Решение № 178 от 02.08.2024, Районен съд - Айтос
- Съд
- Районен съд - Айтос
- Дело
- Гражданско дело 286/2021
- Вид
- Решение № 178
- Подписан
- 02.08.2024
- Състав
- ИВАЙЛО КРАСИМИРОВ КЪНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 225, или 231 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 225, или 231 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.346 · Граждански процесуален кодекс
- чл.348 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
- чл.353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29 · Закон за наследството
- чл. 30 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 178 гр. Айтос, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело № 20212110100286 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 341 и сл. ГПК.
Производството е делбено, намиращо се във втора фаза /по извършване на делбата/, като по делото е налице влязло в сила решение, с което съдът е допуснал делба на съсобствения между страните недвижим имот, представляващ дворно място, намиращо се в *** и представляващо поземлен имот 279 в кв. 146, цялото с площ от 255 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 2 кв.м., с граници: УПИ XVII-279; IV-280; поземлен имот 282 и улица, за който имот no нeприложената дворищна регулация е отреден УПИ № III-279,282 с площ от 623 кв.м., при граници на урегулирания поземлен имот: УПИ XVII-279; УПИ IV280; УПИ V-281, УПИ VII-284,285 и улица, ВЕДНО с изградената в имота жилищна сграда с площ от 98 кв.м., при следните квоти: за Ф. Т. Ш. – 20/144 ид.ч.,; за Б. Ш. М. – 32/144 ид.ч.; за Б. С. И. - 72/144 ид.ч. за М. Б. Е., Т. М. Б., Т. М. Б. и А. М. Б. – по 5/144 ид.ч. за всеки.
В хода на делото съделителят Б. Ш. М. е заявил с нарочна молба /л.412 от делото/ претенции по сметки по чл.346 ГПК против останалите съделители /с изключение на съделителя Б.И./ - претенции за заплащане на необходими разноски и подобрения в съсобствения имот, както и кондикционна претенция по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД, като съдът е допуснал изменение на цената на претенциите съобразно нарочни молби /л.485 и л.514/.
Съдът, като прецени събраните доказателства и взе предвид доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
По прекратяване на съсобствеността: От заключението на ВЛ по СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, се усТ.вява, че процесният имот е неподеляем. По делото липсват какви да е твърдения и доказателства в обратна насока.
Средната пазарна цена на имота според ВЛ възлиза на 93 503 лв., като стойността на дела на всеки от съделителите е както следва: за Ф. Т. Ш. – 12 986,52 лв.; за Б. Ш. М. – 20 778,43 лв.; за Б. С. И. – 46 751,47 лв.; за М. Б. Е., Т. М. Б., Т. М. Б. и А. М. Б. – по 3 246,63 лв. за всеки от 1 съделителите. В преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 ГПК не са заявени претенции за възлагане на имота по чл. 349 ГПК от съделителите. Следователно делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия имот на публична продан по чл.348 ГПК при продажна цена, определена от съдебния изпълнител, т.к. са налице условията за приложение на посочената разпоредба, като получената от продажбата цена бъде разпределена между съделителите съобразно дяловете им. Този способ за ликвидиране на съсобствеността намира приложение, когато делбата не може да се извърши чрез някой от останалите законови способи. В случая се касае до неподеляемо жилище, като броят на допуснатите до делба недвижими имоти е по-малко от броя на съделителите, обуславящо извод за неприложимост на тегленето на жребий по чл. 352 ГПК или разпределение по чл.353 ГПК, изискващи броят на допуснати до делба имоти да е равен или по-голям от броя на съделителите, за да може всеки от тях да получи реален дял в натура. Доколкото пазарната оценка на процесния имот възлиза на 93 503 лв., всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер съобразно дела си, както следва: Ф. Т. Ш. – 259,73 лв.; Б. Ш. М. – 415,57лв.; за Б. С. И. – 935,03лв.; за М. Б. Е., Т. М. Б., Т. М. Б. и А. М. Б. – по 64,93лв. за всеки.
Относно претенциите по сметки: Съгласно т.1 от ППВС 1/79г. първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта.
Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. В случая не се усТ.вява по делото да са налице предпоставките, изпълващи фактическият състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Не е налице и фактическият състав на чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, при който основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи. Когато е извършено изпълнение въз основа на влязло в сила решение, което впоследствие е отменено по реда на чл. 225, или 231 ГПК, връщането на даденото също се основава на третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В случая извършеното плащане за уравнение на дяловете от Б.М. на 26.02.2021г. в полза на съделителите Ф.Ш. и И.Е. е осъществено въз основа на съдебен акт, влязъл в сила на 14.10.20г. – решение по гр.д.№794/17г. на РС Айтос, като именно поради това е постигнато и деривативно придобиване от ищеца /в следствие на платената /уравнената/ част от имота/. В случая нито се твърди, нито се усТ.вява посоченото решение да е било отменено, т.е. не е налице изначална липса на основание или отпаднало основание по см. чл. 55, ал.1 ЗЗД. Още повече, че плащането, извършено от ищеца, по см. на чл. 349, ал.6 ГПК е довело до придобиване на други /повече/ права от ищеца, отколкото са му били прехвърлени със завещателното разпореждане от 26.09.17г. /т.к. по силата на същото е придобил едва 5/8 ид.ч. от имота/. Осъществените плащания за уравнение на дяловете, извършени от ищеца на 26.02.21г., касаят хипотезата на чл. 349, ал.6 ГПК, а не тази на чл. 30 вр. чл. 29 ЗН, респ. не са без основание или при отпаднало такова, сочещо на извод за неоснователност на претенцията.
