Определение № 595 от 07.06.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 595 гр. Бургас, 07.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно частно наказателно дело № 20242100600626 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 НПК.

Образувано е по частна жалба на „**“*,със седалище гр.*,представлявано от управителя Н. Д. В. чрез адвокат К. Р. против Определение № 976/22.04.2024г. по ЧНД № 1188/2024 г. по описа на РС- Бургас, с което е било потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.05.2023 г., постановено от РП-Бургас по пор. № 2967/2021 г., ДП № 3388-ЗМ 646/2021 г. по описа на Пето РУ - Бургас.

С жалбата се излагат съображения,че обжалваният акт е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна, като делото следвало да бъде върнато на прокуратурата за правилно прилагане на закона. Не бил изследван от прокурора въпроса дали не се касае за осъществено друго престъпно деяние - по чл.209ал.1 от НК, по чл.215ал.1 от НК или чл.194 от НК.Твърденията на св.М. и св.Е.,които били възприети от прокурора,не съответствали на действителната фактическа обстановка.М. бил поканен да върне процесната вещ,но противозаконно отказал.Св.Е. пък бил длъжен след като знаел,че не е заплатил цената на камиона, да уведоми св.В.,че същият се намира в неговата фактическа власт и владение.Невярно било възприетото от РП-Бургас и съответно от РС,че В. е знаел къде се намирала т.нар.втора цистерна и,че физически е могъл да си я върне.Касаело се за престъпни действия,а не за гражданско-правни отношения,тъй като процесната цистерна, която била присвоена не била предмет нито на преддоговорни,нито на договорни отношения между „**“* и М..Отправя се искане въззивният съд да отмени атакуваното определение на РСБургас,като незаконосъобразно,неправилно и необосновано и да върне делото на РП-Бургас за допълнително разследване за извършени престъпления от общ характер.

Въззивният съд намира постъпилата жалба за допустима и подадена в 1 законоустановения срок.Същата е подадена от процесуално легитимирано лице като представител на ощетеното юридическо лице „**“* със седалище гр.*.

Разгледана по същество, въззивният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Досъдебното производство № 3388-646/21г. по описа на Пето РУ-Бургас е образувано против неизвестен извършител за това,че през месец февруари 2021г. в гр.Бургас,противозаконно присвоил чужда движима вещ,която владеел-специален автомобил м.“*“ собственост на „*“* с управител Н. Д. В. - престъпление по чл.206ал.1 от НК.

С постановление от 09.05.2023г.,РП-Бургас е прекратила наказателното производство,на основание чл.199ал.1 вр. с чл.243ал.1т.1 вр. с чл. 24ал.1т.1 от НПК, с мотиви,че не може да се докаже по несъмнен начин,че именно св.М. е извършил престъпление от общ характер и в частност по чл.206ал.1 от НК. Неговите действия категорично опровергавали наличие на присвоително намерение,като се касаело за гражданско-правни отношения и съответната заинтересована страна следвало да реализира претенциите си със способите на гражданското съдопроизводство.

С определение №976/22.04.2024г.,РС-Бургас е потвърдил Постановлението на РП,като е възприета тезата,че св.М. не е имал присвоително намерение в контекста на чл.206ал.1 от НК. Бракуваният специален автомобил бил предаден въз основа на устна уговорка със св.В.,за което е трябвало да се плати цена.Вещта била предадена с документи на св.М., който от своя страна я предал на св.Е. /управител на „**“*/ също с документи.Не се касаело и за престъпно деяние по чл.209ал.1 от НК, което не можело да се вмени във вина на никой от тези свидетели.

Въззивният съд установи по делото следната фактическа обстановка, която е възприета и от РС-Бургас :

На неустановена дата през месец февруари 2021 г., св. М. М. отишъл в базата на св.Н. В. в гр.* и му предложил устно да закупи два специални автомобила срещу сумата от 16 000 лева и св. В. се съгласил.Св.М. му дал 3000 лева като капаро,но за предадените пари не съставили документи. На 01.03.2021г., св. М. М. пристигнал сам в базата и му платил лично, сумата от 2000 евро. Още същия ден св. Н. В. издал фактура за сумата от 1000 лева, без ДДС за автоцистерна „*“, с рама № XLEPM6X2A04327448 и за издадената фактура му била преведена сумата в размер на 1000 лева, т.е. при сбор се установява, че общо получил 8000 лева. Фактурата била издадена на „**“ *, тъй като при първата среща св.М. М. заявил на св. Н. В., че двата автомобила ще ги купи за „един арабин, за арабския свят“. Видно от издадената фактура, цената била платена за специален автомобил „*“, с рама № XLEPM6X2A04327448, който преди бракуването е имал peг. № **. Няколко дни по- късно, св. М. организирал превоза на специален автомобил „*“, с рама № XLEPM6X2А04327448, като го откарал в гр.София на получателя „**“ *, който бил вписан и като получател, по фактурата издадена от „**“ *.

След два дни,св. Д. И. се обадил на св. В., че М. е дошъл да вземе другия камион.

