Решение № 869 от 05.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 869 гр. Плевен, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря Илона Цв. Делева като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело ***0264430100154 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от Д. М.

С., ЕГН

**********, постоянен адрес: обл. П., общ. Д.Д., с. Г.Д., ул. „И.В.“ *** (наричан по-долу „и.“), чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Г., И., А. и К.“, БУЛСТАТ ***, вписано под ****** в Единния регистър на адвокатските дружества при Висшия адвокатски съвет, представлявано от адв. А. Г. Г., в качеството му на управляващ съдружник, против Ф.Б.Е., с правно основание основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, т. 10, чл. 19, ал. 1 и ал. 4, чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, като се оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. По повод твърденията за недействителност на договора за кредит, ответникът изразява следното становище:

Неоснователно е твърдението, че поръчителството, предоставяно от „М.Б.“ (М.), представлява задължително условие за сключване на договора за кредит. Кредитополучателят разполага с възможността да посочи поръчител по свой избор или да се възползва от предложеното от 1 кредитора обезпечение. Видно от предоставената информация, включително на интернет страницата на „Ф.Б.“, изборът на обезпечение е изцяло предоставен на преценката на потребителя. Поради това сключването на договор за гаранция не представлява задължително условие за отпускане на кредита.

Исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени против правилната страна — М.Б., а не „Ф.Б.“ ЕООД.

М.Б. е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в М., която предоставя услуги на територията на Р.Б. по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт и е вписана под *** в нарочния регистър на БНБ.

Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Ф.Б. не е страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на М.Б. и така няма да настъпи промяна в патримониума на и.а. и.ът е завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция против ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. и.ът сам е избрал М.Б. (М.) като поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Ф.Б.“ изисква поръчителство. и.ът е получил и документи от М.Б., включително Договор за гаранция. След като е бил информиран, и.ът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора.

С оглед на това, не може да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП. Ответникът не е въвел и.а в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап и.ът е 2 бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на М.Б., ако избере нея за поръчител.

По делото е подадена насрещна искова молба от Ф.Б.Е. против Д. М.

С..

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна по насрещния иск, като се оспорва насрещната исковата молба като неоснователна и недоказана.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното:

Д. М. С., е физическо лице - потребител, сключило Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** на *** г. с Ф.Б.Е. (***) от разстояние. По силата на този договор, Дружеството е предоставило на и.а заемни средства в размер на *** лв., за чието връщане е уговорен период от ***.

Съгласно чл. 3, б. „б“ от Договора, годишният лихвен процент на заема е ***, а размерът на дължимата възнаградителна лихва е *** лв.

В чл. 4 от Договора е посочено, че годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е в размер на ***, както и че същият е изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „Ф.Б.“ ЕООД и включва „разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В същата разпоредба изрично е посочено, че ГПР включва само дължимата от потребителя възнаградителна лихва по чл. 3, б. ,.б“ от Договора, изразена като „годишен процент от общия размер на предоставения кредит“.

Съгласно т. 8 от Стандартния европейски формуляр (СЕФ), предоставен на и.а при сключването на Договора (Доказателство 3). задълженията на последния следва да се обезпечат с ,Договор за предоставяне на поръчителство/ гаранция, подписан от Кредитополучателя“, а съгласно разпоредбата на чл. 5 от Договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „***“ в полза на Ф.Б.Е. и одобрено от последното. В чл. 5 е посочено още, че

„Кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания 3 поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в процедура по кандидатстване за кредит. Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност на кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия“. Въз основа на чл. 5 от Договора, в тежест на и.а е начислена допълнителна такса за „банкова гаранция от фирма -партньор“ в размер на *** лв., видно от извадка от електронния му профил {Доказателство № 4). Същата е посочена и в СЕФ (т. 4.3.). На и.а е издадено Удостоверение за наличие на задължения (Доказателство №5), от което е видно, че усвоената сума по кредита до посочената дата е *** лв., върху които се дължи лихва в размер на *** лв. и *** лв. такса за банкова гаранция.

В отношенията между страните действаща е и Тарифа към Общите условия, уреждащи отношенията между Ф.Б.Е. и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити (Доказателство № 6), в която са посочени такси, събирани от Кредитора за отлагане на прехвърляне на просрочено задължение от Дружеството към агенция за събиране на вземанията, за изпращане на напомнителни писма, за отлагане на започване на процедура за принудително изпълнение по просрочено задължение, за издаване на удостоверения за наличие или липса на задължения и др.

Договорът за потребителски кредит е нищожен, по следните съображения:

Активно легитимирано да предяви претенция за прогласяване нищожността на договор или отделни негови клаузи е лицето, което има правен интерес да установи тази недействителност, доколкото тя е от значение за неговото правно положение.

Настоящата искова претенция се предявява от Д. М. С. - процесуално дееспособно лице (пълнолетно и непоставено под запрещение), за което възникват задължения произтичащи качеството му на страна по Договора за кредит от *** г.

Пасивно легитимирано да отговаря по претенция за прогласяване нищожността на договор или отделни негови клаузи е лицето, което черпи права от или се легитимира с нищожния акт.

В настоящия случай исковата претенция се предявява против Ф.Б.

ЕООД - насрещната страна по атакувания Договор за потребителски кредит, 4 която черпи права от него, поради което се явява надлежен ответник по настоящия иск.

По изложените съображения, съдът намира, че исковата молба е основателна и следва да бъде уважена. При този изход на делото ответникът следва да заплати на и.а направените разноски по делото, съобразно представения списък по ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, т. 10, чл. 19, ал. 1 и ал. 4, чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от *** г, сключен между Д. М. С., потребител, ЕГН **********, постоянен адрес: обл. П., общ. Д.Д., с. Г.Д., ул. „И.В.“ *** и Ф.Б.Е., ***, кредитор, в цялост.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, Ф.Б.Е. ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ж. к. „М.“ 3, бул. „А. М.“ ***, представлявано от И.В.В. в качеството й на управител, ДА ЗАПЛАТИ на Д.

М. С., ЕГН

**********, постоянен адрес: обл. П., общ. Д.Д., с. Г.Д., ул. „И.В.“ ***, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Г., И., А. и К.“, БУЛСТАТ ***, вписано под ****** в Единния регистър на адвокатските дружества при Висшия адвокатски съвет, представлявано от адв. А. Г. Г., в качеството му на управляващ съдружник,направените разноски по делото в общ размер на сумата от *** .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

5

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6