Решение № 417 от 23.11.2018, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 368 гр.Бургас 23.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд, първо гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав;

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ

Секретар В.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 334 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе пред вид следното:

Длото е образувано по повод редовна и допустима искова молба на Д.Й.М. с ЕГН ********** чрез адв. Б.Г.- САК, съд. адрес *** против

1/ „Интер престиж“ ЕООД с ЕИК

*********;

2/ „Туристическа компания-2000“

ЕООД с ЕИК ********* и

3/ С.М.М. с ЕГН **********, всички представлявани от адв. С.М.-САК, съд. адрес ***.

Ищцата твърди, че е кредитор на първия ответник.

Вземането й е на осн. чл. 125, ал.3 ТЗ – дължим и неизплатен дружествен дял на изключен съдружник в размер на 229 223, 32 лв. От тази сума 27 500 лв. са установени съдебно с влязло в сила решение. Останалата част в размер на 199 223, 32 лв. е предмет на тд № 2050/2017 г на СГС, VІ-14 с-в.

На следващо място твърди, че е увредена, като в тази връзка въвежда извършен на 12.04.2013 г. и вписан в ТР апорт в капитала на втория ответник на описан недвижим имот.

Срещу този апорт са записани 96 670 дяла в капитала на втория ответник. На 22.04.2013 г. така получените и записани дялове са продадени от „Интер престиж“ ЕООД на третия ответник – С.М. за продажната цена от 966 700 лв., т.е. на десет пъти по – висока цена. По този начин чрез апорта на имота и последващата продажба на записаните дялове ответникът „Интер престиж“ ЕООД е увредил ищцата в качеството й на кредитор. Дружеството е знаело, че е длъжник по изплащане на дружествен дял, но е намалило патримониума си с посочените разпореждания.

Ищцата има интерес имота да не напуска правната сфера на първия ответник с цел удовлетворяването й, още повече, че същия имот е основен актив на дружеството, респ. получените дялове да се запазят в дружеството, като актив.

На следващо място ищцата твърди, че е налице знание за увредата и е приложима презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, тъй като страни и по двете сделки, с които е намален патримониума на първия ответник са лица попадащи в обхвата на нормата. Към момента на апорта управител на дружеството е Младен Мартинов, като имота е включен в капитала на втория ответник с управител неговата дъщеря - С.М.. Договорът за продажба на дяловете на втория ответник е сключен между купувача С.М. и продавача „Интер престиж“ ЕООД с управител баща й – Младен Мартинов.

Разпореждането е възмездно, но сключено в полза на низходящ, респ. търговско дружество представлявано от низходящ. Поради това е налице законовата презумпция, че страните са сключили сделките с намерение да увредят ищцата – кредитор.

Ищцата отправя исканията: да бъде постановено решение по силата на което 1/ да бъде обявена недействителността спрямо ищцата Д.М. на извършения от „Инетер престиж“ ЕООД в капитала на „Туристическа компания“ ЕООД апорт на недвижими имот, вписан в СВ – Царево в книга „Прехвърляния“ за 2013 г., под акт № 12, том № 3, дв. Вх. Рег. № 606/12.04.2013 г. а именно на имота : хотел, съставляващ сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Китен, с предназначение „хотел“, брой етажи 4, застроена площ 395 кв. м. , състояща се от сутеренен етаж, първи етаж на кота 1.20, втори етаж, трети етаж, терасовиден етаж с кула, находящ се в гр. Китен, Община Приморско, ***, построен в ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. Китен, вид територия „урбанизирана“, средно застрояване /10 до 15 м/, с площ от 752 кв. м., стар № 62, кв. 31, парцел V по КККР на града, при съседни поземлени имоти: ***; ***; 37023.501-.137; *** и ***;

ЕВЕНТУАЛНО

2/ да бъде обявена недействителността спрямо ищцата Д.М. на договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 22.04.2013 г., с който „Интер престиж“ ЕООД е продало на С.М.М.

96 670 дяла, по 10 лв. всеки един, от капитала на „Туристическа компания-2000“ ЕООД и

3/ да бъдат осъдени ответниците за разноски.

Правна квалификация: исканията имат правно основание в чл.135 ЗЗД.

