Определение № 6397 от 19.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6397 гр. София, 19.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502329 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД чрез юрисконсулт Е.С.К. срещу Определение № 2034 от 16.01.2026 г., постановено по гр. д. № 41096/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 173 състав, с което е оставена без уважение молба за изменение на постановеното по делото решение в частта относно присъдените разноски.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Излагат се доводи, че присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1325,00 лева /677,46 евро/ е необосновано, несправедливо и прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия от процесуалния представител на ищеца. Поддържа се още, че делото не се отличава със значителна сложност и че същото е било изяснено и приключило в рамките на едно открито съдебно заседание, на което пълномощникът на ищеца не се е явил. Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта относно разноските, като намали техния размер по справедливост.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на 1 частната жалба от насрещната страна Еднолично адвокатско дружество „Д.М.", представлявано от Д.М.М. с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, като присъденото адвокатско възнаграждение е под минимума по Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като при определянето му съдът се е съобразил с материалния интерес по делото, както и с неговата фактическата и правна сложност и извършените процесуални действия. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Б.Г.Б. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на сключения с ответника Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40027957438. При условията на евентуалност е предявен и иск за прогласяване нищожността само на клаузите по т. V от Договора за уговорено предоставяне на допълнителни услуги на потребителя и клаузите по т. VІ за заплащане на допълнително възнаграждение за тях.

С Решение № 21523 от 25.11.2025 г., постановено по гр. д. № 41096/2025 г. на Софийски районен съд, 173 състав, съдът е уважил предявения иск, като е признал за установено, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40027957438/29.08.2024г. е нищожен, както и е осъдил ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски, както следва: 410,78 лева, представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. № 41096/2025г. на СРС) и сумата от 1325,00 лева с ДДС, представляваща на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна помощ по делото пред първата инстанция (гр.д. 41096/2025г. на СРС).

След постановяване на решението ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ 2

България" ЕООД е депозирало молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта относно разноските, с искане присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено като прекомерно.

С обжалваното определение от 16.01.2026 г., постановено по същото дело, Софийският районен съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, като е приел, че присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

Настоящият въззивен състав първоинстанционния съд за неправилно. намира определението на

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, когато заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, по възражение на насрещната страна съдът може мотивирано да присъди по-нисък размер на разноските. При тази преценка съдът съобразява фактическата и правна сложност на спора, извършените процесуални действия и реално положения труд от процесуалния представител. Същевременно законът предвижда, че присъденият размер не може да бъде по-нисък от възнаграждението на адвоката на насрещната страна.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, включително Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, националният съд не е обвързан автоматично от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като следва да извърши самостоятелна преценка за съответствието на претендираното възнаграждение с конкретните обстоятелства по делото.

В този смисъл е и трайната съдебна практика, съгласно която прекомерност е налице, когато между размера на претендираното адвокатско възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото съществува явно несъответствие, като при тази преценка следва да се отчетат характерът на спора и извършените процесуални действия.

В разглеждания случай, пред първоинстанционния съд е предявен установителен иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД, вр. Чл.22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на сключения с ответника Договор за потребителски кредит и при условията на евентуалност иск за 3 прогласяване нищожността на клаузите по т. V от Договора за уговорено предоставяне на допълнителни услуги на потребителя и клаузите по т. VІ за заплащане на допълнително възнаграждение за тях.

По делото е проведено само едно открито съдебно заседание, след което е и постановено решение от 25.11.2025г. на Софийски районен съд. В тази връзка на проведеното заседание процесуалният представител на ищеца не се е е явил, поради служебна ангажираност, като е депозирал молба от 10.11.2025г. за разглеждане на делото в негово отсъствие. Спорът пред първоинстанционния съд е бил изяснен от фактическа и правна страна в рамките на проведеното съдебно заседание, като не са искани и събирани доказателства (освен представените с исковата молба писмени такива). Наред с това, не са били налице и процесуални усложнения, делото не разкрива особена фактическа или правна сложност, като частният жалбоподател не се е явил в единственото проведено по делото открито съдебно заседание. От материалите по делото се установява, че извършената процесуална дейност на процесуалния представител на ищеца се изчерпва с депозиране на искова молба без участие в съдебни заседания и ангажиране на доказателства.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 1325,00 лева /677,46 евро/ не съответства на вида, количеството и сложността на извършената от адв. Д.М. работа по делото.

При липса на усложнена фактическа обстановка или специфични правни въпроси, които да изискват значително по-голям обем процесуална работа, подобен размер на адвокатско възнаграждение не може да бъде приет като съответстващ на действително необходимите разноски за водене на делото.

Ето защо са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че справедливият и съответстващ на действително необходимите разноски размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на 300 евро с ДДС за исковото производство.

Така мотивиран, Софийският градски съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2034 от 16.01.2026 г., постановено по гр. д.

№ 41096/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 173 състав и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Решение № 21523 от 25.11.2025 г., постановено по гр. д. № 41096/2025 г. на Софийски районен съд, 173 състав, в частта му за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище в град София, да заплати на Еднолично Адвокатско Дружество „Д.М.“, БУЛСТАТ 177492004, със седалище в град София, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата в размер на 300 евро с ДДС, представляваща възнаграждение за предоставена на ищцата Б.Г.Б. безплатна правна помощ по делото пред първата инстанция (гр.д. 41096/2025г. на СРС).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5