Решение № 189 от 17.04.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Перник, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20251720201535 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от В. К. М., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №25-1158-001061 от 02.05.2025г., издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Перник, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания: глоба 700.00 /седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 3 /три/ месеца за това, че на 07.09.2024 г., в 09.40 часа, в гр. Перник, движейки се по път I-6, в посока към град Радомир, като водач на МПС – л.а. “Ауди СКУ7“, с рег. №*****, собственост на „*****“ АД, Булстат ***** и ползвател „*****“ ЕООД, Булстат *****, при разрешена за населено място максимална скорост на движение 80 км/ч., въведена с ПЗ В26, се движил със 134 км/ч. /наказуема скорост/, като нарушението е установено и заснето с АТСС, тип АRH САМ S1, №120СС88 – нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на издаденото наказателно постановление и моли за отмяната му. Релевира възражения, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и че отговорността му за вмененото административно нарушение е ангажирана в нарушение на материалния закон. Обосновава и теза за изтекла давност за административнонаказателно преследване, предвид съставянето на АУАН след изтичане на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН от откриване на 1 нарушителя и издаване на наказателното постановление след шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично.

Пълномощникът му - адв. А. М. поддържа и тезите в жалбата и излага допълнителни доводи в насока незаконосъобразното ангажиране на отговорността на М. за установеното нарушение.

Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 07.09.2024г., 09.40 часа, по път I-6, в посока към град Радомир, се движело МПС – л.а. “Ауди СКУ7“, с рег. №*****. В района на км.81+200 на посочения път, с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №120сс88, се извършвало измерване на скоростта на движещите се пътни превозни средства в посока София – Перник в стационарен режим, чрез заснемане. Разрешената скорост на движение за посока към град Радомир била 80/км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно възможността в чл.73, ал.2 от ПП ЗДвП, монтиран при км.

81+723. В 09.40 часа през обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият автомобил.

След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол, рег. № 1158р-9784/20.09.2024г. /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/.

При обработка на заснетите нарушения се установило, че след навлизане на превозното средство в контролираната зона е отчетена скорост на движение от 134 км/ч. /след съответно приспадане на допустимата грешка при измерването от 138 км/ч, измерена скорост/.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на ЮЛ – „*****“ АД, а като ползвател на превозното средство в базата данни на КАТ било вписано друго ЮЛ - „*****“ ЕООД, чието седалище и адрес на управление били в град София .

Предвид стойността на превишението на скоростта /получена след съответно приспадане от измерената скорост от 138 км/ч на допустимата грешка при измерването/ и следващите се за нарушението наказания, не била приложена съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП, а производството продължило по общите правила – с действия по съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Материалите по образуваната административна преписка били изпратени с писмо, рег. № 1158р-10142/02.10.2025г. на ОПП при СДВР за призоваване на законния представител на ЮЛ, вписано в регистрите на КАТ като ползвател на МПС, с цел изясняване на обстоятелствата по случая с 2 попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП.

На 19.12.2024г. в отдел „Пътна полиция“ при СДВР се явила Е.И.М. служител във фирма „*****“ ЕООД, която пред служител на СДВР предоставила информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП. В декларация от същата дата посочила, че на 07.09.2024г., около 09.40 часа, лек автомобил “Ауди СКУ7“, с рег. №***** е управляван от жалбоподателя В. М. от град Благоевград.

Преписката, ведно с попълнената от лицето декларация била върната в Сектор ПП при ОДМВР Перник.

Въз основа на така установеното фактическо положение на 31.01.2025г., в отсъствие на нарушителя, свидетелят М. В. Л. – мл. автоконтрольор в сектор ПП – ОДМВР Перник образувал административнонаказателно производство срещу лицето, посочено в декларацията като водач на МПС със съставяне на АУАН серия AД, №122658. Приел, че същият виновно е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като в населено място /град Перник/, е превишил максимално разрешената скорост от 80 км/ч., въведена с ПЗ В26, движейки се със 134 км/ч. /получена след приспадане на допустимата грешка при измерването +/- 3% от измерената стойност на скоростта – 138 км/ч./.

С оглед местожителството на лицето, посочено в декларацията като водач на МПС, преписката била изпратена на Първо РУ – Благоевград за установяването му с оглед предявяване и връчване на акта.

