Определение № 4 от 09.03.2026, Военен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.

ВОЕНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: полк. Величка З. Влашева като разгледа докладваното от полк. Величка З. Влашева Частно наказателно дело № 20266200200010 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба от *** Г. М. от в.ф. *** – Пловдив, против постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 57-Сл/2025 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив, водено за престъпление по чл. 378, ал. 2, предл. 2, във вр. ал. 1, алт. 1, във вр. чл. 371 б. ”а” от НК.

Досъдебното производство е било образувано на 02.10.2025 г. – л. 7 от ДП с постановление на прокурор от ВОП – Пловдив, с оглед извършване на престъпление по чл. 378, ал. 2, предл. 2, във вр. ал. 1 от НК, за това, че на 10.04.2025 г. в района на в.ф. *** – Пловдив военно длъжностно лице – *** ***. П. Г. В. обидил *** Г. Т. М. с думите „празноглавец“, ,,глупак“, “няма да си погледнеш насрания гъз“, „малоумник“, „най-големия тъпак“ и пр., като ***. В. му се явява началник.

С постановление от 28.01.2026 г. л. 4 – л. 6 от съдебния том, на прокурор от ВОП – Пловдив е прекратил наказателното производство по ДП № 57-Сл/2025 г. по описа на ВОП – Пловдив на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НК, поради недоказаност на обвинението.

Постановлението е било връчено на *** М. на 04.02.2026 г. – л. 140 от ДП, който в законоустановения срок е депозирал жалба с вх. № 4 от 06.02.2026 г.

В жалбата се сочи, че постановлението на прокурора е необосновано и изцяло незаконосъобразно. Иска се неговата отмяна с даване на указания от страна на съда относно прилагането на материалния и процесуалния закон. В жалбата е посочено, че в нарушение на изискванията на разпоредбата по чл.

1

13, чл. 103, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 от НПК не са взети мерки за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства за разкриване на обективната истина, а именно извършено ли е и друго престъпление по чл.

387, ал. 2 от НК и по чл. 379а от НК, а не само по чл. 378, ал. 2 от НК. Сочи се, че прокурорът не е извършил задълбочен анализ на събраните доказателства, като е налице тенденциозно посочване само на обстоятелства, които биха обосновали тезата за евентуално извършване на престъпление по чл. 378, ал. 2 от НК, омаловажавайки унижението, което е изтърпял *** М., като единствено той от цялото формирование системно на пет пъти да се явява на развод с каска и бронежилетка, като е бил подложен на подигравки от колегите си. Сочи се, че не е била дадена оценка на деянието на обвиняемия ***. В. за вредното му въздействие върху морално психическото състояние на личния състав на формированието.

Сочи се, че е правно необоснован изводът на прокурора, че отдадената заповед е съобразена с изискванията на чл. 201, ал. 3 от ЗОВС, защото този извод е в грубо нарушение на разпоредбите на чл. 177, ал. 2 от ЗОВС и чл. 178, ал. 2 от ЗОВС. Излагат се доводи, че отдадената заповед от обвиняемия ***. В. категорично сочи, на престъпление по чл. 379а от НК, тъй като обект на защита са войсковия ред и личността на военнослужещия. Чрез тази паралелна защита законодателят цели поддържане на необходимата военна дисциплина и нормалния ритъм на военния живот. Между войсковия ред и личността на военнослужещия е налице диалектично единство и обединяването им в единен обект на защита не е случайно.

Излагат се доводи, че непристойните действия се извършват чрез обида, унизителни жестове, цинизми, унижаващи разпореждания, както и превратно упражняване на власт, защото при въоръжените сила те имат за предмет психическата и нравствената неприкосновеност на военнослужещия, неговото самочувствие, достойнството и войсковата чест. Посочено е, че именно с действията си обвиняемият ***. В. изразява открито висока степен на пренебрежение на личността на *** М., като цели да го унижи, да му причини значителни морални страдания, да унижи самочувствието му. Сочи се в жалбата, че по същество се касае за издевателство над него и по същество е едно хулиганство при условията на БА (Решение № 288 от 22.05.1985 г. по н.д. № 296/1985 г. на ВС на ВК).

2

Сочи се, че в хода на досъдебното производство не са извършени необходимите следствени действия, за да се установи какви неимуществени вредни последици са настъпили от системното превишаване на властта на военно длъжностно лице – ***. В. върху психическото състояние на *** М. и върху останалия личен състав на военното формирование, с оглед на това дали не се касае за престъпление по чл. 387 от НК.

