Решение № 15 от 21.01.2022, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 290/2021
- Вид
- Решение № 15
- Подписан
- 21.01.2022
- В сила
- 21.01.2022
- Състав
- Росица Богданова Савова, Татяна Христова Костадинова, Елисавета Георгиева Деянчева
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.171, т.1, б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл.174, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал.3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1, б. "б" · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 15 гр. Кюстендил, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Росица Б. Савова
Членове:
Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20211500500290 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № ************** г., депозирана от ЗД „*********“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***********“ ********, представлявано от ******************* Й.Ц. и Р.Б., чрез пълномощника юрисконсулт Н.К., насочена против Решение № 260340/18.05.2021 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№ 539 по описа за 2020 г. на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт, РС - Кюстендил е отхвърлил като неоснователен предявения от ЗД „*********“ АД против Г. Д. КР., с ЕГН **********, иск да бъде признато за установено по отношение на последния, че е длъжен да му заплати на осн. чл. 274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ във вр. с чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закон за движение по пътищата сумата от ************* лева, предявен частично от общ размер от ********** лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за нанесени неимуществени вреди на Г.В.С., с ЕГН **********, във връзка с причиняване на телесни повреди с ПТП на ******г. при причиняване на ПТП с концентрация на алкохол в кръвта от ****** промила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ********** г. до окончателното изплащане, както и разноските от производствата; осъдил е ЗД „*********“ АД да заплати на ответника ******** лева деловодни разноски.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение с аргументи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Възразява срещу доводите, с които регресният иск срещу ответника е бил отхвърлен като неоснователен, и по конкретно тъй като установената концентрация на алкохол в кръвта му от ******** не отговаряла на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ, като сочи, че съгласно 1 разпоредбата на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП, в редакцията му към момента на настъпване на процесното ПТП, управляването на МПС след употреба на алкохол, независимо от концентрацията му в кръвта на водача, винаги представлявало забранено от закона поведение, включено във фактическия състав на регресното право по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ. Твърди, че регресното право на платилия застраховател възниква винаги, когато водачът е управлявал МПС след употреба на алкохол, което законът забранява, независимо от количеството на концентрация на алкохол в кръвта, дори когато това поведение не може да се квалифицира като административно нарушение или престъпление.
Иска се отмяна на обжалваното решение изцяло и постановяване на ново решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноските в исковото, заповедното и въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Г. Д.
КР., чрез пълномощника адв. Г.Д. от АК - К., с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Твърди се, че искът е недоказан поради наличие на съществени разминавания в показанията на свидетелите.Атакуваното решение се счита за правилно, законосъобразно и обосновано, съобразено с всички представени по делото доказателства. Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаването на първоинстанционното решение. Претендират се разноските за двете инстанции.
Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
То е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Застрахователно дружество „**********“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността- гр.С., бул. “***********“ ******** против Г. Д. КР., ЕГН 2
**********, иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.274, ал.1, т.1 от Кодекс за застраховането /отм./ във вр. с чл.5, ал.3, т.1 от Закон за движение по пътищата да бъде признато по отношение на ответника, че е длъжен да му заплати сумата от **************** лв., предявен частично от общ размер от ******** лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за нанесени неимуществени вреди на Г.В.С. с ЕГН ********** във връзка с причиняване на телесни повреди от реализирано пътно – транспортно произшествие /ПТП/ на ****** год. при причиняване на ПТП с концентрация на алкохол в кръвта от *** промила, ведно със законната лихва върху главницата, дължима на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, считано от ********** год. до окончателното изплащане. Претендирани са и разноските, направени в исковото и заповедното производства.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, като е изложил съображения за недопустимост на исковата претенция с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /отм./, която недопустимост сочи, че произтича от обстоятелството, че установената концентрация на алкохол в кръвта му, която е била установена, е под допустимата по закон такава. Алтернативно е изложил съображение за неоснователност на иска поради изтекла погасителна давност. Предявения иск е оспорен и по основание и размер. Оспорена е като недължима и акцесорната претенция за законна лихва.
По делото са събрани писмени доказателства. Изслушани са заключения на вещи лица по съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза. Събрани са и гласни доказателства.
