Решение № 154 от 27.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Тодор Тодоров

Снежана Бакалова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20251001000964 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 294 ал. 1 от ГПК.

Въззивното производство е образувано след отмяна с решение № 343 / 11.12.2025 по к.д. № 1878/23 по описа на ВКС, Първо ТО на решение № 487/14.07.2023 г. по в. т. д. № 184/2023 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено решение № 1347/30.11.2022 г. по т. д. № 894/2022 г. на СГС за отхвърляне на предявените от „Емко“ ООД срещу „Кемира“ ООД /н./ искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване съществуването на неприети от синдика вземания, възникнали на основание чл. 59 ЗЗД в размер 74 641 лв. главница и 36 280, 99 лв. лихва.

В отменителното решение е констатирано, че връщането за ново разглеждане се налага, тъй като с въззивната жалба, въззивникът е заявил възражения срещу отнасяне на част от платените суми за погасяване на последващ ревизионен акт № 22221019002-727-091- 001/02.01.2020 г. в отклонение от правилото на чл. 169, ал. 3 ДОПК. Позовал се е на противоречие с приетото в решение на ВКС № 179/18.03.2021 г. по т. д. № 15/2020 г., II т.о., че изплатените от синдика суми за погасяване на задължения, възникнали на/след откриване на производството по 1 несъстоятелност не могат да бъдат отнасяни от кредитора за погасяване на постари задължения към длъжника, независимо дали последните са били своевременно заявени, тъй като би се накърнил установеният от законодателя императивен ред за справедливо удовлетворяване на кредиторите в универсалното принудително изпълнение, каквото е производството по несъстоятелност. Публичните вземания не са изключени от соченото правило, поради това разпоредбата на чл. 169, ал. 3 ДОПК, даваща право на данъчния орган да избере кои задължения да погаси, не може да намери приложение в производството по несъстоятелност. Тези възражения въззивният съд не е разгледал, с което е допуснал съществено процесуално нарушение – касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

С решение № 260490/04.12.2020 г. по търг. дело № 1500/2020 г. на СГС, VI-10 състав, е открито производство по несъстоятелност за „Кемира“ ООД (н), поради настъпила на 31.12.2017 г. неплатежоспособност. Решението е обявено по партидата на дружеството на 07.12.2020 г..

С молба, вх. № 262792/11.01.2021г., изпратена по пощата на 07.01.2021 г., държавата чрез НАП предявила за принудително удовлетворяване в производството по несъстоятелност вземания, както следва: 491 185,60 лева, представляващо главница по невлязъл в сила ревизионен акт № 22002217003813-091-001/30.08.2018 г., вземане в размер на 482 400,43 лева обезщетение за забава върху главницата до 04.12.2020 г., 409,35 лева обезщетение за забава за периода 05.12.2020 г. - 07.12.2020 г., заедно със законната лихва след 08.12.2020 г., както и 0,71 лева -задължителна осигурителна вноска към УПФ, заедно със законната лихва от 08.12.2020 г. до погасяването й, които предявени вземания са включени в списъка на приетите от синдика такива, като депозираните от длъжника и друг кредитор възражения не са разглеждани по същество, поради оттеглянето им в съдебно заседание на 14.05.2021 г. и списъкът е одобрен с определение от 04.06.2021 г. без внасяне на изменения в частта на приетите публични вземания.

С молба, вх.№ 317592/17.05.2021 г. „Емко“ ООД е предявило в производството вече приетите за удовлетворяване публични вземания по ревизионен акт № 22002217003813-091-001/30.08.2018 г. и за задължителна 2 осигурителна вноска към УПФ, съгласно подадена от длъжника по реда на КСО декларация образец 6, вх. № 22250021300600551 за месец януари 2013 г., в които твърди да се е суброгирало в резултат на извършени плащания на 08.04.2021 г. по отношение на главниците и на 21.04.2021 г. - по отношение на обезщетението за забава, установено в ревизионен акт № 22002217003813091-001/30.08.2018 г. , като изпълнението обосновал с правен интерес, произтичащ от предявен от НАП отменителен иск с правна квалификация чл.216 ДОПК, по който „ЕМКО“ ООД било ответник. Същите вземания, при условията на евентуалност претендирал и като вземане за изравняване на неоснователно обогатяване.

