Решение № 16 от 24.10.2024, Районен съд - Средец

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Средец, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Административно наказателно дело № 20242170200174 по описа за 2024 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Й.С.Д. – изпълнителен директор на „БРИЗ“ АД, с ЕИК: 102082755, против Наказателно постановление № 92-01-79/05.07.2024 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Агенция по вписванията, с което на „Бриз“ АД, с ЕИК:102092755, представлявано от изпълнителния директор Й.С.Д., със седалище и адрес на управление обл. Бургас, общ.

Средец, гр. Средец, ул. „Ямболско шосе“ № 1, на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. Излага се че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично, като поддържа жалбата.

Представител на АНО не се явя, не изпраща процесуален представител.

В хода на съдебното дирене е разпитан актосъставителят.

На 09.04.2024 г., на жалбоподателя „БРИЗ“ АД, с ЕИК: 102082755 е съставен АУАН, подписан от К. Г. главен специалист в Агенцията по вписванията, за това, че в информационната система на Търговския регистър и регистъра на ЮЛ с нестопанска цел, в срок до 31.05.2019 г., не е заявен действителният собственик на дружеството. Актът е съставен за нарушение на чл. 63, ал. 6 от ЗМИП.

На 05.07.2024 г. административнонаказващият орган счел фактическите 1 констатации за безспорно установени и издал обжалваното постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, доколкото АНО от приложената по делото справка се установява, че наказателното постановление е връчена на 12.07.2024 г., като жалбата е подадена на 26.07.2024 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.

На първо място, от разпита на свидетелката К. Г. се установи по безспорен начин, че актът за установяване на нарушението не е съставен от нея, а от неизвестен служител на Агенция по вписванията в гр. София, като задачата на св. Г. била само да връчи АУАН. Подобно поведение на държавните органи обаче е недопустимо. И това е така, защото със съставянето на акта се дава началото на административно-наказателното производство от определени длъжностни лица в държавата, които следва да имат както териториална, така и материална компетентност, и които са установили нарушението. Не случайно и в закона е предвидено като задължителен реквизит на акта, същият да съдържа трите имена на съставителя и длъжността му (чл. 42, ал. 1 от ЗАНН), като именно съставителят на акта е длъжен да го подпише, а не да се изпраща на трето лице за подпис, което няма никакво отношение към иницииране на административното обвинение. Подобна процедура за образуване на производството се явява незаконосъобразна и опорочава издаденото наказателно постановление, което следва да се отмени само на това основание.

На следващо място, съдът намира да отбележи, че e изтекъл и срокът за съставяне на АУАН. Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са давностни (вж.

Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по н. д. № 48/1981 г., ОСНК на ВС и др.), като за тяхното спазване съдът следи служебно. Началото на тримесечната административнонаказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно 2 индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо, и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно - кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. Държавните органи притежават правомощия. В теорията "правомощието" се определя едновременно като право и като задължение. При наличие на съответните законови условия, всеки орган не просто може да упражни контролните си функции, а е длъжен да го направи.

Пропускът да го направи, независимо от причините, не следва да рефлектира в правната сфера на проверяваните субекти. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не и за административно-наказателното право).

Затова реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове еx officio (служебно), по свой почин да предприемат действия по установяване на лицата осъществили състава на нарушението. След като пред органа са били налице всички документи от които да направи извод за извършено нарушение, то следва да се приеме, че нарушението е установено и от този момент текат сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В този смисъл са и Решение № 678/10.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 355/2018 г. на АдмС - Бургас, Решение № 80/02.05.2011 г. по КАНД № 59/2011 г. по описа на АдмС - София и др.

При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл. 34 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три/шест месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две години, респ. пет години, за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.

В конкретния случай се твърди, че заявяването на данните е следвало да се извърши до 31 май 2019 г. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към първия работен ден след датата, следваща последния срок. Контролните органи са имали обективната възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо извършването от негова страна на каквито и да било 3 допълнителни действия по разкриване на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не нарушението. Този извод произтича и от заявеното от св. Г. в съдебно заседание, че актът е съставен след като юристите от София са извършили проверка за лица, които не са подали заявление в срок. Евентуалната липса на организационен капацитет и на кадрова обезпеченост на дейността на съответния орган не следва да рефлектират върху правното положение на гражданите. Тримесечният (шест -) срок, в който може да се състави акт на жалбоподателя, започва да тече от 03.06.2019 г., като актът за установяване на административното нарушение е съставен много по-късно през 2024 г. (и в него фигурират две дати - първата на 09.04.2024 г. най-вероятно е датата на съставяне на АУАН в гр. София, а следващата дата - 24.04.2024 г., е тази на подписването му от св. Г. и връчването на представител на жалбоподателя), след изтичане на срока, предвиден в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. АНО не е съобразил това обстоятелство и като е издал обжалваното наказателно постановление въз основа на така съставения акт е допуснал съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.

Предвид изложеното, съдът счита, че в хода на производството са били допуснати съществени и неотстраними нарушения на закона, които са довели до там, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното НП следва да се отмени.

С оглед изхода на спора, разноски принципно се следват в полза на жалбоподателя, но доколкото същият не е представил доказателства за направени такива, то и съдът не дължи произнасяне.

Предвид гореизложеното съдът намира, че искането за отмяна на наказателното постановление се явява основателно, поради което и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 92-01-79/05.07.2024 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Агенция по вписванията, с което на „Бриз“ АД, с ЕИК:102092755, представлявано от изпълнителния директор Й.С.Д., със седалище и адрес на управление обл. Бургас, общ.

Средец, гр. Средец, ул. „Ямболско шосе“ № 1, на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК и по реда 4 на Глава XII от АПК.

Съдия при Районен съд – Средец: _______________________ 5