За да отхвърли иска, Районен съд Кюстендил е приел, че не е налице абсолютна забрана за управление на МПС под въздействие на алкохол, а е въведена минимална граница, под която това е разрешено, като законът не обвързвал наличието на алкохол под ***** промила с никакви санкционни последици за шофьора. Мотивирал е решаващия си извод с нормите на чл.171, т.1, б. „б“ и чл.174, ал.1 от Закона за движение по пътищата в редакцията към ****** г., съгласно които е допустимо един минимум до ***** промила, при който водачът на МПС не се наказва. Съпоставяйки цитираните правни норми с нормата на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, установяваща, че „застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма“, е формирал извод за неоснователност на исковата претенция.
За да бъде основателен предявеният иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, ищецът следва пълно и главно да докаже наличието на следните предпоставки: 1. Реализиране на съответно вредоносно събитие; 2. Събитието да е противоправно и виновно причинено от лицето, чиято ************** е застрахована при ищеца; 3.Заплащане от страна на застрахователя-ищец на обезщетение на трето лице за вредите, намиращи се в причинно-следствена връзка от настъпилото застрахователно събитие;4.
Застрахованият при ищеца водач да е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
По делото не се спори, а и от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №4320/27.12.2011 г., се установява, че на ****** г. около ************ часа на път 3
***********-км.0+ 50 в посока от с.Н.С. към гр.К. ответникът управлявал лек автомобил марка „*********“, модел „********“ с ДК *********, собственост на Ж.З.К., като несъобразявайки скоростта на движение с пътните условия /заскрежена и заледена пътна настила/, при стръмен наклон, не е могъл своевременно да спре управлявания от него лек автомобил и е блъснал лежащия на пътното платно пешеходец Г.В.С., реализирайки ПТП. В констативния протокол е отразено, че водачът на л.а. „*********“, марка „********“ е бил с концентрация на алкохол в кръвта *** промила. От приложения по делото Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта ************ г. се установява, че в изпратените проби кръв, взети от лицето Г. Д. КР., се доказва етилов алкохол в количество ****** промила.
Установено е и че с постановление от 1******** г. на прокурор при РП Кюстендил е прекратено наказателното производство, образувано срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 НК, като същото е резултат от отказа на пострадалия Г. С. лицето Г.К. да носи наказателна отговорност за причинените му на ****** г. телесни увреждания при ПТП на пътя между с.
Слокощица и с. Н.С. и изразеното му желание наказателното производство срещу К. да бъде прекратено.
Страните не спорят и относно обстоятелството, определено от районният съд като ненуждаещо се от доказване, че ищцовото застрахователно дружество е правоприемник на „************“ ЗЕАД, ЕИК *************, което било застраховател по застрахователен договор за задължителна застраховка
************** на автомобилистите (с полица Комбинирана автомобилна застраховка *************** от ******** год.), с която е застрахована отговорността на водачите за лек автомобил марка „*********“, модел „********“ с ДК № ********* за времето от ********** год. до ******** год. С Решение № 728-ОЗ на Зам. председателя на Комисията за финансов надзор от 02.10.2013 год. целият з********хователен портфейл на застраховащия бил прехвърлен на ищцовото ЗД, с което последният встъпил в правата и задълженията на горният застраховател.
От приложеното ч.гр.дело №289/2020 г. по описа на РС Кюстендил е видно, че за процесното вземане е била издадена Заповед №59/10.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение във връзка с депозирано по реда на чл.410 ГПК заявление пред Софийски районен съд с дата на постъпване в съда – ********** г.
От заключението на изслушаната и приета от първоинстанционния съд съдебно автотехническа експертиза се установява, че причината за настъпването на произшествието е несвоевременно спиране на водача на л.а. модел „*********“, марка „********“, управляван от ответника Г. Д. КР., в резултат на което автомобилът с предната си броня започва да блъска тялото на лежащия на пътното платно пешеходец Г.В.С..
От реализираното
ПТП пострадалия
С., съгласно приетата от първоинстанционния съд съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Е.Л., е получил травматични увреждания, които се дължат на действието на тъпи, твърди предмети с голяма кинетична енергия и могат да бъдат получени от механизма на процесното ПТП, а именно при блъскане от МПС с последващо провличане и притискане на тялото му между части от долната повърхност на автомобила и терена.
Разпечатката съдържа 38 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a512c453-ad94-4ae1-aac8-be88ddc41a52