Решение № 59 от 26.08.2022, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. С., 26.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20211870200260 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

СТ. КР. В. от гр. С. обжалва Наказателно постановление № 21-0338000117/18.02.2021 г., издадено от Е.П.Ф., на длъжност началник група към ОДМВР – С., РУ – С., с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Д.С., който поддържа жалбата и в хода на съдебните прения излага съображения в подкрепа на нейната основателност.

Въззиваемата страна не се представлява в открито съдебно заседание и не заявява становище по жалбата.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН – в редакция до измененията и допълненията със ЗИДЗАНН, обн.

ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г.).

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно постановление (НП), поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

1

Административно-наказателното производство срещу жалбоподателя е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставен на 14.02.2021 г. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от св. Я.Д., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в РУ – С., за това, че на 14.02.2021 г. в 21,37 ч. в гр. С. по ул. „Г.“ жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил „БМВ 330Д“ с рег. № ** **** ** като не използва пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, преднамерено извеждайки автомобила извън контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцепление на задните му гуми, дрифт. Посочено е в АУАН, че с така описаното си деяние жалбоподателят е нарушил чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП. В него фактическите констатации на актосъставителя са възприети и пресъздадени дословно; прието е, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП; деянието е правно квалифицирано като административно нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП и за него на жалбоподателя са наложени административните наказания „глоба“ в размер 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон.

Формулировката на деянието на жалбоподателя в обстоятелствената част на АУАН и на НП не налага извод същият да е нарушил забраната, установена в чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и деянието му да е административно-наказуемо съгласно чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП.

В чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е установена забрана за водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Нарушението на тази забрана е административно-наказуемо съгласно чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП.

Очевидно е, че както в АУАН, така и в НП еднозначно е посочено, че на 14.02.2021 г. в 21,37 ч. в гр. С. по ул. „Г.“ при управление на собствения си лек автомобил „БМВ 330Д“ с рег. № ** **** ** жалбоподателят не използва пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. С други думи, нарушението на забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, съставомерно като административно нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП изначално е отречено както от актосъставителя, така и от административно-наказващия орган.

Евентуален извод, че това съдържание на АУАН и НП се дължи на словесно объркване, не съответства на естеството на административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, нито на събраните по делото доказателства.

2

Независимо от общата разпоредба на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН административното нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП, изразяващо се в нарушение на забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, може да бъде извършено само с умисъл. Това е така, защото по смисъла на тези разпоредби деецът следва да използва път, отворен за обществено ползване, с друга цел, различна от използването му в съответствие с предназначението на пътя за превоз на хора и товари.

От събраните гласни доказателства не се установява поведение на жалбоподателя, насочено към ползване на пътя за такава друга цел.

Според св. Я.Д. – актосъставител, преди спирането на управлявания от жалбоподателя автомобил за проверка, той е криволичил по платното за движение, включително и по прави участъци от ул. „С.ш.“ и от ул. „Г.“, но не се е озовавал в перпендикулярно положение спрямо пътя по посоката на движение, а задната част на автомобила се е отклонявала от мислената ос на праволинейното му движение с не повече от 50-60 см. Също така Д. изказва предположение, че пътната настилка е била заснежена или заледена, но счита, че този начин на движение на автомобила не се дължи на състоянието на настилката, а го нарича „дрифт“. Предположението на Д. относно състоянието на пътната настилка се потвърждава от показанията на св. Д.П., който сочи, че е пътувал в автомобила, управляван от жалбоподателя от к. к. „Б.“ до спирането му за проверка в гр. С. и че дотогава жалбоподателят не е предизвиквал умишлено с действия със системите за управление на автомобила поднасяне на задната му част, а ако е имало такова поднасяне, то се е дължало на обилния сняг по пътя и на обстоятелствата, че автомобилът е със задно предаване, но не е бил оборудван със зимни гуми.

Детайлната и съвкупната преценка на показанията на посочените свидетели сочи, че при движението си по улиците „С.ш.“ и „Г.“ в гр. С. на 14.02.2021 г. управляваният от жалбоподателя лек автомобил „БМВ 330Д“ с рег. № ** **** ** неколкократно е „поднасял“ с изместване на задната му част с около 50-60 см. встрани от мислената ос на праволинейното му движение, но са налице редица обективни фактори (заснежена пътна настилка; ноторно известно задвижване на задните колела от двигателя при тази марка и модел автомобили (т. нар. „задно предаване“); липса на сериозна амплитуда на изместването на задната част на автомобила; млада възраст на жалбоподателя, в т. ч. липса на сериозен негов опит като водач на МПС), които обосновават възможен извод, че причина за тези поднасяния е бил недостатъчният контрол от страна на жалбоподателя върху движението на автомобила, дължащ се на негова самонадеяност или небрежност при действия със системите за управление на автомобила, но не и на умисъл за използване на път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с предназначението на пътя за превоз на хора и товари. Не се установява по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН жалбоподателят преднамерено да е извеждал автомобила извън контрол чрез презавиване, довеждайки 3 задните му колела до загуба на сцепление, известно в житейската практика като „дрифт“, каквото негово деяние би могло да бъде съставомерно като административно нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП.

В обобщение, обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (в редакцията на разпоредбата обн. ДВ, бр. 94/2019 г., в сила към датата на приключване на съдебните прения в настоящото производство), вр. чл. 143, ал. 1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно. Жалбоподателят е извършил разноски в размер 350 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Заявеното в съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН възражение на ответника по жалбата за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Уговореното и платено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение не надвишава минималния размер на това възнаграждение, установен съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отговорността за разноските не е същински елемент от предмета на настоящото производство, а е предпоставена от неговия изход, поради което съдът не дължи изрично произнасяне за отхвърляне на възражението за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0338-000117/18.02.2021 г., издадено от Е.П.Ф., на длъжност началник група към ОДМВР – С., РУ – С..

ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (в редакция, обн. ДВ, бр. 94/2019 г.), вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, Районно управление – С. към ОДМВР – С., с адрес гр. С., ул. „П.В.З.“ № 1, да заплати на СТ. КР. В., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „С.Г.“ № 1, сумата 350 лв. за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред АС – С.-област в 14дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4