Определение № 418 от 03.07.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 418 гр. Габрово, 03.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500252 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на“Юте Кредит

България“ЕООД, подадена чрез юрк.Христова срещу разпореждане №553 от 19.04.2023г. на РС-Севлиево по ч.гр.д.№ 404/2023г.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Твърди се,че тъй като заявката е направена от разстояние, клиентът е потвърдил електронно и се е съгласил с декларациия за обработка на лични данни , получил е и се е запознал с преддоговорната информация по чл.8 ЗПФУР, запознал се е и е приел ОУ чрез мобилното приложение. Първоинтстанционният съд не е указал на заявителя да представи допълнителни доказателства за наличие на волеизявление от страна на криента.Прави се позовававане на лог файлове, т които било видно ,че процесият договор е сключен при условията на ЗПФУР. Описан е начинът на сключване на договора . Твърди се ,че всички приложения са подписани на 17.11.2021 с код 2907, въведен от мобилен номер, съгласно стр.3 от договора.Кредитът е бил усвоен на 17.11.2021г. Договорът е сключен при спазване изискванията на ЗПФУР. Посочени са и обстоятелствата, довели до настъпване изискуемостта на вземанията.

Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване изцяло на заявлението по чл.410 ГПК.

Частната жалба е процесуално допустима ,като подадена в законния срок ,от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

От данните по делото се установява,че РС-Севлиево е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми: 921,10 лв.

– главница; 23,39 лв. – възнаградителна лихва за периода 17.11.2021 г. – 08.03.2022 г.; 76,17 лв. – лихва за забава за периода 17.01.2022 г. – 28.02.2023 г.; 154,00 лв. – такса за разглеждане; 214,17 лв. – такса по чл.5.5 от Общите условия на „ЮтеКредит България“ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 г. Към заявлението са приложени: договор за потребителски паричен кредит №41032/17.11.2021 г., Общи условия на „ЮтеКредит България“ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити, декларация по чл.42 ал.2 т.2 от ЗМИП, Тарифа за такси и комисионни на физически лица, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити

1

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл.410 ГПК. Приел е,че в случая, към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не са представени доказателства, от които да се установи спазването на реда и формата за сключване на договора за потребителски кредит от разстояние и по-конкретно предоставянето на преддоговорната информация на потребителя и изразяването на съгласие от негова страна за сключване на договора, което е необходимо, за да бъде ангажирана отговорността на длъжника за неизпълнение. Приложените към заявлението документи не съдържат достатъчна информация, от която да се направи извода, че потребителят е направил волеизявление за съгласие с клаузите на договора за потребителски кредит и общите условия към него. С оглед на това не може да се приеме за доказано възникването на договорно правоотношение между страните, което е основание заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК да бъде отхвърлено.

Съгласно изложените в заявлението по чл.410 ГПК твърдения процесният договор е сключен от разстояние, при спазване изискванията на ЗПФУР.

ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на ЗПФУР- арг..по чл.5, ал. 9 , ал.13 ЗПК .

Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му, като съгласно чл.184, ал.1, изр. 1 ГПК той се представя по делото върху такъв носител, като препис, заверен от страната.

В случая към заявлението е представен възпроизведен върху хартиен носител електрорен документ – договор за потребителски паричен кредит №41032 от 17.11.2021г. , с кредитополучател С. С. С.. От възпроизведените клаузи на договора , няма такава, която да удостоверява ,че с подписването му кредитополучателят е декларирал, че му е предоставена своевременно и е запознат с преддоговорна информация по чл.5 ЗПК , както и Общите условия за предоставяне на парични потребителски кредити .

При извършената проверка относно наличието на клаузи в договора ,противоречащи на закона и добрите нрави, както и относно наличието на неравноправни клаузи, се установи, че в договора са въведени неравноправни клаузи. Такава е уговорката за заплащане на еднократна такса за разглеждане от 168лв., която се финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план – чл.6.1 от договора. Касае се за такса ,която е разход по кредита, а не за част от отпуснатата сума като кредит и същата следва да бъде включена към общите разходи по кредита, относими към ГПР . В т.6.2. от договора е посочен ГПР от 49,80%, като няма данни в него да е включенена начислената такса по чл.6.1 от договора, което дава основание да се приеме,че е налице посочен в договора неточен размер на ГПР, което води до недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл.22 ЗПК поради нарушаване на чл.11,ал.1, т.10 ЗПК.

Съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК не може да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая претендираните разноски от 214,17лв. – начислена административна такса съглсано чл.5.5 ОУ , са свързани именно с процедурата по управление на кредита, поради което клаузата, която предвижда дължимостта им е в противоречие с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК и поради това е нищожна.

В заявлението е посочено че не са извършени плащания на дължимите вноски от 17.01.2022г. до 17.11.2022г.. Касае се за 11 вноски, като не се твърди и не се претендира като непогасена вноската с падеж 17.12.2021г. , от което следва,че има извършено плащане от кредитополучателя на част от дължимите по процесния договор суми.

При наличието на описаните по-горе неравноправни клаузи и извършено плащане от страна на длъжника на част от дължимите от него суми, е невъзможно извършването на преизчисление от съда в настоящото производството, поради което заявлението по чл.410 ГПК следва да бъде отхвърлено за всички претендирани суми.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

2

Заповедният съд при постановяване на обжалваното разпореждане не е дал указанията по чл.415,ал.1,т.3 ГПК на заявителя за възможността да предяви иск за вземанията си. Този пропуск следва да се отстрани от заповедния съд.

По изложените съображения, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №553 от 19.04.2023г. по ч.гр.д.№404/2023г. на РС-Севлиево.

Връща делото на РС-Севлево за произнасяне по чл.415,ал.1, т.3 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3