Сочи се, че е незаконосъобразен и изводът, че не е безспорно установено авторството на деянието по чл. 378, ал. 2 от НК. Като в доводите изложени в постановлението е посочено, че „е било засегнато чувството на лично достойнство на тъжителя”, но това не било извършено публично. За разлика от разпоредбата по чл. 148 от НК, разпоредбата по чл. 378, ал. 2 от НК не изисква публичност.

Жалбата е допустима – подадена е в срок от процесуално легитимни лица, срещу подлежащ на съдебен контрол прокурорски акт и следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

В обжалваното постановление прокурорът е възприел следната фактическа обстановка:

Пострадалият *** Г. Т. М. служи от 02.10.2017 г. до този момент във в.ф. *** – Пловдив, което било на подчинение на в.ф. *** – Пловдив.

Изпълнявал длъжността „*** ***“, като същият скатава парашутите във военното формирование.

На 03.04.2025 г. на сутрешния развод в 07:50 часа св. *** М. закъснял около 10 минути, тъй като същата вечер сина му, който бил на 2 години и половина се разболял и трябвало да търси лекарства по денонощни аптеки.

Причините за закъснението докладвал на ***та на ротата, в която служил.

За изпълнение на своевременни задачи било разрешено на територията на военното формирование военнослужещите да ползват велосипеди. На същия ден 03.04.2025 г., към 09:00 часа св. *** М. минавал с велосипед покрай канцеларията на обвиняемия ***. В., който го извикал, за да му докладвал за причините за сутрешното му закъснение. Пострадалият *** М. заявил, че същата вечер сина му се разболял и той обикалял различни аптеки, за да търси лекарства, поради което не чул алармата и това била причината за закъснението му за сутрешния развод. Независимо от обективните причини за 3 закъснението на сутрешния развод от св. *** М., обвиняемият ***. В. му заявил, че ще му наложи дисциплинарно наказание.

Със Заповед № 3ЛС - 4 от 07.04.2025 г. обвиняемият ***. В., в качеството му на командир в.ф. *** – Пловдив наложил дисциплинарно наказание „***“ за срок от ШЕСТ месеца на *** *** Г. Т. М.. Заповедта относно наложеното му наказание „***“ св. *** М. обжалвал пред Административен съд – Пловдив, като с Решение № 6929 от 01.08.2025 г. на ХІ състав била отменена Заповед № 3ЛС - 4/07.04.2025г. на командира в.ф.

*** –Пловдив.

На 10.04.2025 г. св. *** М. отишъл на работа с личния си автомобил марка „*** ***“ с рег. № ***, който паркирал на паркинг вътре във военното формирование. По разпореждане на св. *** С. Д. на пострадалият *** М. било възложено да окоси тревната площ, с помощта на бензинов тример в района на военното формирование. В един момент бензинът на тримера свършил и пострадалият *** М. доложил на св. *** С. Д., че в багажника на автомобила си имал двутактово масло. Свидетелят *** С. Д. разпоредил на пострадалият *** М. по най-бързия начин да отиде до автомобила си и да вземе необходимото количество двутактово масло. Разстоянието до служебния паркинг, където паркирал автомобила си пострадалият *** М. било около половин километър, св. *** Д. разпоредил това да се осъществи със служебния велосипед. Свидетелят *** Д. знаел, че обвиняемият ***. В. устно разпоредил на пострадалият *** М. да не управлявал велосипед в района на военното формирование, но създалото се положение наложило в конкретния случай *** М. да ползвал велосипед.

По същото време обвиняемият ***. В. се намирал пред канцеларията си и след като забелязал пострадалият *** М. да управлява велосипед го извикал.

При явяването на пострадалия *** М., обвиняемият ***. В. му заявил, че имал забрана да управлява велосипед в района на военното формирование.

Пострадалият *** М. го уведомил, че му било разпоредено от св. *** Д. с велосипед да отиде до личния си автомобил, от който да вземел двутактово масло за тримера, с който лично той косял тревата на тревните площи, намиращи се на територията на военното формирование. Обвиняемият ***. В. разпоредил на пострадалият *** М., че след като предостави двутактовото масло на св. *** Д., незабавно да се явял в неговата канцелария.

