Акт от 30.06.2021, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 416

30.06.2021 г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: ВАСИЛКА

ЖЕЛЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: Невена Владимирова като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №465 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на И.Х.Х.А., гражданин на С., с настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец в гр.Х., и посочен по делото съдебен адрес:***, срещу Решение №1221/19.04.2021 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че решението било незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Оспорващият твърди, че в производството пред ДАБ бил изложил подробно причините да потърси закрила извън С.. Административният орган необосновано приемал, че макар в С. да има гражданска война, на жалбоподателя не следвало да се предостави международна закрила, тъй като идвал от И.. Изводът на административния орган, че И. е трета сигурна държава по смисъла на §1, т.9 от допълнителните разпоредби на ЗУБ, противоречал на закона и на доказателствата по делото. В жалбата се твърди, че административният акт бил издаден в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Оспорващият имал основателни опасения от преследване и заплаха за неговия живот. И. не можел да бъде трета сигурна държава по легалната дефиниция на §1, т.9 от ДР на ЗУТ, не бил страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 година, поради което не отговарял на изброените в тази норма предпоставки. Административният орган не бил събрал доказателства и не бил посочил в мотивите на решението каквото и да било, че оспорващият щял да бъде допуснат обратно в И.. Административният орган се позовал на справки на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ, в която се съдържала обща информация за състоянието на сигурността в И. и в С.. Съгласно съображение 39 от Преамбюла на Директива 2013/32/ЕС, при определяне дали дадена несигурна ситуация преобладава в страната на произход на кандидата, държавите - членки следвало да направят необходимото, за да получат точна и актуална информация от подходящи източници като ЕСПОУ, ВКБООН, Съвета на Европа и други съответни международни организации. Представената справка била твърде бедна откъм източници, за да се приемело, че била направена достоверна преценка на ситуацията в И.. Административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, който представлявал транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/СЕО. Касаело се не за насилие, насочено спрямо личността на търсещия закрила, а за заплаха за личността поради ситуация на безогледно насилие, или иначе казано, нямало личен елемент или степен на персонализация, съобразно които да се преценява заплахата или необходимостта от закрила. Решаващият орган следвало да вземе предвид всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му на произход, или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие. Твърди се, че подходът на Заместник-председателя на ДАБ бил в противоречие с чл.75, ал.2 от ЗУБ и чл.4 от Директива 2011/95/ЕС.

Обжалваното решение било постановено в противоречие със закона, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, тъй като били налице предпоставките на жалбоподателя да се предостави международна закрила.

Претендира се решението да бъде отменено, със законните последици от това.

Ответникът, Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), чрез пълномощника си в съдебно заседание и в писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Счита, че от изложените факти в бежанската история на жалбоподателя и събраните всички възможни данни в хода на административното производство, не се установяват изискуемите по смисъла на чл.8 и чл.9 от ЗУБ обстоятелства, при които може да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба, подадена чрез СДНВЧ – Любимец към Дирекция „Миграция“ МВР под вх.№105450-2464/13.10.2020 г. (с имена И.Х.Х.) и молба, подадена чрез РПЦ

– гр.Харманли към ДАБ под вх.№1091/21.10.2020 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-15998/21.10.2020 г., И.Х.Х.А., гражданин на С., е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП- 15998/21.10.2020 г. като И.Х.Х.А., гражданин на С., роден на *** ***, със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ****, религия – *****, професия – *****, с **** образование, ****, с документ за самоличност – ЛК №********, издадена на 06.06.2010 г. от С., валидна до 06.06.3000 г. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за семейството на чужденеца: баща, майка, един брат и пет сестри, както и за съпругата му и едно дете на 1 г., намиращи се към момента в С..

С Писмо рег.№УП-15998/22.10.2020 г. Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от И.Х.Х.А. молба за закрила. В писмо с рег.№М-8070/12.11.2020 г. (рег.№УП- 15998/30.11.2020 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Под рег.№УП-15998/26.10.2020 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с И.Х.Х.А., ЛНЧ **********.

В хода на интервюто чужденецът заявява, че напуснал С. легално през 2012 г. за Ливан, като в себе си имал лична карта. От 2012 г. до 2015 г. бил в Л., после преминал легално в Т. с национален паспорт, който по-късно върнал в С.. В Т. останал само една седмица и после нелегално заминал за И.. Там бил в гр.А. в И. К. – от 2015 г. до края на август 2020 г., когато напуснал И.. К. нелегално за Т. От там на 25.09.2020 г. влязъл в Б. нелегално, през телената ограда, със стълба, с помощта на трафикант и с още четири човека, с една кола тръгнали за С., но били спрени и задържани от полицията. Разказва, че преди да напусне С. за Л. през 2012 г., живеел в родното си село Т. А., обл.Х.. Там сега било семейството му.

На въпроса за причините, накарали го да напусне страната си на произход през 2012 г. обяснява, че през тази година започнала войната в района на Х., и баща му го посъветвал да бяга за Л. Тогава той бил малък и заминал за Л. с братовчед си. Сочи, че в района на Х. се сражавали Свободната и Редовната армии. До 2015 г. работил в Л. като общ работник в гр.Б.. Нямало причина да напусне Л., просто му омръзнало там. Заявява, че в И. от 2015 г. до 2020 г. работил като общ работник в А., живеел в къща под наем. Със съпругата си сключили граждански брак на 11.12.2018 г., тогава интервюираният бил в И., а съпругата му в С., оженили се чрез пълномощно, каквато била практиката, след което през декември 2018 г. съпругата му дошла при него в А., И. К.. После през август 2020 г., когато чужденецът тръгнал за Б., съпругата му се върнала обратно в С..

На въпроса какво го е накарало да напусне А. и И. отговаря, че заради корона вируса останал без работа, а вече имал семейство и дете, и трябвало да се грижи за тях и да им осигурява по-добър живот, за това напуснал И.. Сочи, че там имал документ за временно пребиваване, който се подновявал всяка година. Съпругата му също имала такъв документ. Там имали достъп до медицинска помощ. Интервюираният сочи, че никой, нито обикновените хора, нито полицията, са го карали да се връща в С.. Декларира, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход, или в друга държава. В страната си на произход и в И.ски Кюрдистан нямал проблеми заради етническата си принадлежност – ****, нямал проблеми заради изповядваната от него религия – *****, не бил членувал в политическа партия или организация, не е бил член на въоръжена групировка. Отрича към него лично да е имало отправени заплахи, или да му е оказвано насилие.

С Решение №1221/19.04.2021 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Заместник-председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на И.Х.Х.А., поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 26.04.2021 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 07.05.2021 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Заместник-председател на ДАБ, на който, съобразно предвидената в нормата на чл.52 от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 2020 г.) възможност, Председателят на ДАБ надлежно е делегирал правомощията си по чл.48, ал.1, т.1 – т.4 от ЗУБ, видно от представената по делото Заповед №РД 05-803/14.12.2020 г. на Председателя на ДАБ.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – гр.Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ

(изм.ДВ бр.89 от 2020 г.), като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход С., както и в И. К., където е живял през последните 5 години. Ето защо съдебният състав намира за неоснователни доводите в насока, че административният орган не изпълнява задължението си при произнасяне по молбата за международна закрила да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, което сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.