „Надежда-Александър Д.“ е обвинен, че в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ е допуснал нарушение, като не е осигурил фискалните касови бележки, издавани от работещото в обекта фискално устройство „Datecs DP-25 Х“ с ИН на ФУ DT577034, ИН на ФП 02577034 да съдържа задължителните реквизити съгласно чл.

26, ал. 1, т. 7 от наредбата.

Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя и му е надлежно връчен. Срещу него са подадени възражения на 21.01.2020г. с доводи за неотносимост на задължението за търговците да програмират и регистрират отделни артикули с наименование и единична цена към субекта, съобразно вида на продаваните в обекта стоки, които се отнасяли към група Б на чл. 27, ал. 1 т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Въз основа на АУАН F53491 от 16.01.2020г. е издадено обжалваното Наказателно постановление № 518598-F534391/17.06.2020г. от Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ НАП. С него на ЕТ „Надежда-Александър Д.“, за извършеното нарушение, е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 лв., на осн. чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, като е взето предвид че нарушението не води до неотразяване на приходи.

В акта за установяване на нарушението и в обжалваното наказателно постановление фактическата обстановка е отразено по идентичен начин. Идентично е посочена нарушената разпоредба.

Съдът прие за установена фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказатествени средства – показанията на свидетелите-служителите на ЦУ НАП Н.Я., Д.П., свидетеля на жалбоподателя Ц. К., както и писмени такива, сред които протокол за извършена проверка от 13.01.2020г., фискален бон от 13.01.2020г., свидетелство за регистрация на фискално устройство от 30.09.2019г., декларация от лице, работещо по трудово/граждански правоотношение от 13.01.2020г., декларация за стопанисвани обекти от задължено лице от 13.01.2020г., заповед № ЗЦУ0ОПР-17/17.05.2018г. Съдът кредитира показанията на свидетелите Я. и П., като обективни, безпристрастни, логични, последователни, еднопосочи и взаимно допълващи се. Същите установяват в пълнота релевантните факти, така както са посочени в АУАН № F534391 от 13.01.2020г. и в обжалваното наказателно постановление. В подкрепа на гласните доказателства на са и приетите от съда писмени такива Показанията на свидетелите не се опровергавет от показанията на свидетеля К., сервизният техник, с когото жалбоподателят е имал сключен договор за техническо обслужване на въведеното и функциониращо в обекта фискално устройство, който установи, че след проверката му е възложено да въвежда допълнително във фискалната памет на устройството други видове стоки, невъведени до момента.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи.

Актът за установяване на нарушение № F 475367 от 06.03.2019 г и обжалваното наказателно постановление са издадени от органи оправомощени съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 и т. 3, ЗНАП във вр. със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП /т. 2.1 и т.1.1/, във вр. чл. 193, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липсата на надлежно оправомощаване на административнонаказващия орган. Съгласно чл. 193 ЗДДС наказателните постановления, с които се санкционират нарушителите на ЗДДС се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В изпълнение на тази законова делегация е издадена Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., с т.1.1 от която на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция оперативна дейност в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ НАП са предоставени правомощия да издават наказателни постановления за нарушения, регламентирани чл. 185 ЗДДС, каквото е процесното. В заповедта не е посочен изрично срок, за който е валидна, а нарушението безспорно и извършено по време на действието й, поради което съдът счита релевираното възражение за изтекъл срок на заповедта за неоснователно.

При съставянето им не са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания за отмяна на обжалвания акт. И в двата акта обективните признаци от състава на нарушението са описани по начин, който позволява на нарушителя да разбере обвинението и да организира защитата си. Посочени са време, място, обстоятелства, при които е извършено нарушението, съдържат се необходимите данни за индивидуализиране на нарушителя, на актосъставителя и свидетелите. Фактическата обстановка е описана по идентичен начин. Посочени са нарушената и санкционната разпоредба.

Съдът счита, че от събрания по делото доказателствен материал безспорно са установява, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-1813.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажба чрез електронни магазини.

Съгласно чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която се определят издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. В приложение на тази разпоредба е издадена НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата). Съгласно чл.26, ал.1, т. 7 от същата наредба фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. По настоящото дело се установи, че в стопанисвания от жалбоподателя обект е издаден фискален бон по контролната покупка, извършена от органите по приходите, в който бон не се съдържат наименование, количество и стойност по видове на част от закупените стоки, която информация е част от задължителното му съдържание по закон. Заплатени са общо седем вида стоки на обща стойност 28,60 лв., а в издадената касова бележка за първите три от тях не е отразено наименованието на съответния вид стоки, а е посочено само Д 4. За втората и третата липса и отразяване на количеството, а е посочена само дължимата цена. Количество не е отразено и за шестия вид стока-лазарин/нес. Задължение на лицето, стопанисващо търговски обект и осъществяващо търговска дейност е да посочи пред, лицето извършващо техническото обслужване на въведеното в обекта фискалното устройство, вида и наименованието на продаваните в търговския обект стоки, които да бъдат въдени във фискалната памет на използваното фискално устройство, за да се осигури по този начин спазването на изискванията на чл. чл.26, ал.1, т. 7 от Наредбата за съдържанието на фискалната касова бележка. Ето защо, с издаването на фискалния бон без задължителните реквизити в съдържанието му е осъществен съставът на нарушението по чл.26, ал.1, т. 7 от Наредбата, вр. с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, които законови разпоредби регламентират какви задължителни реквизити следва да съдържа фискалният бон. Установи се от показанията на сервизния техник, свидетеля Ц. К., че след първоначалното въвеждане на съответните видове предлагани в обекта стоки във фискалната памет на фискалното устройство на 30.09.2019г., когато жалбоподателят е започнал да стопанисва обекта, е започнало предлагане и на други видове стоки, които не му е възлагано да въвежда. Това е станало едва след проверката на 13.01.2020г., или три месеца и половина след като е започнала дейността на търговеца в този обект.