Решение № 525 от 15.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. София, 15.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20241110209482 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от О. В. Д. ЕГН **********, срещу наказателно постановление /НП/ № 24-4332-003261/19.02.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР (ОПП-СДВР), въз основа на съставен на 07.02.2024 г. на О. В. Д. ЕГН ********** акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №910228 нарушение на чл.106,ал.1 ЗДвП – за това, че на 07.02.2024 г. в 15.05 ч., в гр.София, на бул.“Драган Цанков“, като собственик на куче порода „немска овчарка“, е оставил без надзор същото, поради което кучето излиза внезапно на пътното платно на бул.“Драган Цанков“, на 100 метро преди кръговото кръстовище на Телевизионната кула и става причина за ПТП с движещия се в дясната пътна лента по бул.“Драган Цанков“, с посока от БНР към бул.„Н. Й. Вапцаров“ лек автомобил „***“ с рег. № ***, за което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.

184,ал.5,вр.ал.1,т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

С жалбата се иска отмяната на атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно, издаден при непълно изследване на фактическата обстановка, като се посочва, че жалбоподателят не може да е субект на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, тъй като не е бил в качеството си на „водач“ съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 6, т.25 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. Оспорва се фактическата обстановка описана в съставения АУАН и в издаденото НП, като се излага собствена такава.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв. В. Т., с пълномощно по делото, който пледира за отмяна на атакуваното НП на подробно изложените съображения в жалбата, с която е сезиран съда. Претендира присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – началник сектор в ОПП-СДВР, редовно уведомена не се представлява. Депозирани са писмени бележки по същество на правния спор от упълномощения представител на наказващия орган – юрк. М., с които се прави искане за потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на насрещно сторените разноски.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, запозна се с материалите по делото, изслуша доводите и прецени възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.02.2024 г., около 15:00 часа, в гр. София, в района на Борисова градина, находящ се между бул.„Драган Цанков“ и ул.„Кирил Видински“, В. Д. разхождал куче, порода „немска овчарка“ без повод, като домашният любимец, като в един момент изчезнал от полезрението на Д., насочвайки се към бул.„Драган Цанков“. Кучето излязло внезапно на пътното платно на посочения булевард на 100 метра преди кръговото кръстовище на „Телевизионна кула“, като в дясната пътна лента с посока от БНР към бул.„Н.

Й. Вапцаров“ било блъснато от МПС – лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, водачът на който се обадила на телефона, изписан на закачения на каишката на кучето телефон, като така се свързали със съпругата на Д. и я уведомили за настъпилото ПТП, през което време последният търсил кучето.

Д., след като бил уведомен от съпругата си за случилото се, отишъл на мястото на инцидента, взел удареното животно и го завел на ветеринар. На мястото на ПТП пристигнали служители на ОПП-СДВР, бил съставен протокол за ПТП, ведно със скица, както и била попълнена декларация от водача на цитираното МПС. Служителите на ОПП-СДВР се свързали с Дановски, който се върнал на мястото на инцидента, където му бил съставен АУАН - за това, че като собственик на куче, порода „немска овчарка“, е оставил без надзор същото, поради което кучето излязло внезапно на платното за движение и станало причина за ПТП. Актосъставителят определил нарушението като такова по чл.106,ал.1 ЗДвП, което формулирал словесно – „че (жалбоподателят) не направлява или оставя без надзор ППС с животинска тяга или стада и създава пречки (опасности) за движението“. Актът бил подписан от жалбоподателя без възражения. Писмени възражения не постъпили и в срока по чл.44,ал.1 ЗАНН.

Въз основа на посочения АУАН, при идентично описание на фактическата обстановка, било издадено процесното наказателно постановление № 24-4332003261/19.02.2024 г. от началник сектор в СДВР, ОПП-СДВР, екземпляр от което бил получен от Д. на 14.06.2024 г. и обжалвано от него на 21.06.2024 г.

Горната фактическа обстановка се установи въз основа на следните 2 събрани по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване както следва: гласните – показанията на свид. Н. Ц. и свид. П.

И.; писмените – протокол за ПТП, с приложенията към него, справка картон на водача, справка от Столична община за организация на движението, заповед РД-09-21/19.01.2012 г. на кмета на район „Лозенец“, заповеди за компетентност.

Съдът се довери на показанията на разпитаните свидетели Ц. и И., които излагат възприетото от тях във връзка със служебните им задължения, както и обстоятелствата около съставяне на АУАН. Показанията им се подкрепят и съответстват с приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Поради това съдът ги кредитира в цялост.