4

Пострадалият *** М. доставил двутактовото масло на св. *** Д., в присъствието на св. *** Д. П.. Пред двамата свидетели пострадалият *** М. споделил, че трябвало да се яви в канцеларията на обвиняемия ***. В., тъй като имал устна заповед от него да не управлявал велосипед на територията на военното формирование. Пострадалият *** М. изразил безпокойство и притеснение от срещата си с обвиняемия ***. В., но св. *** Д. и св. *** П. го успокоили. Св. *** П. посъветвал пострадалият *** М. да запише чрез мобилния си телефон разговора с обвиняемия ***. В..

Свидетелят *** М. се явил при обвиняемия ***. В.. При проведения разговор между тях двамата – пострадалият *** М. на 10.04.2025 г., в канцелария на в.ф. *** – Пловдив, обвиняемият ***. В., в качеството си на началник, по военно звание, на длъжността „***“, отправил обидни думи спрямо *** Г. Т. М. от в.ф. *** – Пловдив, като казал нещо унизително за честта и достойнството му в негово присъствие, обръщайки се към него с думите: “…означава, че си най-големия тъпак ли?“, „Шот си малоумник“, „ Щот си малоумник“, „И нищо не ти дойде в тъпата глава така ли?“, „Виждаш ли колко ти е куха глава?“, „Виждаш ли колко си прост?“, „…не си гледа насрания гъз“, „лигльо“, „..няма да търпя такива тъпанари кат тебе.“, като деянието било извършено от началник срещу подчинен. Обект на посегателство в конкретния случай била личността на военнослужещия *** М..

Също така обвиняемият ***. В. разпоредил на пострадалия *** М. във всеки един строй – сутрин, обяд и следобед да се явява с униформа, а именно с каска и бронежилетка до второ нареждане, като му заявил, ако той не изпълнел тази заповед щял да го изгони от работа. Излизайки от канцеларията на обвиняемия ***. В., пострадалият *** М. се отправил към работното си място, за да продължи с косенето на тревата. Там го чакали свидетеля *** Д. и свидетеля *** П., с които споделил за проведения разговор с обвиняемия ***.

В..

Вследствие от обидните думи отправени от обвиняемия ***. В., пострадалият *** М. се почувствал силно унижен, като почувствал психически срив от заканата на обвиняемия ***. В., че ще го следи, за да го уволни от военна служба. Това той споделил със св. *** Д. и св. *** П., като в присъствието и на двамата им пуснал направения запис чрез мобилния си 5 телефон с обвиняемия ***. В.. Свидетелите *** Д. и *** П. разпознали гласа на обвиняемия ***. В., като също се възмутили от обидните думи, които той отправял към пострадалия *** М.. Свидетелят *** Д., в присъствието на св.

*** П. успокоил пострадалият *** М., като му заявил, че имал пълната му подкрепа, тъй като знаел, че *** М. нямал вина. Предвид психическото му състояние след срещата с обвиняемия ***. В., като негов пряк началник, св.

*** Д. го освободил в рамките на около месец да не се занимава с дейността си по скатаване на парашутите във военното формирование, тъй като тази дейност е отговорна и е свързана с живота на военнослужещите парашутисти.

Още същият ден пострадалият *** М. започнал да се явява на обедния и следобеден развод с каска и бронежилетка. На следващия ден 11.04.2025 г. в 16:50 часа, явявайки се на третия развод за деня, обвиняемият ***. В. разпоредил на пострадалия *** М., че може да свали екипировката от следващия развод.

В постановлението си прокурора е приел, че характерът на воинските задължения изисква пълно подчинение и безпрекословно изпълнение на всички отдадени заповеди от началниците, в случая от обвиняемия ***. В., като и приел, че аналогии с трудово-правните или служебни правоотношения са недопустими. Позовал се е на разпоредбата по чл. 201, ал. 1 от ЗОВС, като прокурорът сочи, че тази разпоредба вменява в задължение на военнослужещите да изпълняват заповедите и разпорежданията на командирите или началниците. Неизпълнението на това задължение представлява престъпление от общ характер по чл. 372 от НК. Единственото изключението от този принцип е за случаите, когато заповедта налага извършване на очевидно престъпление. Прокурорът сочи, че с отдадената в случая заповед на обвиняемия ***. В., като „***“, спрямо пострадалия *** М. да се явява на всеки развод с каска и бронежилетка, тази заповед очевидно касае изпълнение на задължения, свързана със службата, т.е. заповедта отговаря на изискването на чл. 201, ал. 3 от ЗОВС и същата се явява задължение за изпълнение от страна на пострадалия *** М.. Прокурорът е посочил, че отдадената заповед не представлява унижение спрямо пострадалия *** М., а задължение за безпрекословно изпълнение.