Извършените от „Емко“ ООД плащания на 08.04.2021 г. и на 21.04.2021 г. на процесните публични задължения не са спорни и се установяват от представените платежни нареждания, като в същите изрично е посочено основанието на плащанията, а именно: за сумата 491 185,60лв. , платени на 08.04.2021г. то е „ДРА № 22002217003813- 091-001/30.08.2018 г. главница по акт за 2009г. до 2014г.“ , за сумата 499 457 лв., платена на 21.04.2021г. е посочено основание „ДРА № 22002217003813- 091-001/30.08.2018 г., лихви по акта за 2009г. до 2014г.“ .

Видно от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, представени от ответника „Кемира“ ООД (н.), към момента на извършване на плащанията е било висящо изпълнително дело № 170252015/2017 г. по описа на ТД на НАП. По него публичният изпълнител е разпределил платените процесни суми, както следва: сумата от 491 185,60лв., платена на 08.04.2021г. с разпореждане от 19.04.2021г. е разпределена за погасяване на главницата по ревизионен акт № 22002217003813- 091001/30.08.2018 г.; сумата 0,80 лв. платена на 08.04.2021г. с разпореждане от същата дата е разпределена за заплащане на същото задължение и сумата от 499 457 лв., платена на 21.04.2021г. с разпореждане на публичния изпълнител от 17.05.2021г. е разпределена за погасяване на главница по ревизионен акт № 22221019002727-091-001/02.01.2020г.

Синдикът включил така предявените вземания в списъка на неприетите такива, поради липса на условия за суброгиране по чл.74 ЗЗД (съгласно отразеното в списъка), чл.180 ДОПК и липсата на имуществено разместване по чл. 59 ЗЗД.

3

С определение № 261244 от 04.05.2022 г. съдът по несъстоятелността оставил без уважение възражението срещу неприемане на вземанията.

Към момента на плащането, извършено от „Емко“ ООД , Ревизионен акт № 22002217003813- 091-001/30.08.2018 г. не е бил влязъл в сила. С Решение № 2575 от 13.03.2023г. на ВАС, постановено по адм.д.№ 101/2023 г. е отменено Решение № 4568 от 05.07.2022 г. по адм. д. № 511/2019 г. на АССГ, допълнено с Решение № 5384 от 30.08.2022 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Кемира" ООД /н/ срещу Ревизионен акт № Р22002217003813-091001/30.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, изменен и потвърден от Директора на Дирекция „ОДОП" - София с Решение № 1784/19.11.2018 г. (РА) относно установените публични задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г., 2010 г. и 2011 г., ведно със съответните лихви за забава и вместо него е отменен Ревизионен акт № Р22002217003813-091-001/30.08.2018 г. в частта, с която са установени публични задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г., 2010 г. и 2011 г., ведно със съответните лихви за забава. Оставено е в сила Решение № 4568 от 05.07.2022 г. , АССГ, допълнено с Решение № 5384 от 30.08.2022 г., в останалата му част. В резултат на окончателната отмяна на част от РА, предявените и приети от временния синдик като условни вземания на НАП са придобили следния вид: главницата в размер на сумата 74 641 лева общо за 2012, 2013 и 2014г., а лихвата за забава е общо в размер на 36 280,99 лева.

С решение № 343 / 11.12.2025 по к.д. № 1878/23 по описа на ВКС, Първо ТО по реда на чл. 290 от ГПК е даден отговор на въпроса, по който е било допуснато касационно обжалване, а именно „Когато трето лице погаси вземане на кредитор, включено в списъка на приетите вземания, следва ли последното да бъде предявено пред синдика по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ като нововъзникнало?“, а именно: когато трето лице погаси вземане на кредитор, включено в списъка на приетите вземания по чл. 686 ТЗ, и в резултат на това се суброгира в правата на кредитора, вземането следва да бъде предявено пред синдика при съответно приложение на чл. 688, ал. 3 ТЗ.

Със същото решение е оставено в сила решение № 487/14.07.2023 г. по в. т. д. № 184/2023 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено решение № 1347/30.11.2022 г. по т. д. № 894/2022 г. на СГС за отхвърляне на предявените от касатора срещу „Кемира“ ООД /н./ искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 4

ТЗ за установяване съществуването на неприети от синдика вземания /74 641 лв. главница и 36 280, 99 лв. лихва/, придобити по силата на суброгация в правата на удовлетворения кредитор НАП, като в мотивите е прието, че не са налице основания за суброгация по смисъла на чл. 180 ДОПК, както и че в този случай приложение не може да намери общата разпоредба на чл. 74 ЗЗД, доколкото в този случай специалният закон дерогира общата норма. Това е така, тъй като, води като краен резултат, до заобикаляне нормата на чл. 180 ДОПК, която лимитативно определя в кои случаи може да се признае право на третото лице да встъпи в правата на удовлетворения публичен взискател.

