Решение № 197 от 26.10.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Ловеч, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско дело № 20224300500212 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТА ГПК).

С решение № 23/09.02.2022г. по гражданско дело № 20214340100397 по описа за 2021 година на РС – Троян, са отхвърлени изцяло предявените от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев" № 52-54, представлявано от управителите Н. Г. С. и А. Ч. Д. против Й. Ц. Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес и постоянен адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове: иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.1 ТЗ, за сумата от 1696.52 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит № 7000835959, сключен на 28.09.2015г. ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК (30.11.2020г.) до окончателното 1 й изплащане; иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 294.69 лева, представляващи договорна лихва за периода от 05.10.2019г. (дата на първата неплатена вноски) до 12.10.2020г. (дата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем); иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 281.15 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.10.2019г. (дата на първата неплатена вноска ) до 12.10.2020г. (дата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем ) до 16.11.2020г., като неоснователни и недоказани.

Недоволен от така постановеното решение „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД е подал въззивна жалба с вх. № 1309/15.03.2022г. С нея обжалва въззивникът обжалва изцало решението.

Въззивникът счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Като въззивни основания сочи, застрахователната премия в размер на 346.63 лева е преведена директно от заемодателя към застрахователя, което било посочено и в заключението на вещото лице. Счита че експертизата е валидна и не страда от пороци. Твърди, че договорът няма неравноправно клаузи, съответства на ЗПК, ЗЗП. Включените клаузи за застраховка не заобикалят закона, поради което не може да се приложи чл.10-12 ЗПК. Твърди, че е без значение дали застрахователната премия се плаща от кредитодателя или от застрахования директно. Счита, че разходът за застраховка и такса за оценка на риска са законосъобразни.

Моли съда да отмени като неправилно решение № 23/09.02.2022г. по гражданско дело № 20214340100397 по описа за 2021 година на РС – Троян и да постанови решение, с което исковата претенция да бъде уважена.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Й. Ц. Ч. не подава отговор на въззивната жалба.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) въззивникът „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД редовно призован не се явява и не изпраща представител. В писмена молба заявява, че поддържа подадената въззивна жалба, моли допълнителната съдебно-счетоводна експертиза (ДССЕ) да се приеме. Моли съда да уважи 2 въззивната жалба и да постанови решение по основателността на предявената искова претенция. Претендира съдебни разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемият Й. Ц. Ч. не се явява и не изпраща представител в о.с.з.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително.

От приложеното ч.гр.д. № 1063/2020г. по описа на РС – Троян се установи, че на 30.11.2020г. „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД е подал заявлението по чл.417 ГПК с вх. № 261679/01.12.2020г. срещу длъжника Й. Ц. Ч., ЕГН ********** за сумите: 1696.52 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит № 7000835959, сключен на 28.09.2015г. ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК (30.11.2020г.) до окончателното й изплащане; 294.69 лева, представляващи договорна лихва за периода от 05.10.2019г. (дата на първата неплатена вноски) до 12.10.2020г. (дата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем); 281.15 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.10.2019г. (дата на първата неплатена вноска ) до 12.10.2020г.

(дата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем ) до 16.11.2020г. (л.4 - 5 от ч.гр.д. № 1063/2020г.)

3

С разпореждане № 260020/06.01.2021г. съдът е отхвърлил изцяло предявеното заявление л.34 – 35 от ч.гр.д. № 1063/2020г.), което е влязло в сила на 30.03.2021г., след въззивен контрол по частната жалба (л.17 – 18 от в.ч.гр.д. № 132/2021г.)

Цитираното разпореждане е връчено на заявителя на 28.01.2021г. (л.37 от от ч.гр.д. № 1063/2020г.)

С разпореждане № 260241/05.04.2021г. РС – Троян е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви осъдителен иск против длъжника за установяване съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение относно предявената сума (л.42 от ч.гр.д. № 1063/2020г.). Разпореждането е връчено на заявителя на 27.04.2021г. (л.44 от ч.гр.д. № 1063/2020г.).

Подадена е искова молба с вх. № 1417 /19.05.2021г., чрез куриер на 18.05.2021г., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове правна квалификация: чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.1 ТЗ , за сумата от 1696.52 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит № 7000835959, сключен на 28.09.2015г. ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК (30.11.2020г.) до окончателното й изплащане; чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 294.69 лева, представляващи договорна лихва за периода от 05.10.2019г. (дата на първата неплатена вноски) до 12.10.2020г. (дата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем); чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 281.15 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.10.2019г. (дата на първата неплатена вноска) до 12.10.2020г. (дата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем) до 16.11.2020г.,

Разпореждането за предявяване на иска е връчено на 27.04.2021г, с което срокът по чл.415, ал.4 ГПК е едномесечен и изтича на 27.05.2021г.

