Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 169 от 29.06.2026, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 25/2024
Вид
Решение № 169
Подписан
29.06.2026
Състав
Галатея Ханджиева Милева, Жечка Николова Маргенова Томова, Станимир Тодоров Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 350 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 39, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл. 203 · Закон за устройство на територията
  • чл.203 , ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.40 · Закон за устройство на територията
  • чл.40, ал.1 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. гр. Добрич, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20243200500025 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№261373/16.11.2023г. от К. М. Й. с ЕГН **********, от гр. С., ул.*** чрез адв.В. В., срещу решение №260013/31.10.2023г. по гр.д.№1986/2019г.на РС-Добрич за извършване на делба на съсобствен недвижим имот и автомобил , като се ПОСТАВЯ в дял на М. Н. Д., ЕГН **********, следните недвижими имоти: двуетажно жилище /надстройка-втори и трети етаж на югозапазната страна на съществуваща сграда-близнак/, находящо се в гр.Д., ул. ***, като втори етаж е със застроена площ от 103.16 кв.м., състоящ се от три стаи и кухненски бокс, съставляващ имот с идентификатор *** по КК на гр.Д. и трети етаж със застроена площ от 105.22 кв.м., състоящ се от три стаи, дрешник и санитарни помещения, съставляващ имот с идентификатор *** по КК на гр.Д., ведно със 71.90% ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 30.13 кв.м. и 382.51 кв.м., представляващи 71.90% ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху ПИ №***, при граници и съседи на сградата: на втори етаж – няма, под обекта – имот с идентификатор №***, над обекта –

***; на трети етаж – няма, под обекта – имот с идентификатор №***, над обекта – няма, както и 177.33 кв. м. в ид. части от 1 дворното място, цялото с площ от 532 кв. м., в което е построена жилищната сграда, представляващо ПИ №*** по ККР на гр.Д., одобрена със Заповед № РД-18-15/12.05.2005г. на изпълнителния директор на АК, със стар №101 в кв. 31, парцел Х-ти по плана на град Д., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско застрояване – до 10 м, при съседи на дворното място: имоти с №***, №***, №***, №*** и

№***, на стойност 157000 лв. /сто петдесет и седем хиляди лева/, както и на МПС - лек автомобил, марка и модел „Шевролет Спарк” с рег. № ***, цвят-син с шаси №***, дата на производство – 27.07.2006г., на стойност 1000 лв. /хиляда лева/, а за уравняване на дела и се ОСЪЖДА М. Н. Д. да и заплати сумата от 79000 лв. /седемдесет и девет хиляди лева/ общо.

Оплакванията се свеждат до извършване на делбата в разрез с основния принцип, че всеки съделител следва да получи реален дял от имотите, предмет на делбата , когато това е възможно. Предмет на делба били два самостоятелни обекта с идентификатори *** и ***.

Обстоятелството, че двата етажа са обединени фактически чрез пробиване на отвор в плочата на обект с идентификатор *** без каквито и да е строителни книжа, не означавало, че са престанали да съществуват като самостоятелни обекти от сградата. Същите били обособени със самостоятелно електрозахранване и ВиК мрежа , имало възможност за самостоятелен достъп до същите от общото стълбище на сградата. Счита да не е налице хипотезата на чл.203 , ал.1 от ЗУТ , да не се налагат значителни преустройства за обособяването на два дяла. Единственото нещо , което трябвало да се извърши да се затвори пробития отвор в плочата между двата етажа. Делбата следвало да се извърши по реда на чл.352, респ.чл.353 от ГПК за което иска отмяна на решението, с което делбата е извършена по реда на чл.349,ал.1 от ГПК без да е съобразено, че предмет на делбата са два самостоятелни обекта.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна, която изразява становище за нейната неоснователност.С подробно обсъждане на заключението на вещото лице обосновава извод, че се касае до жилище на два етажа, че липсата на инвестиционен проект за вида, обема и стойността на всички преустройства, които трябва да бъдат извършени за разделянето му на два самостоятелни дяла е основание да се приеме за недоказано твърдението за поделяемост.