Съделителят Б.М. твърди, че придобил собствеността върху имота на 26.02.21г., извършвайки със знанието и без противопоставяне на останалите съделители в периода м.01-03.21г. необходим ремонт на имота, както и подобрения в същия в общ размер на 13 511,60 лв., от които ремонтни работи /необходими разноски/ от 12750 лв. и подобрения /4бр. лози/ от 761,60лв. съобразно направеното уточнение в последното о.с.з. по делото.
Съдът намира претенцията за неоснователна поради следното. По делото няма убедителни доказателства /вкл. писмени такива/ за заплащане от ищеца на разходите за извършеното 2 строителство и ремонти в имота, т. е. не е налице доказване обстоятелството,че ищецът е вложил парични средства за това и в какъв точно размер. Още повече, че съобразно заключението на ВЛ Б. първият жил.етаж и гаража в имота са силно амортизирани. Не се усТ.ви посредством разпитаните свидетели, че този ремонт е правен именно от ищеца и с негови средства, т.е. твърденията останаха недоказани, доколкото не се усТ.ви по делото ищецът по този иск да е заплатил за претендираните от него необходими разноски и подобрения, т.е. извършването на разходите да е станало от и за сметка на ищеца. Дори да се приеме хипотетично, че са налице такива сторени необходими и полезни разноски от ищеца, то не е ясно в кой точно момент са сторени от същия, още повече, че в през годините в съсобствения имот са живели различни лица. Освен това съгласно т.7 от ППВС №6/74г. подлежащите на премахване незаконни строежи /за какъвто има данни в случая предвид състоянието на покрива на сградата/ не се заплащат, освен ако собственикът на имота желае да ги запази, какъвто настоящия случай не е. Изложеното мотивира съда да приеме и тези претенции по сметки за неоснователна , поради което тя следва да бъде отхвърлена, а в тежест на ищец по нея бъдат възложени дължимите ДТ от общо 777,48 лв. за всички предявени искове срещу съделителите.Мотивиран от изложеното, съдът РЕШИ:
ИЗНАСЯ на публична продан на осн. чл.348 ГПК допуснатия до делба недвижим имот, представляващ дворно място, намиращо се в *** и представляващо поземлен имот 279 в кв. 146, цялото с площ от 255 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 2 кв.м., с граници: УПИ XVII-279; IV-280; поземлен имот 282 и улица, за който имот no нeприложената дворищна регулация е отреден УПИ № III-279,282 с площ от 623 кв.м., при граници на урегулирания поземлен имот: УПИ XVII-279; УПИ IV-280; УПИ V-281, УПИ VII-284,285 и улица, ВЕДНО с изградената в имота жилищна сграда с площ от 98 кв.м., като получената от публичната продан сума да бъде разпределена между съделителите при следните квоти - за Ф. Т. Ш. – 20/144 ид.ч.,; за Б. Ш. М. – 32/144 ид.ч.; за Б. С. И. - 72/144 ид.ч. за М. Б. Е., Т. М. Б., Т. М. Б. и А. М. Б. – по 5/144 ид.ч. за всеки.
ОСЪЖДА съделителите по делото да заплатят държавна такса по сметка на РС Айтос съобразно дела си в делбеното имущество, както следва: Ф. Т. Ш., ЕГН **********, сумата от 259,73 лв.; Б. Ш. М., ЕГН **********, сумата от 415,57 лв.; Б. С. И., ЕГН **********, сумата от 935,03 лв.; М. Б. Е., ЕГН **********, Т. М. Б., ЕГН **********, Т. М.
Б., ЕГН ********** и А. М. Б., ЕГН ********** – сумата от по 64,93 лв. за всеки от четиримата.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки, предявена от Б. Ш. М., ЕГН **********, против Ф. Т. Ш., ЕГН **********, за следните суми: 1875 лв. – необходими и полезни разноски, сторени в съсобствения имот, в т.ч. ремонтни работи на покрива и помещенията, 2 бр. дограма на прозорците, подмяна мивка, водомерна шахта и 4бр. лози, както и за сумата от 1417 лв.- недължимо платени от ищеца на ответника в следствие на посТ.вено от съда намаление на извършено завещателно разпореждане в полза на ищеца от 26.09.2017г., ведно със законната лихва върху сумите, счиТ. от 19.02.24г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки, предявена от Б. Ш. М., ЕГН **********, против М. Б. Е., ЕГН **********, Т. М. Б., ЕГН **********, Т. М. Б., ЕГН ********** и А. М. Б., ЕГН **********, за следните суми: общо 1875 лв. – необходими и полезни разноски, сторени в съсобствения имот, в т.ч. ремонтни работи на покрива и помещенията, 2 бр. дограма на прозорците, подмяна мивка, водомерна шахта и 4бр. лози, както и за сумата от общо 1424 лв.- недължимо платени от ищеца на ответника в следствие на посТ.вено от съда намаление на извършено завещателно разпореждане в полза на ищеца от 26.09.2017г., ведно със законната лихва върху сумите, счиТ. от 19.02.24г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Б. Ш. М., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съда ДТ в общ размер от 777,48 лв., дължима върху отхвърлените претенции по сметки.
3
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4