2

Св. В. се обадил на М., който по телефона му обяснил,че в момента разполагал с репатрак и с него ще откара и втория специален автомобил „**“, с рама № YS2PM6X2B01220521, с надпис „ОК“ за който бил дал капаро, като обещал, че същия ден, по-късно ще донесе сумата от 8000 лева, каквато била устната им уговорка за продажна цена.Св. Н. В. твърди, че в следващите дни договорената цена не му била платена, като в края на месец април М. отишъл пред блока на св. В. и обяснил, че няма възможност да плати като обещал при първа възможност да плати, не отрекъл, че дължи парите. В допълнителен разпит св. В. заявява, че документите за единия специален автомобил предал лично на св. М., а за другия – били вътре в автомобила, а в друг допълнителен разпит заявява, че не бил издал фактура, защото трябвало да издаде обща фактура след получаване на 16000 лева за двата камиона.

Когато бил пред блока М. видял лек автомобил „**“ с рег. № ** и поискал да я купи за 400 лева и св. В. се съгласил. След няколко дни М. му се обадил, че е пред блока и може да вземе колата като св. В. му казал, че ще се обади на жена си да му даде талона, за да го преснеме, да свали номерата на колата и да даде парите на жена му. Св. М. обаче взел автомобила заедно с номерата и не платил като обяснил, че много бързал. Автомобилът не бил спрян от движение, нито бил обявен за издирване като няколко пъти св. В. говорил със св. М., но той изтъквал различни причини. След няколко дни М. се обадил на В. да отиде да си вземе колата, която била ремонтирана и св. М. казал да му даде 3600 лева и да си я вземе, но В. му отговорил, че не бил го карал да я ремонтира. М. пожелал да плати данъка за автомобила, да плати парите за товарния автомобил, да си изчистят сметките и да отидат при нотариус, за да прехвърлят лекия автомобил. Автомобилът не бил регистриран в данъчното и затова отишли в данъчната служба като трябвало да се плати данък за 5 години назад в размер на 1980 лева, които М. отказал да плати и започнали да спорят. Видно от отразеното в Постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.05.2023г. на РП-Бургас е ,че относно лекия автомобил м.“**“ има произнасяне от РП-Айтос.

Въззивният съд не възприема с категоричност показанията на св. Г. К.,св.Т. П. и св.М. /** на св.М./,че всъщност последния е заплатил на св.В. сумата общо от 8 000лв. за втория специален автомобил.От една страна св.В. е последователен в своите показания и при проведените очни ставки с останалите свидетели,а от друга - и св.Е. в хода на наказателното производство е изразил готовност да му заплати сумата,което е една индиция ,че се касае за неуредени финансови отношения.

Първоинстанционният съд е коментирал процесуално-следствените действия, предприети от разследващите органи,като е взел становище,че не е следвало да се пристъпва към очни ставки между В. и свидетелите,които твърдят,че му е предадена сумата от 8 000лв.,а първоначално е трябвало да се извърши разпознаване от страна на тези свидетели на св.В..Така или иначе от прерогативите на РП и разследващите органи е да се прецени какви процесуално-следствени действия следва да бъдат предприети и какви доказателствени способи да бъдат използвани.

РС-Бургас е извършил анализ на множеството събрани гласни и писмени доказателства по делото,като ги е съпоставил помежду им и е изложил правни доводи защо 3 приема част от тях,а други не кредитира.

Въззивният съд възприема направения извод от страна на РП-Бургас и респективно от страна на РС-Бургас ,че в отношенията между свидетеля В. и свидетеля М. се касае за неуредени гражданско-правни отношения,които следва да се уредят по исков ред.

Това е така,тъй като св.М. е взел втория специален автомобил м.„**“, с рама № YS2PM6X2B01220521, с надпис „ОК“, който е бил без регистрационни номера и бракуван, със знанието на св.В.,който се е съгласил да му бъде предадена сумата от 8 000лв. същата вечер или най-късно на следващия ден.При положение,че св.М. не е заплатил сумата на един по-късен етап и при положение,че се касае за договорни отношения за продажба на движима вещ,дружеството,представлявано от св.В. следва да потърси правата си по гражданско-правен ред.

Правилни са изводите на РС-Бургас,че М. М. не е имал присвоително намерение в контекста на чл.206ал.1 от НК. Бракуваният специален автомобил е предаден въз основа на устната уговорка, за която е трябвало да плати цена. Вещта била предадена с документи на св. М., който от своя страна я предал също с документи на М. Е.- управител на „**“ *.

Вещта е била предадена съгласно постигнатите между страните устни уговорки като налице е гражданско-правно отношение, по което купувачът дължи плащането на цената, а продавачът – прехвърляне на собственост.

Въззивният съд споделя извода на РС-Бургас,че в случая не се установяват измамливи действия от страна на св.М.,тъй като отношенията между страните се основават на устни договорни отношения, той е заплатил цена във връзка с продажбата на двата специални автомобила, а спорният въпрос е какви конкретно уговорки са били постигнати за цената, размерът й и начинът на нейното плащане, т.е. касае се за граждански отношения във връзка с изпълнението на поетите договорни задължения. Св. Е. действително не е бил в преки договорни отношения със св. В., за да се твърди,че го е въвел в заблуждение.

В този смисъл въззивният съд намира извода направен от РС-Бургас,че постановлението на РП-Бургас е правилно и обосновано, като материалния закон е правилно приложен, за законосъобразен.С оглед на това определение № 976/22.04.2024г. по ЧНД № 1188/2024 г. на РС-Бургас с което е потвърдено постановлението на РП-Бургас за прекратяване на наказателното производство следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.243ал.8 от НПК,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №976/22.04.2024г., постановено по ч.н.д.№ 1188/2024г. по описа на Районен съд-Бургас.

Определението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5