Налице счита да са и условията на чл.349, ал.1 от ГПК за уважаване на възлагателната му претенция . Иска потвърждаване на решението.

2

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Производството по гр.д.№1986/2019г.на Добрички районен съд е за делба на недвижим имот във фазата на извършването и. С влязло в сила на 30.03.2022г. решение №260026/04.03.2022г. по същото дело е допусната делба на недвижим жилищен имот- двуетажно жилище /надстройка-втори и трети етаж на югозапазната страна на съществуваща сграда-близнак/, находящо се в гр.Д., ул. ***, като втори етаж е със застроена площ от 103.16 кв.м., състоящ се от три стаи и кухненски бокс, съставляващ имот с идентификатор *** по КК на гр.Д. и трети етаж със застроена площ от 105.22 кв.м., състоящ се от три стаи, дрешник и санитарни помещения, съставляващ имот с идентификатор *** по КК на гр.Д., ведно със 71.90% ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 30.13 кв.м. и 382.51 кв.м., представляващи 71.90% ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху ПИ №***, при граници и съседи на сградата: на втори етаж – няма, под обекта – имот с идентификатор №***, над обекта –

***; на трети етаж – няма, под обекта – имот с идентификатор №***, над обекта – няма, както и 177.33 кв. м. в ид. части от дворното място, цялото с площ от 532 кв. м., в което е построена жилищната сграда, представляващо ПИ №*** по ККР на гр.Д., одобрена със Заповед № РД-18-15/12.05.2005г. на изпълнителния директор на АК, със стар №101 в кв. 31, парцел Х-ти по плана на град Д., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско застрояване – до 10 м, при съседи на дворното място: имоти с №***, №***, №***, №*** и

№***, на стойност 157000 лв. /сто петдесет и седем хиляди лева/, както и на МПС - лек автомобил, марка и модел „Шевролет Спарк” с рег. № ***, цвят-син с шаси №***, дата на производство – 27.07.2006г., между съделителите К. М. Й. и М. Н. Д., и при права в съсобствеността от по 1/2ид.част.

С обжалваното съдебно решение делбата на жилищния имот и на лекия автомобил, в хипотеза на съсобственост между двамата бивши съпрузисъделители, е извършена по реда на чл.349 ал. 1 от ГПК при преценка за неподеляемост и основателност на възлагателната претенция на М. Н. Д. като упражняващия родителски права бивш съпруг по отношение на 3 непълнолетното дете на страните Н. М., роден на ***г..

Пред въззивната инстанция се изтъква от жалбоподателката единствено неправилно приложение на нормата на чл.349 от ГПК по отношение делбата на жилището, което по съществото си е оплакване във връзка със способа за извършване на делбата му. Изрично в първото открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на 28.02.2024г., жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, е заявила, че е недоволна единствено от начина на прекратяване на съсобствеността само на жилището, поради което и в предмета на въззивното производство е извършване на делбата само на жилището.

В производството по съдебна делба въпросът по какъв начин следва да се извърши делбата се решава съобразно императивните норми на чл. 348, чл.

349, чл. 350, чл. 353 ГПК, за чието служебно приложение от съда е необходимо преди всичко да бъде изяснен въпроса: дали имотът – предмет на делбата е поделяем, т.е. изборът на начин/способ за извършване на делбата е обусловен от поделяемостта на имота съобразно броя на съделителите.

Несъмнено целта на делбата е всеки съсобственик да получи реален дял от наследствените имоти, когато това е възможно. В хипотеза, при която броят на съделителите е по-голям от броя на делбените имоти или от имотите не могат да се обособят еднородни дялове съобразно броя на съделителите, принципа за реален дял за всеки съсобственик е неприложим. Ако имотът е неподеляемо жилище законът предвижда различни основания, при които може да се възложи в дял на един от съделителите, като специално са защитени права на някои от тях –наследници, които са живели с наследодателя при откриване на наследството, преживял съпруг, или бивш съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Така според разпоредбата на чл.349, ал.1 от ГПК , при делба на неподеляем жилищен имот, който е бил съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, какъвто е характерът на процесното жилище, бившия съпруг, който упражнява родителските права по отношение на децата от брака и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като делът на другия съпруг се уравни с друг имот или с пари.