Исковата претенция е предявена на 18.05.2021г., поради което е в преклузивния срок.

С оглед изложеното, налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и 4 упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, които обуславят неговата допустимост. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Атакуваният съдебен акт е допустим, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване (ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1 /2013г. на ОСГТК на ВКС).

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На 28.09.2018г. в гр. Троян между „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, като кредитодател и Й. Ц. Ч., ЕГН **********, като длъжник е сключен Договор за потребителски кредит (ДПК) № 7000835959 за сумата от 2000.00 лева. Срокът на действие на договора бил до 05.12.2020г.

Съгласно чл.19 от ДПК кредитодателят предлагал застраховки, в качеството му на застрахователен агент. Заемателят е могъл да се присъедини към тези застраховка без тяхното избиране да бъде условие за сключване на договора. Длъжникът избрал да включи предлаганите от кредитодателя застраховки. Така към задълженията към ДПК са включени сумите от 171.60 лева и 175.03 лева, което представлява застрахователни пакети съответно Живот и Безработица. Така общата сума по кредита към главницата е 2628.23 лева. Застраховките са предлагани от кредитора и тази застрахователната им премия се заплаща от кредитодателя директно на застрахователя или застрахователния посредник.

Към кредита е била начислена еднократна такса за оценка на риска в размер на 281.60 лева. Същата се дължала от деня на подписване на ДПК, финансирала се от кредитора и се възстановявала с дължимите месечни вноски.

Лихвеният процент, изчислен като годишен лихвен процент (ГЛП) е бил 26.79 %, който се изчислявал по метода на простата лихва върху остатъчния 5 размер на главницата на базата 30 дни в месеца и 360 дни в годината.

Уговорена била клауза за забава, според която потребителят дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Тази лихва била в размер на основният лихвен процент плюс десет проценти пункта.

Годишният процент на разходите по кредита (ГПР) по всички суми изброени по-горе е бил 44.86 %. Така общата дължима сума по кредита била в размер на 3492.70 лева, което страните се договорили да бъде върната на равни месечни вноски на всяка пето число от месец 11.2018г. до месец 12.2018г. Вноската по кредита била 134.33 лева.

В договора било уговорено, че в случай на частични плащания по ДПК най-напред се погасявали съдебните вноски, после лихвата за забава, после начислените такси, след това договорната (възнаградителна) лихва и найнакрая накрая главницата (чл.25.4 ЗПК).

ДПК бил подписан при Общи условия (ОУ), наречени Рамков договор за платежни услуги. За усвояването на кредита и връщането на сумите била открита банкова сметка на заемателя у кредитодателя. На длъжника бил връчен ДПК, ОУ, договорната информация за избраните застраховки, както и документи удостоверяващи, че заемателя е получил всички тези документи.

Преди сключване на договора, заемателя е подал заявление – декларация до кредитодателя, че желае да бъде извършена предварителна проверка за неговата платежоспособност с оглед евентуалното сключване на процесния договор.

Поради неплащане на вноски с падежи 05.10.2019г., 05.11.2019г., 5.12.2019г., на 11.09.2020г. кредитодателят е упражнил правото си по чл.60, ал.2 ЗКИ, за което уведомил длъжника, че обявява изцяло задълженията по ДПК да предсрочно изискуеми. Длъжникът бил уведомен за това изявление с писмо, изпратено по пощата с обратна разписка на 19.09.2020г.

Съдът напълно кредитира заключенията на двете съдебно-счетоводни експертизи като пълни, обосновани и изготвени от компетентно лице. В първата инстанция е назначена ССЕ, която посочва, че на 28.09.2018г. кредитодателят е превел на длъжника сумата от 2 628.23 лева, а на 24.10.2018г. е превел на застрахователя средствата по закупените 6 застраховки.

Заемателят погасил по ДПК сумата от 1669.20 лева. Към момента на изготвяне на заключението (13.12.2021г.) дължимите (непогасените) суми са както следва: главница – 1591.12 лева; договорна лихва за периода от 05.10.2019г. (дата на първа неплатена вноска ) до 12.10.2019г. (дата на предсрочна изискуемост) – 265.73 лева; лихва за забава или т.нар. мораторна лихва за периода от 05.10.2019г. до 13.12.2021г. (дата на ССЕ) – 450.82 лева.