Обстоятелства, на които ответниците възразяват:

Ответниците не признават кредиторовото качество на ищцата. Твърдят, че по гд № 738/2013 г. на ОС-Велико Търново искът на ищцата на осн. чл. 125, ал.3 ТЗ за сумата от 30 000 лв., част от дружествен дял от 250 000 лв., е бил отхвърлен. Въззивната инстанция с решение по втд № 24/2016 г. по описа на ВТАС е присъдила исканата сума. Решението на ВТАС е обжалвано за сумата от 2 500 лв. пред ВКС с висящо към момента дело. За сумата в размер на 27 500 лв. е образувано изпълнително дело № 20178910400841 на ЧСИ Кацарски при ОС-Благоевград, като сумата е изцяло изплатена. Поради липса на кредиторово качество исковата претенция е недопустима. Възразяват по същество. Твърдят, че на 11.04.2013 г е вписано увеличение на капитала на „Туристическа компания – 2000“ с апорта на имота в гр. Китен, като е вписан общ капитал от 971 700 лв. Основателността на иска по чл. 135 ЗЗД изисквал наличие на три кумулативни предпоставки – наличие на действително вземане, действие увреждащо кредитора и знание за увредата от страна на длъжника и неговия контрагент. По първата предпоставка решението за дружествения дял все още не е влязло в сила. По делото на ВГАС е издаден изпълнителен лист от 28.02.2017 г.

Поради това към датата на апорта действително вземане не е съществувало, няма правоотношение кредитор-длъжник, не са налице и следващите предпоставки по закона. Освен това задължението по изп. дело е изцяло изплатено. Твърдението за знание за увреда е невярно. Още повече, че ищцата е завела иск пред СГС на осн. чл. 125, ал.3 ТЗ за сумата от 199 223, 32 лв., като образуваното тд № 2050/2017 г. е висящо. Към момента същото е спряно до влизане в сила на решението на касационната инстанция по частичния иск. Ответниците се позовават на ТР № 1/2001 г. ОСГК, т.18 за СПН по отношение спорното материално право, поради което ищцата не може да се позовава на формирано СПН по уважен частичен иск и за горницата по предявен пълен иск, т. е. дали вземането за разликата от 199 223, 32 лв. следва да се установява за напред на общо основание по цитираното дело. Позовават се и на чл. 126 ГПК, според който заведеното по – късно дело следва да се прекрати. На следващо място твърдят, че едноличен собственик на капитала на първи ответник „Интер престиж“ ЕООД е Йорданка Димитрова, а договорът е сключен от управителя. Именно едноличния собственик на 22.04.2013 г. е взел решение за продажба на собствените си дялове – 96 670 от капитала на „Туристическа компания – 2000“ ЕООД, но с оглед задължението от 882 312, 90 лв., което „Интер престиж“ ЕООД има към трето лице - „Зърнени храни – Велико Търново“ ЕООД. Сумата по задължението представлява изплатен от третото лице кредит към Банка ДСК за построяването на хотелската сграда в гр. Китен, която е предмет на апорта в капитала на „Туристическа компания – 2000“ ЕООД и то на основание тристранен договор, според който дяловете да се продадат на С.М. – управител на дружеството. На 18.04.2013 г. едноличния собственик на „Интер престиж“ Йорданка Димитрова лично е подала молба до „Туристическа компания – 2000“, която е публикувана в ТР, с искане да бъде освободена като съдружник в това дружеството. Поради това управителят на „Интер престиж“ е бил длъжен да изпълни решението на едноличния собственик на капитала и да подпише договора за продажба на дяловете. Протоколите от ОС на дружествата са публикувани и в тях е обявено, че цената на задължението е в размер на 882 312, 90 лв. – отпуснат от Банка ДСК кредит за строеж на хотелската сграда. Този кредит е бил обезпечен с имот на третото лице – „Зърнени храни – Велико Търново“ и с продажбата му кредитът е бил изцяло изплатен за сметка на „Интер престиж“. Именно поради това с апортирането на хотелската сграда в капитала на втори ответник е прехвърлено и задължението от 882 312, 90 лв. Задължението е довело до обезценяване дяловете на „Интер престиж“ в дружеството на втория ответник и при оценка на апортирания имот от 966 700 лв., приспадайки задължението от 882 312, 90 лв. се получава реалната стойност от 96 670 лв. представляващи дружествените дялове на „Интер престиж“. В допълнение твърдят, че реалната цена на дружествените дялове е 84 387, 10 лв. /966 700 – 882 312, 90/, поради което реално заплатената цена е с 12 282, 90 лв. над пазарната цена на имота и за ищеца и на това основание няма правен интерес да води иска, тъй като имуществото на първи ответник е увеличено, а не намалено.