Изводът е, че нормативната рамка позволява заместване на държавата като кредитор единствено в конкретно регламентираните хипотези, които не могат да бъдат тълкувани разширително. ВКС е приел, че предявеният иск, черпещ правното си основание в чл. 74 ЗЗД, се явява неоснователен. В тази си част решението е влязло в сила.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи по предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 694 ал. 2 т. и от ТЗ във вр. чл. 59 от ЗЗД:

Искът е допустим и предявен в срока по чл. 694 ал.6 от ТЗ.

Тъй като искът по чл. 694 ал.2 т.1 от ТЗ във вр. чл. 74 от ЗЗД е отхвърлен, като неоснователен, следва да бъда разгледан предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 694 ал. 2 т. и от ТЗ във вр. чл. 59 от ЗЗД.

С извършеното плащане, което е сторено със собствени средства и при липса на индикация да е с дарствено намерение, или в изпълнение на задължение спрямо „Кемира“ ООД /н./, е налице разместване на блага – увеличаване имуществото на длъжника и намаляване имуществото на „Емко“ ООД.

В този случай отношенията между двете дружества следва да бъдат разгледани на плоскостта на неоснователното обогатяване. За да бъде уважен иск по чл. 59 ЗЗД, трябва да е налице увеличаване на имуществото на едно лице и намаляване имуществото на друго лице и да липсва друга възможност за правна защита на обеднелия, като е установено, че обедняването и обогатяването произтичат от един факт или група факти. В този смисъл е дадено казуално тълкуване на чл. 59 ЗЗД и чл. 74 ЗЗД в постановените решение № 400/20.01.2015 г. по гр. д. № 1756/2014 г., IV г.о. и решение № 459/2010 г. по гр. д. № 1238/2009 г. на IV г.о.

В конкретния случай, с плащането на приетото в производството по несъстоятелност задължение, което „Кемира“ ООД /н./ има към кредитора НАП, имуществото на дружеството се е увеличило, тъй като то е престанало 5 да дължи на НАП 74 641 лв. главница и 36 280, 99 лв. лихва по влязъл в сила Ревизионен акт № Р22002217003813-091- 001/30.08.2018 г. и респективно имуществото на ищеца е намаляло със съответните суми, тъй като с тях е платено чуждо задължение.

Следователно с плащането от страна на „Емко“ ООД на публичното задължение на „Кемира“ ООД /н./ в полза на първото дружество е възникнало ново вземане, т. е. с ново основание. Това е станало след постановяване на решението за обявяване несъстоятелността на „Кемира“ ООД, поради което същото следва да бъде платено на падежа без да бъде предявявано, а ако не бъде платено, следва да бъде предявено пред синдика по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ и включено за удовлетворяване в реда по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ.

Предявените в евентуалност искове по чл. 694 ТЗ се явяват основателни.

В първоинстанционното производство е установено от събраните писмени доказателства, че платената от ищеца сума от 499 457 лв. на 21.04.2021г. по образуваното изпълнително производство пред публичен изпълнител е била разпределена от същия на 17.05.2021г. и отнесена за погасяване на дължима главница по последващ ревизионен акт № 22221019002727-091-001/02.01.2020г., вместо, както е било посочено от платеца за погасяване на дължимите лихва по № 22002217003813- 091001/30.08.2018 г. Безспорно е установено по делото, че ищецът не е целял да погаси вместо длъжника, задължението по този ревизионен акт, тъй като за него липсва интерес от това, тъй като същия е с дата последваща сделката, която е била предмет на производството по иска по чл.216 от ДОПК. Въпреки това, обаче, след като със сумата е било погасено задължение на ответника „Кемира“ ООД (н.), то е налице обогатяване на този ответник за сметка на ищеца, като ищецът дори не е целял да погаси това задължение. С оглед изложеното, за тази сума, също е налице основание за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, поради наличието на предпоставките за неговото уважаване.