Решение № 345 от 02.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Благоевград, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20261200500627 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№5861/09.03.2026г, подадена от Е. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ап.4 и Г. К.

Л. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, двамата чрез пълномощника си адв. Г. *** против Решение №107/20.02.2026г., постановено по гр.д.№ 3180/2021г. по описа на РС-Благоевград.

С жалбата решението /с характер определение/ се обжалва изцяло, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се от жалбоподателя, че отговорността на страните за разноски и държавна такса не е част от предмета на спора, поради което по този въпрос е неприложимо производството за отстраняване на очевидна фактическа грешка по реда на чл.

247 ГПК. Сочи се, че отстраняването на грешките и пропуските при разпределяне на отговорността за разноски се осъществява само по реда на чл.

248 ГПК по искане на заинтересованата страна, направено в преклузивния срок по ал. 1 на чл. 248 ГПК, а срещу решението в частта по разноските в този срок е подадена молба с правно основание по чл.248 от ГПК само от ищците.

Твърди се, че от ответниците такава молба не е подадена и същите са изразили 1 становище, че за тях е без значение на кое лице ще бъдат присъдени сторените по делото разноски.Сочи се, че без сезиране с молба по чл.248 от ГПК от ответниците, съдът недопустимо се е произнесъл и по свой почин е изменил решението си в частта за разноските, но на основание чл.247 от ГПК.

Отделно от горното се твърди, че не са налице предпоставките по чл. 247 ГПК, тъй като няма несъответствие между формираната в мотивите към решението воля на съда за разрешаване на въпроса за разноските и нейния външен израз в диспозитива на решението, т. е. не е налице очевидна фактическа грешка в решенето по смисъла на чл. 247 ГПК и се сочат конкретни аргументи за това.

Ето защо се иска отмяна на решението, в частта, с която съдът е постановил заплащане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение вместо „И. Г.

А., ЕГН **********“ да се чете „Ю. Г. А., ЕГН **********“, и вместо него да постанови друго, с което да отмени решението изцяло в тази част.

Възразява се и по мотивите на съда по въпроса за липса на прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответницата А. с аргумент, че страната не можела да възразява за адвокатския хонорар на другата страна за суми под размера на платеното на нея адвокатско възнаграждение. Това разбиране на съда се определя като грубо противоречие с принципа на диспозитивното начало в процеса. Изтъква се, че процесуално право на всяка от страните е да направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, а неговата основателност е въпрос на преценка, която следва да бъде извършена от безпристрастен и справедлив съд.Такава преценка в случая, изцяло липсва.

Сочи се, че мотивите на съда, че не е налице основание за изменение на присъденото юрисконсултско възнаграждение за оскъдни и неясни. В жалбата се излагат подробни мотиви за прекомерност, както на присъденото юрисконсултско възнаграждение, така и относно размера на дължимите на насрещната страна разноски. Сочи се, че присъдените размери разноски на насрещните страни не съответстват на липсата на фактическа и правна сложност на делото, на свършената работа, съобразно броя на проведените заседания, извършените процесуални действия, цената на заявения материален интерес.

Предвид изложеното, доколкото въобще е допустимо изменение на 2 решението в частта за разноските по реда на чл.247 от ГПК, то присъденото адвокатско възнаграждение на Ю. А. се иска да бъде редуцирано до размер, съответстващ на фактическата и правна сложност на делото и на защитения от адвоката й материален интерес по делото с цена на иска от 1 196 лева.

Ето защо се иска отмяна на решението /с характер на определение/ в частта, в която е оставена без уважение молбата на ищците по делото по реда на чл.248 от ГПК и вместо него да постановите друго, с което да се намали присъденото адвокатско възнаграждение от 3000 лева до размер, съответстващ на фактическата и правна сложност на делото и цената на иска от 1196 лева.

Препис от жалбата е връчена на насрещните страни, от които писмен отговор е подала само община Благоевград. От тази страна жалбата се определя като неоснователна. Поддържа се, че на основание чл.247, ал.1 ГПК съдът по собствена инициатива може да поправи допуснати очевидни фактически грешки в решението. Твърди се, че от мотивите на съда е ясна каква е била неговата вола относно присъждане на разноските, поради което правилно по реда на чл. 247 ГПК е поправил решението относно името и ЕГН на лицето, на което такива се дължат и не се касае до изменение по см. на чл.248 ГПК.

На следващо място жалбата се определя като неоснователна и по искането за намаляване на присъденото на страната юрисконсултско възнаграждение от 450 лв. на 100 лв. излагат се подробни мотиви относно фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на реално извършената по спора работа от пълномощника на общината и в този смисъл се обобщава липсата на основание за намаляване на размера на юрисконсултското възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима - подадена от страна в процеса и в срока за обжалване на решението.

За да се произнесе по същество, съдът взе предвид следното:

По гр.д.№ 3180/2021г. по описа на РС Благоевград е постановено Решение № 973/04.12.2025г., с което съдът е осъдил ищците Е. К. А., ЕГН **********, гр.***, и Г. К. Л., ЕГН **********, гр.***, да заплатят на ответника Община Благоевград, ЕИК 000024695, с адрес: гр.Благоевград, пл. „Г. Измирлиев“ №1, сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ за разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, а на ответницата И. Г. А., ЕГН **********, 3 гр.***, сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/ за разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 248 ГПК – 14 дневен от получаване на препис от решението, от ищците Е. К. А. и Г. К. Л. е постъпила молба с искане за изменение на решението в частта за разноските.

