Заповед за изпълнение № 176 от 12.05.2026, Районен съд - Кърджали

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кърджали

Районен съд – Кърджали, І състав в проведеното на 12.05.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 512 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Мариана Гунчева, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Л. К. Л. ЕГН: **********, настоящ адрес******************************** (столица), да заплати на кредитора ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД ЕИК: 175074752, седалище и адрес на управление **********, сумите: 408,01 EUR (четиристотин и осем евро и 01 цент), представляваща главница - неплатена падежирала главница в размер на 408.01 евро, дължима от вноска **** с падежна дата 20,08,2025 до вноска № 19 с падежна дата 20,04,2026 за периода от 20.08.2025 г. до 20.04.2026 г., ведно със законната лихва за период от 12.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 6.94 евро, юрисконсултско възнаграждение в размер на: 50.00 евро.

ОТХВЪРЛЯ ЗАЯВЛЕНИЕТО В ЧАСТТА относно искането за присъждане на следните суми: 436,73 EUR (четиристотин тридесет и шест евро и 73 цента), представляваща договорна лихва - неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 436.73 евро, дължима от вноска **** с падежна дата 20,08,2025 до вноска № 19 с падежна дата 20,04,2026 за периода от 20.08.2025 г. до 20.04.2026 г., ведно със законната лихва за период от 12.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 207,98 EUR (двеста и седем евро и 98 цента), представляваща друго - неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 207.98 евро, дължима от вноска **** с падежна дата 20,08,2025 до вноска № 19 с падежна дата 20,04,2026 за периода от 20.08.2025 г. до 20.04.2026 г., ведно със законната лихва за период от 12.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 381,49 EUR (триста осемдесет и едно евро и 49 цента), представляваща друго - неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 381.49 евро, дължима от вноска **** с падежна дата 20,08,2025 до вноска № 19 с падежна дата 20,04,2026 за периода от 20.08.2025 г. до 20.04.2026 г., ведно със законната лихва за период от 12.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 255,65 EUR (двеста петдесет и пет евро и 65 цента), представляваща такса - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата, 15,34 EUR (петнадесет евро и 34 цента), представляваща такса - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата, 111,10 EUR (сто и единадесет евро и 10 цента), представляваща мораторна лихва - лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата, предхождаща подаване на заявлението в съда за периода от 21.10.2024 г. до 11.05.2026 г., друго в размер н а : 51,10 EUR (петдесет и едно евро и 10 цента) възнаграждение за подготовка на документи, както и в частта на разноските над присъдените такива до пълния им предявен 1 размер от 30.88 евро за държавна такса и 117.60 евро юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 413, ал. 2 ГПК разпореждането в отхвърлителната част може да се обжалва с частна жалба пред ОС-Кърджали в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, че може да предяви претенция за посочените по-горе вземания с осъдителен иск в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № ****** от дата 17.09.2024г.: Неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № ****** от дата 17.09.2024г..

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД IBAN: ********, валута на сметката: , име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: Юробанк България АД

Мотиви в отхвърлителната част: Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК , съдът има задължението да прецени дали искането (в цялост или част от него ) не е в противоречие със закона или с добрите нрави и дали искането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това и ако установи, че е налице такова противоречие, той е длъжен да отхвърли подаденото заявление, като преценката се прави от съдържанието на самото заявление и приложения към него договор.

Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде частично отхвърлено, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК , тоест същото противоречи на закона и добрите нрави, като съображенията за това са следните:

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК „При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.“, тоест първоинстанционният съд следи служебно и може да се произнесе по действителността на договора или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се касае за потребителски спор, съдът следи и за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл.

143 ГПК , които също са нищожни ex lege, освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл.

146, ал. 1 ЗЗП .

Съгласно легалната дефиниция на параграф 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП , е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал. 2, т. 5 на същата норма, неравноправна клауза е тази, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да 2 заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора.

В случая, настоящият съдебен състав намира, че следва да съобрази постановките на т. 1 и т. 5 от Решение по дело C-714/22 от Директива 2008/48/ЕО на СЕС, според което е възприето: "Член 3, буква ж) на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит... Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 , разглеждани с оглед на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми. ".

Следователно в случая доколкото със заявлението и в представения договор за потребителски кредит се претендират заплащане на услуги „Фаст“ и „Флекси“, като не може да се направи извод какво и дали е заплащано, съответно, че допълнителните услуги са включени в ГПР. Отделно от това претендираната сума в общ размер на 270.99 евро за неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземания, включително поради забава с повече от 90 дни в размер на 255.65 евро по своята същност е мораторна неустойка. Тя не покрива реални разходи по събиране на вземането, като за направата на такива не се сочи и в заявлението. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, т. 3, неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави и когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност на неустойката е конкретна. Съдът следи служебно за нищожност поради противоречие с добрите нрави. Върховната съдебна инстанция е извела и критерии, от които се изхожда при извършване на тази преценка. В процесния случай следва да се приеме, че искането на заявителя за заплащането на сума в размер на 270.99 евро за неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземания, включително поради забава с повече от 90 дни в размер на 255.65 евро от договора противоречи, както на изискванията на добрите нрави, така и на изискването за равноправност на договорните клаузи, уговорени с потребители. Неустойката е обусловена от степента на риска, който поема заемодателя. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителският кредит кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.

3

1 ЗПК . Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК , поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК . Същите не представляват и реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носят допълнителни ползи за него. Не се установява длъжникът реално да се е възползвал от някоя от посочените услуги.

От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът дължи възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на договора, като плащането е разсрочено и включено като част от погасителната вноска по кредита.