Определение № 13322 от 20.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13322 гр. София, 20.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110177104 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 420563/27.12.2024 г., уточнена с молба вх. № 36854/03.02.2025 г., на М. В. П., ЕГН **********, К. Х. П., ЕГН **********, и Д. Х. П., ЕГН ***********, срещу С.О, с която е предявен за разглеждане положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищците са наследници по закон на П.П.Х, ЕГН **********, починал на 23.07.2024 г.

В исковата молба, уточнена с последваща писмена молба от 03.02.2025 г., ищците излагат фактически твърдения, че имат качеството на наследници от 4-ти ред на П.П.Х, починал на 23.07.2024 г. В качеството си на такива, отправили искане до С.О – район „О.“ за издаване на удостоверение за наследници на починалия им общ наследодател, в което те да бъдат вписани като негови наследници. Поддържат, че по така направеното искане ответната община не се е произнесла с нарочен акт, а е адресирала до тях писмено обяснение, с което е отрекла качеството им на наследници. Сочат, че за тях е налице правен интерес да им бъде издадено удостоверение за наследници на П.П.Х, в което да бъдат вписани като негови наследници, тъй като им е известно, че такова е било издадено в полза на други лица, които се явявали по-далечни роднини на починалия и поради това нямали качеството на негови наследници по закон, вкл. посочените лица били конституирани по съдебни дела като наследници на П.П.Х, без да имат това качество.

С Разпореждане от 15.01.2025 г. съдът е констатирал, че исковата молба е нередовна и е дал конкретни указания на страните за изправяне на недостатъците в нея, вкл. им е указал да обосноват правния си интерес от водене на производството спрямо С.О предвид собствените им твърдения, че посоченият ответник не оспорва по същество качеството им на наследници, а действайки като административен орган не е осъществил поисканата от тях административна услуга.

С молба вх. № 36854/03.02.2025 г. ищците сочат, че правният им интерес от воденото производство произтича от обстоятелството, че ответната община не се е произнесла с нарочен акт по издаване на исканото удостоверение за наследници на П.П.Х, което им е нужно с оглед конституирането им в това качество като страни в производства, водени от и срещу наследодателя им.

При извършване на преценка за допустимостта на производството, съдът намира, че настоящото производство е недопустимо, доколкото предявеният иск за установяване по отношение на С.О, че са наследници по закон на П.П.Х, ЕГН **********, и за вписването им в удостоверението за наследници на последния като такива, е недопустим – чл. 130 ГПК.

Мотивите за това са следните:

1

В нормата чл. 124 ГПК изрично са посочени възможните процесуални средства за защита по реда на ГПК, а именно: иск за възстановяване на право, когато то е нарушено или за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това – чл. 124, ал. 1 ГПК; иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението – чл. 124, ал. 2 ГПК; иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения – само в предвидените в закон случаи – чл.

124, ал. 3 ГПК; иск за установяване истинността или неистинността на един документ и иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение – само в случаите, предвидени в закон – чл. 124, ал. 4 ГПК, съответно иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение – в посочените случаи по чл. 124, ал. 5 ГПК.

В доктрината и съдебната практика неотклонно се приема, че правният интерес от търсенето на съдебна защита, като предпоставка за допустимостта на исковия процес, произтича от наличието на гражданско-правен спор. Последният е пречка за упражняването на материалното гражданско право, а разрешаването му е цел и задача на исковото производство, с което се дава и защита на засегнатото право във вида и обема, търсени от неговия титуляр, срещу лицето, оспорващо принадлежността на материалното гражданско право в правната сфера на ищеца. Отнесени към иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на наследствено правоотношение, тези принципни положения придават обуславящо значение за допустимостта на иска на наличието на спор между равнопоставени гражданскоправни субекти, претендиращи да попадат в кръга от наследниците на починалото лице – в този смисъл практиката на ВКС, обективирана в Определение № 42 от 12.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3765/2017 г., II г. о., ГК.

Удостоверението за наследници е официален удостоверителен документ, установяващ качеството на наследник на едно лице от друго. Издаването му представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Закона за администрацията, която общината осъществява на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация.

Компетентният орган за неговото издаване е кметът на общината, с оглед на разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗГР, който действа като териториален орган на изпълнителната власт съгласно чл. 19, ал. 3, т. 2 ЗА. При осъществяване на услугата по издаване на удостоверение за наследници общината, представлявана от кмета или от определено от него длъжностно лице от общинската администрация (съгласно Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието), не действа като гражданскоправен субект, равнопоставен на лицето, поискало осъществяването на административната услуга по реда на чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г.

По тази причина надлежният ред за защита на наследника срещу мълчаливия/изричния отказ на общината да издаде удостоверение за наследници не е предявяването на иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, а оспорването му по административен ред.

С оглед горното и доколкото по собствените твърдения на ищците, а и предвид приложеното писмо от 09.08.2024 г. на л. 6 от делото, ответната община не оспорва качеството на ищците на наследници на починалия П.П.Х, легитимирайки себе си за такъв, то настоящият съдебен състав приема, че липсва правен спор между ищците и С.О, като равнопоставен им гражданскоправен субект по въпроса дали общината попада в кръга от наследниците на починалото лице, което обосновава извод за липса на правен интерес от инициираното гражданско производство, в което страни да са ищците и общината.

При горните мотиви, съдът намира, че предявеният иск е процесуално недопустим, поради което и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

2

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова молба вх. № 420563/27.12.2024 г., уточнена с молба вх. № 36854/03.02.2025 г., на М. В. П., ЕГН **********, К. Х. П., ЕГН **********, и Д. Х. П., ЕГН ***********, срещу С.О, с която е предявен за разглеждане положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищците са наследници по закон на П.П.Х, ЕГН **********, починал на 23.07.2024 г., и за вписването им като такива в удостоверението за наследници на последния.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3