Няма основание тезата на жалбоподателката, че се касае не до един жилищен обект, разположен на два етажа в сградата, а за два самостоятелни обекта с идентификатори *** и *** по КККР на гр.Д.. Принципно кадастралното заснемане е техническо действие и не определя правния статут на заснетия обект , респ. не доказва, че даден обект е 4 действително обособен самостоятелен обект на правото на собственост.

Въпросът за вида и статута на делбения обект е решен с решението по първата фаза на делбата- допуснато е до делба двуетажно жилище, заемащо втори и трети етаж от сграда с идентификатор ***, всеки от които етажи е заснет със самостоятелен идентификатор. Във втора фаза на делбеното производство, при решаване на въпроса за разделяне на допуснатото до делба жилище, бивша СИО между съделителите, е привлечено от районния съд вещото лице арх.Е. Д., дало заключение , че в съществуващия си вид двата етажа, заснети с идентификатори *** и *** представляват едно жилище. Те са проектирани и изпълнени като два етажа на еднофамилно двуетажно жилище- първия етаж, разположен на втори етаж на съществуващата сграда, и втори етаж, разположен на трети етаж на съществуващата сграда. На първия етаж на жилището са разположени входно преддверие, пространствено свързани дневна с кухня-трапезария, тераса към дневната и баня със санитарен възел, а на втория му етаж са разположени преддверие, три спални с два балкона, дрешник и баня с тоалетна. Вторият етаж на жилището е достъпен по вътрешна стълба, но има и директен достъп през общото на сградата стълбище.Според вещото жилището е поделяемо, могат да се обособят две жилища, разположени съответно на втори и трети етаж на сградата-ДЯЛ 1, представляващ жилище, разположено на втория етаж на съществуващата сграда, със застроена площ от 103.16кв., ведно със съответните посочени от вещото лице идеални части от общите части на сградата, правото на строеж и дворното място,и ДЯЛ 2, представляващ жилище, разположено на третия етаж на съществуващата сграда, със застроена площ от 105.22кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, правото на строеж и дворното място, при извършване на преустройства с цел съответствие на всяко от новообразуваните жилища с изискването на чл.40, ал.1 от ЗУТ-да съдържа самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и складово помещение в или извън жилището.

Вещото лице е констатирало, че понастоящем на първия етаж от жилището съществуват минимално необходимите помещения за обособяването му като самостоятелно жилище с изключение на складово помещение. На втория етаж от жилището, за който има самостоятелен вход, липсва кухня. Необходимите строително монтажни работи за обособяването на две жилища според вещото лице са : замонолитване на отвора в плочата, провеждане на водопроводна, канализационна и електрическа инсталация устройване на кухня на втория етаж, осигуряване на складово помещение на първия етаж. Необходимите 5 според вещото лице преустройства са значителни, но определянето на стойността им следва да стане след изготвяне на инвестиционен проект.

Съобразно заключението на вещото лице за поделяемост на жилището, районният съд е следвало да укаже на страните задължението по чл.203 от ЗУТ да представят инвестиционен проект за разделяне на жилището, след което да изпрати този проект за одобрение от главния архитект, защото за да бъде разделено едно жилище на два реално обособени дяла, според чл.203 от ЗУТ, са необходими две условия - одобрен от главния архитект инвестиционен проект, както и спазване на изискването преустройствата да не бъдат значителни и да не се създават неудобства, по-големи от обикновените, което пък от своя страна не може да бъде преценено без изясняване с одобрен инвестиционен проект на вида, обема и стойността на всички преустройства, които следва да бъдат извършени за разделяне на жилището на два самостоятелни дяла.