На 04.04.2025г. В. М. се явил в Първо РУ – Благоевград. След запознаване със съставения срещу него АУАН същият го подписал, но изложил възражение, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като на означената в акта дата не е управлявал автомобила. В снето писмено сведение посочил, че на 07.09.2024г. превозното средство с рег. № ***** е било във владение на друго лице - Т.Т.Т., ЕГН **********, живуща в град *****, а той самият със съпругата си е бил на почивка в Република *****. На същата дата - *****., М. попълнил и декларация по чл.188 от ЗДвП , в която изложил същите обстоятелства.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения.

На 02.05.2025г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, отхвърляйки безмотивно възраженията на привлеченото към отговорност лице, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП наложил административни наказания на В. М. за установеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В съдебното производство по искане на жалбоподателя са събрани допълнителни доказателства в подкрепа на направените при предявяване на акта възражения. Изискана е информация за задграничните му пътувания, а в качеството на свидетел е допусната и разпитана Г.И.К. - внучка на Т.Т., която потвърждава обстоятелствата относно местонахождението и владението върху автомобила към датата на нарушението.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе 3 предвид показанията на свидетелите М. В. Л., Г.И.К., както и приетите писмени доказателства: АУАН серия серия AД, №122658/31.01.2025 г., справка за собственост от централна база данни – КАТ, разпечатка от показанията на техническото средство – снимка №120сс88/018620, Протокол за използване на АТСС, рег. №1158р-9784/20.09.2024г. и снимка за разположението му, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение към удостоверението, Протокол от проверка №047-СГ-ИСИС/25.03.2024г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ, Заповед №313з-1632/02.12.2021г. на Директор ОД МВР – Перник, декларации по чл.188 от Закона за движение по пътищата, писмо, рег. № 1158р-10142/02.10.2024. от Сектор ПП – ОДМВР – Перник, писмо, рег. № 4332р-90180/13.11.2024 г. от ОПП – СДВП, писмо от 03.01.2025г. на началник сектор „ОП“ до С“ПП – Перник, писмо, рег.

№313000-19634/09.12.2025г. от директор ОДМВР – Перник, писмо рег. № 328200-3931/25.02.2026г. от ГД „Гранична полиция“, писмо, изх. №11-00-241 от 17.11.2025г. от директор Областно пътно управление – Перник, ведно с извадка от схема за организация на движението в процесния участък към датата на нарушението.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е основателна.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по чл. 314, ал.1 и 2 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН съдът констатира допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, обуславящи безусловна отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Съдът констатира отклонение от изискванията по чл.40, ал.1 и 2 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Събраните по делото доказателства еднопосочно установяват, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без да е изпълнена процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН. От показанията на актосъставителя М. Л. се установява, че същият е предприел образуване на администаритвнонаказателно производство срещу В. М. веднага след като последният е бил посочен като водач на МПС, с което е извършено нарушението в декларацията по чл.188 от ЗДвП от 19.12.2024, подадена от Е.М.. Същото се установява и от писмените доказателства, според които действия по установяване на М. са предприети едва след съставяне на АУАН и с цел този акт да му бъде предявен и връчен. Видно е от приложената по административнонаказателната преписка докладна записка, че М. е установен от служители на Първо РУ – Благоевград на 04.04.2025г., като на тази дата е снето писмено сведение от него във връзка със случая, предявен му е съставения АУАН и след като е вписал възраженията си е попълнил декларация по чл.188 ЗДвП, посочвайки друго лице като водач с обяснението, че в негово владение се е намирало МПС към датата на нарушението.

Покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН не е изпращана до М., макар да е бил с известен адрес, поради което не е имало никакво основание актът за 4 установяване на административно нарушение да се състави в негово отсъствие.

Нарушението на процесуалните правила в случая е съществено, доколкото пряко е рефлектирало върху правото на защита на нарушителя върху възможността за упражняването му ефективно, навременно и в пълен обем. Същият е бил поставен в невъзможност преди образуването на производството да представи доказателства и да посочи други за събиране от АНО в насока оспорваното авторство на нарушението, така че да осъществи една пълноценна защита. Предоставените от М. сведения при предявяването и връчването на АУАН, в снетото писмено сведение и в декларацията по чл. 188 от ЗДвП, свързани с управлението на МПС с рег. № ***** на 07.09.2024г. е следвало да бъдат събрани и проверени преди образуването на административнонаказателното производство, което, при конкретните обстоятелства на случая, би обусловило друг законосъобразен завършек на същото.

От своя страна наказващият орган, при наличието на направени конкретни възражения от страна на привлечения към отговорност субект е следвало да упражни провомощието си по чл.52, ал.4 от ЗАНН – да провери твърденията му и да извърши разследване на спорните обстоятелства. Такава необходимост очевидно е била налице в случая предвид декларираните от В.