Решение № 4741 от 08.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4741 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100503508 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на „Естел системс“ ЕООД срещу решение № 1057/19.01.2026 г. по гр.д. № 38074/2025 г. по описа на СРС, 34 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, че жалбоподателят дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва:

652,77 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия от сградна инсталация за периода от м.07.2022 г. до м.03.2024 г. в топлоснабден имот - магазин № 1, намиращ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********; 41,72 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.04.2025 г. по ч.гр.д.

№ 15414/2025 г. по описа на СРС, 34 състав.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че процесният имот не е част от обща етажна собственост, поради което не дължи претендираните спрямо него суми. Освен това, счита, че дружеството не дължи плащане, доколкото адресът му на управление не съвпада с адреса, посочен във фактурите. Оспорва обстоятелството, че „Естел системс“ ЕООД е използвало топлинна услуга в процесния 1 имот, както и че има договор между страните. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноските по производството.

Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, не взема становище във връзка с подадената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 и чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответникът „Естел Системс“ ЕООД дължи в полза на ищеца сумите, както следва:

652,77 лв., представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.07.2022 г. до м.03.2024 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „********, магазин 1, аб. № ********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.03.2025 г., до погасяването; 144,30 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 31.12.2022 г. до 13.03.2025 г.; 41,72 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.03.2025 г., до погасяването; 9,72 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 01.07.2022 г. до 13.03.2025 г., за които в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.04.2025 г. по ч.гр.д. № 15414/2025 г. по описа на СРС, 34 състав.

С обжалваното решение исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 652,77 лв., представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.07.2022 г. до м.03.2024 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „********, магазин 1, аб. № ********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.03.2025 г., до погасяването; 41,72 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.03.2025 г., до погасяването

В останалата част исковете са отхвърлени.

2

Решението е обжалвано само от ответника в частта, с която предявените искове са уважени.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

За преценка правилността на решението в обжалваната част въззивната инстанция намира следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД:

На основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба твърди, че между страните не е налице договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, въпреки което е доставял на ответника топлинна енергия за стопански нужди, със спестяването на разходи за заплащането на която ответникът се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца, който е извършил разходи за предоставяне на ответника на топлинна енергия за стопански нужди.

За основателност на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е доставил топлинна услуга в твърдените количества и при посочената стойност, с която ответникът се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца, тъй като е потребил топлинна услуга, без да заплаща стойността , т.е. не е извършвал разходи за потребената от него топлинна услуга за стопански нужди.

Следва да се установи, дали в процесния имот – магазин 1, намиращ се в гр.

София, ж.к. „********, ищецът е доставял топлинна услуга за процесния период.

Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, в процесния имот не се използва топлинна енергия за отопление на имота и за битово горещо водоснабдяване, а само за сградна инсталация.

Разпределението на топлинната енергия за сградна инсталация е извършено съгласно изискванията на нормативната уредба, като вещото лице потвърждава изчисленията, извършени в изготвените изравнителни сметки. Съгласно заключението на съдебнотехническата експертиза, от общото количество топлинна енергия за сградна инсталация, начислено в издадените фактури – 692,96 лв., следва да се извади сумата в размер на 47,14 лв. (за получаване), като дължимата сума възлиза на сумата в размер на 645,82 лв.

Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, за осъщественото дялово разпределение в процесния имот за периода, предмет на делото, се дължи сумата в размер на 41,72 лв. Следователно и във връзка с приетите по делото експертизи съдът намира за доказано, че за периода от м.07.2022 г. до м.03.2024 г. в имота, предмет на делото, е доставена реално топлинна услуга, цената на която 3 възлиза на 687,54 лв. – за топлинна енергия за сградна инсталация – 645,82 лв., за дялово разпределение – 41,72 лв.

В настоящия случай ищецът основава претенцията си на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника.

Не се спори по делото, а и от представения към исковата молба договор за продажба на общински нежилищен имот чрез търг с явно наддаване от 12.05.1999 г., се установява, че ответникът е собственик на процесния имот. Следователно, за процесния период ответникът, като собственик на имота, предмет на делото, е спестил разходи за заплащане на доставените в имота топлинни услуги.

Както беше посочено, стойността на спестените разходи за топлинни услуги възлиза на сумата в общ размер на 687,54 лв. – за топлинна енергия за сградна инсталация – 645,82 лв., за дялово разпределение – 41,72 лв.

Ето защо, решението на СРС в частта, с която искът за главница за топлинна енергия е уважен над сумата в размер на 645,82 лв. до сумата в размер на 652,77 лв. следва да бъде отменено, като в посочената част искът бъде отхвърлен.

В останалата обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от обжалването, решението на СРС следва да бъде отменено и в частта, с която в полза на ищеца е присъдена сумата над 60,77 лв. до сумата в размер на 61,40 лв., представляваща разноски в заповедното производство, както и в частта, с която в полза на ищеца е присъдена сумата над 790,03 лв. до сумата в размер на 818,60 лв., представляваща разноски в исковото производство.

По разноските:

При този изход на спора в полза на въззивника следва да се присъди сумата в размер на 0,13 евро, представляваща разноски във въззивното производство съобразно уважената част от жалбата.

В полза на ответника по въззивната жалба следва да се присъди сумата в размер на 49,50 евро, представляваща разноски във въззивното производство съобразно отхвърлената част от жалбата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1057/19.01.2026 г. по гр.д. № 38074/2025 г. по описа на СРС, 34 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, че „Естел Системс“ ЕООД дължи в полза на „Топлофикация 4

София“ ЕАД сумата над 645,82 лв. (330,20 евро) до сумата в размер на 652,77 лв.

(333,76 евро), представляваща главница за доставена топлинна енергия от сградна инсталация за периода от м.07.2022 г. до м.03.2024 г. в топлоснабден имот - магазин № 1, намиращ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.03.2025 г., до погасяването, както и в частта, с която „Естел Системс“ ЕООД е осъдено да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумата над 60,77 лв. (31,07 евро) до сумата в размер на 61,40 лв. (31,39 евро), представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата над 790,03 лв. (403,94 евро) до сумата в размер на 818,60 лв. (418,54 евро), представляваща разноски в исковото производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу „Естел Системс“ ЕООД, ЕИК 121257725, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата над 645,82 лв. (330,20 евро) до сумата в размер на 652,77 лв. (333,76 евро), представляваща главница за доставена топлинна енергия от сградна инсталация за периода от м.07.2022 г. до м.03.2024 г. в топлоснабден имот - магазин № 1, намиращ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.03.2025 г., до погасяването.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1057/19.01.2026 г. по гр.д. № 38074/2025 г. по описа на СРС, 34 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, че „Естел Системс“ ЕООД дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 645,82 лв. (330,20 евро), представляваща главница за доставена топлинна енергия от сградна инсталация за периода от м.07.2022 г. до м.03.2024 г. в топлоснабден имот - магазин № 1, намиращ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.03.2025 г., до погасяването; 41,72 лв. (21,33 евро), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.03.2025 г., до погасяването, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.04.2025 г. по ч.гр.д. № 15414/2025 г. по описа на СРС, 34 състав, както и в частта, с която ответникът „Естел Системс“ ЕООД е осъден да заплати в полза на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 60,77 лв. (31,07 евро), представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата в размер на 790,03 лв. (403,94 евро), представляваща разноски в исковото производство.