Препис от молбата е връчена на насрещните страни, от които са постъпили отговори, с които искането за намаляване на присъдените им разноски се счита за неоснователно при подробно посочени мотиви.

По тази молба с Решение № 107/20.02.2026г. от първоинстанционният съд е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №973/04.12.2025г. по гр.д.№3180/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград, като в диспозитива „ОСЪЖДА ищците Е. К. А., ЕГН **********, гр.***, и Г.

К. Л., ЕГН **********, гр.***, да заплатят на И. Г. А., ЕГН **********, гр.***, сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/ за разноски по делото за адвокатско възнаграждение“ е постановено вместо „И. Г. А., ЕГН **********“ да се чете „Ю. Г. А., ЕГН **********“.

Със същото решение е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на адв.Г. Попова – Смоличка, пълномощник на ищците Е. К. А. и Г. К. Л. за изменение на Решение №973/04.12.2025г. по гр.д.№3180/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград, в частта за разноските.

При така установеното, по същество жалбата е неоснователна изцяло:

По обжалването на решението в частта по чл.247 ГПК:

Очевидна фактическа грешка е разминаване на действително формираната воля на съда в мотивите и нейното външно изразяване в диспозитива /решения № 3202 от 29.10.1982 г., по гр. д. № 2762/82 г. на II г. о. ; Р.№ 507 от 16.12.2011 г., по гр. д. № 1575/2010 г. на IV г. о., № 72 от 14. 02. 2011 г.,по гр. д. № 1647/2009 г. на I г. о., № 3359 от 29.12.1977 г., по гр. д. № 2466/77 г., II г. о., № 334 от 21.07.2010 г., по гр. д. № 2328 / 2008 г. на II г. о.; Р.№ 38 от 1.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 343/2011 г., I г. о. и мн. други/.Поправя се по реда на чл.

247 ГПК – без срок, по искане на страните или при констатиране на основание за това служебно от съда.

С обжалваното решение съдът служебно, без сезиране е приел, че е налице разминаване на волята му относно лицето, на което се дължат разноски, с това 4 на което в диспозитива такива са присъдени. На основание чл.247 ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението относно лицето, на което да се чете, че са присъдени дължимите от ищците разноски за адвокатско възнаграждение.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че в този случай е неприложимо производството за поправка на очевидна фактическа грешка в решението в частта за тези разноски по реда на чл.247 ГПК, а само такова по чл.248 ГПК - по молба на заинтересованата страна. Цитираната от жалбоподателите съдебна практика е неотносима и касае различна фактическа обстановка. В решение № 60219/10.11.2021г. по т.д.№ 293/2019г. на ВКС, ТК, е постановено, че формираната от съда воля относно присъждане на разноските и държавната такса не е предмет на спора и пропускът на съда да се произнесе по тези въпроси не е предмет на производството по чл.247 ГПК. Във визираната в това решение хипотеза ВКС е приел, че е недопустимо производството по чл.247 ГПК, доколкото е счел, че е налице изобщо пропуск да се произнесе по разпределение между страните на определен вид разноски.

С други думи в цитираната от жалбоподателите съдебна практика се има предвид хипотеза на липса на каквото и да било поизнасяне от съда относно определен вид разноски, поради което този пропуск не може да се преодолее по реда на чл.247 ГПК, а само по реда на чл.248 ГПК.

Независимо, че произнасянето по разноските и държавната такса не е част от предмета на спора, а допълнително (акцесорно) право, което зависи изцяло от изхода на делото, допусната грешка при изписване на името и/или индивидуализацията на лицето, на което се дължат разноски, се поправя по реда на чл. 247 от ГПК, а не по специалния ред на чл. 248 от ГПК.

Акцесорният характер на разноските и фактът, че те не са част от предмета на самия спор, не променят вида на извършената от съда грешка. В тази насока, че относно разноските, ако се касае до очевидна фактическа грешка, различна от пропуск изобщо да се произнесе по такова искане или става дума за неправилно математическо изчисляване, същата се поправя по реда на чл.247, ал.1 ГПК е постановена съд.практика - Решение № 319/12.11.2025г., постановено по ч.т.д.№ 1945/2023г. по описа на ВКС, 2 ТО.

Редът по чл. 248 ГПК е приложим само в случаите когато съдът изобщо не се е произнесъл по направеното искане за разноски, нито мотивите, нито в 5 диспозитива или когато се е произнесъл, но е допуснал грешка при тяхното определяне или разпределяне, т.е. допуснал е грешка при пресмятането им по вид и размер. В случая не е налице нито една от горните две хипотези. При тези аргументи правилно съдът е процедирал по реда на чл.247 ГПК и възраженията на жалбоподателите в тази насока са несъстоятелни.

В мотивите на решението по съществото на материалния спор № 973/04.12.2025г. съдът е приел, че право на разноски за адвокатско възнаграждение от 3000 лева има ответницата И. А. и на това лице в диспозитива е присъдил разноските. Налице е разминаване между воля в мотивите и изразяването й в диспозитива. В мотивите волята на съда е била да се присъдят разноски в посочения размер и основание на тази ответна страна, която е направила такива разноски. Съдът правилно е установил, че само една от ответните страни е направила и доказала разноски за адвокатско възнаграждение. В тази връзка волята му е била да се присъдят разноски на страната, която действително ги е направила, чието име погрешно е посочено като И. А.. Налице е разминаване между обективирана воля да се присъди на този, който е направил разноските с объркване на името му и неправилното му посочване и в диспозитива.

Ето защо решението, в частта, с която по реда на чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка относно лицето, на което са присъдени разноски, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.