Съдът кредитира изцяло приложените писмени доказателства и доказателствени средства, както и приобщените по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, като ги намира за еднопосочни и безпротиворечиви.

Доказателствената съвкупност е еднопосочна и вътрешно непротиворечива относно релевантните за предмета на доказване факти, между страните не се спори за същите, поради което по аргумент от разпоредбата на чл.305,ал.3,изр.2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки един от доказателствените източници. Така събраните доказателства са еднопосочни, безпротиворечиви и в косонанс изграждат възприетата от съда фактическа обстановка.

Въз основа на безспорно установената фактическа обстановка, Софийски районен съд достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес – санкционираното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок, срещу подлежащ на обжалване акт по чл.58д,т.1 ЗАНН, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

След запознаване с доказателствата и съдържанието на акта и оспореното НП, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на настоящото административнонаказателно производство. Както при съставяне на АУАН, така и при издаване на наказателното постановление се установи съществено разминаване между словесното описание на вмененото на жалбоподателя нарушение и посочената като нарушена разпоредба от ЗДвП. Констатираното процесуално нарушение неминуемо води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. В описателната част на съставения АУАН, после възпроизведено дословно в същата част на оспореното НП, се сочи, че жалбоподателят „като собственик на куче … е оставил без надзор същото“, което става причина за ПТП. Въпреки така описаното, жалбоподателят е санкциониран за вменено нарушение по чл.106,ал.1 ЗДвП, която разпоредба визира водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на товарни животни или на стада, които трябва непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя. Адресат на задължителното поведение, предвидено в разпоредбата на чл.106,ал.1 ЗДвП са водачите на ППС с 3 животинска тяга (каруци, файтони), на животни или на стада.

Актосъставителят е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а наказващият административен орган го е санкционирал като „собственик на куче“. Субект на цитираната нарушена разпоредба може да бъде водач, като съгласно легалната дефиниция за водач, дадена в § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

На следващо място е нужно да се посочи, че санкционната разпоредба на чл.184,ал.1,т.1 от ЗДвП, с която е направил връзка наказващият административен орган, също предвижда, че глоба се налага на водач на пътно превозно средство, което не е моторно, както и на водач на организирана група пешеходци, на впрегатни, товарни или ездитни животни или на стада, който наруши правилата за движение по пътищата. В настоящия случай, жалбоподателят е бил санкциониран не в качеството му на водач, а в качеството му на собственик на куче. Тук е мястото да се отбележи, че кучето не попада в нито една от посочените категории животни в санкционната разпоредба на чл.184,ал.1,т.1 ЗДвП.

За пълнота следва да се посочи и обстоятелството, че дори безспорно да беше доказано качеството на жалбоподателя като собственик на кучето, същият пак не би могъл да е извършител на вмененото му нарушение, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за водач, която е меродавна за извършване на нарушения от водачи и санкционирането на водачи съгласно Закона за движението по пътищата. За собственици на животни, оставени без надзор и излезли внезапно на пътното платно, и станали причина за настъпване на ПТП, административна отговорност в ЗДвП не е предвидена.

Недопустимо е да се ангажира административнонаказателната отговорност на което и да е лице, чрез разширително тълкуване на материалноправни разпоредби, определящи субекта на нарушението.

Допуснатото опущение в описанието на нарушението, дадената правна квалификация, определяне субекта на административнонаказателна отговорност от страна на актосъставителя и приложената санкционна разпоредба от страна на наказващия административен орган, води единствено до отмяната на оспореното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Относно въпросът за присъждане на разноски, следва да се посочи, че такова право има жалбоподателят, с оглед изхода на спора. Доколкото обаче, по делото има приложено единствено пълномощно за процесуално представителство (л. 7), без да е вписано в него възнаграждение за адвокатска помощ и без доказателства за реално сторени разноски, такива ме може да бъдат присъдени.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-003261/19.02.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР против О.

В. Д. ЕГН ********** за нарушение на чл.106,ал.1 ЗДвП – за това, че на 07.02.2024 г. в 15.05 ч., в гр.София, на бул.“Драган Цанков“, като собственик на куче порода „немска овчарка“, е оставил без надзор същото, поради което кучето излиза внезапно на пътното платно на бул.“Драган Цанков“, на 100 метро преди кръговото кръстовище на Телевизионната кула и става причина за ПТП с движещия се в дясната пътна лента по бул.“Драган Цанков“, с посока от БНР към бул.„Н. Й. Вапцаров“ лек автомобил „***“ с рег. № ***, за което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 184,ал.5,вр.ал.1,т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град, на основанията предвидени в НПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5