В допълнителна искова молба ищецът поддържа основанията си:

Ищцата е кредитор с вземане за дължим, но неизплатен ликвидационен дял. Делът е дължим от момента на изключването на съдружника, от който момент възниква и вземането му за ликвидационния дял. Общата сума на дела е 229 223, 32 лв. Признава факта на изплатените по изпълнителното дело 27 500 лв., но за останалата част от 2 500 лв. спора е висящ пред ВКС. За останалата част от 199 223, 32 лв. е образувано тд № 2050/2017 г. на СГС, което е висящо. Кредитор е всяко лице, титуляр на вземане по отношение на ответника. Вземането може да не е изискуемо и ликвидно. Правото на кредитора не е обусловено и от влизане в сила на съдебни решения установяващи вземането. За целите на иска в случая вземането на ищцата е възникнало в момента на прекратяване на членството й в „Интер престиж“ – месец януари 2013 г., а апортът е извършен през месец април същата година.

Поради това действието е извършено след възникване на вземането на ищцата / чл.135, ал.3 ЗЗД/ и не е необходимо доказване, че то е било предназначено от длъжника и лицето с което договаря да увреди кредитора.

Оспорва възраженията и твърденията на ответниците по отношение апорта. Не отговаря на истината това, че задълженията на първи ответник към трети лица намалявали стойността на дяловете на това дружество в капитала на втори ответник вследствие апорта. Стойността на дружествените дялове на първи ответник може да се намали в резултат на възникнали задължения, но не и дялове в трето юридическо лице, тъй като те са актив на дружеството – притежател и не се влияят от неговото имуществено състояние, а единствено го подобряват.

Третият ответник, като физическо лице няма отношение между описаните връзки и отношения между дружествата. Третият ответник – физическо лице придобива активи, но останалите ответници намаляват патримониума си, което е важното. По отношение въведеното, че собственик на капитала е друго лице, а договора е сключен от управителя Мартинов уточнява, че малко преди това – на 18.02.2013 г.

Мартинов се е разпоредил със собствените си дружествени дялове в дружеството „Интер престиж“. Новият, вече едноличен собственик на капитала на дружеството - Йорданка Димитрова е също свързано лице, тъй като е негов дългогодишен главен счетоводител и води счетоводството и на други дружество с участието на Мартинов, като изготвя финансовите отчети на втория ответник, на „Турист инвест – 2000“ ЕООД /където Мартинов е управител, а дъщеря му – С.М. е едноличен собственик/.

Освен това Димитрова е била съдружник в заличено вече дружество с бащата на Мартинов – Симеон Мартинов Симеонов. Тези близки и роднински отношения, изготвянето от Димитрова на ГФО на двете дружества и осъществявайки счетоводното им обслужване показва, че Димитрова е била наясно с конкретните им задължения и също е формирала представа за увреда на ищцата. Съдебната практика прилага презумпцията по чл. 135, ал.2 ЗЗД не само при роднини, съдружници, но и при управители дружествата, както и при страни по сделката, които са в достатъчно близки отношения.

В допълнителен отговор ответниците поддържат възраженията си. Не е налице знание за увредата, тъй като решението на ОС – Велико Търново от 13.05.2015 г. е отхвърлително на иска по чл. 125, ал. 3 ТЗ, въззивното решение което го отменя е от 04.11.2016 г. и няма как през април 2013 г. да има знание за увредата. Не отговаря на действителното фактическо положение твърдението, че едноличния собственик на капитала на „Интер престиж“ ЕООД била съдружник с бащата на Младен

Мартинов, тъй като той е покойник от ок. 10 години и никога не е бил съдружник в дружеството. Освен това Йорданка Димитрова за периода 01.11.2012 г. до 30.06.2013 г. няма сключени трудови договори и не е била в никакви отношения с управителя на дружеството, както и със собственика на капитала на втория ответник.