Решение № 614 от 13.05.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 309/2026
- Вид
- Решение № 614
- Подписан
- 13.05.2026
- В сила
- 13.05.2026
- Състав
- Екатерина Мандалиева, Иван Йорданов, Радослав Радев
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 614 гр. Пловдив, 13.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Екатерина Мандалиева
Членове:
Радослав Радев
Иван Йорданов при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20265300500309 по описа за 2026 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение №5036 от 19.11.2025г. на ПРС, постановено по гр.д.№6474/2025г., седми гр.с., с в частта с която се отхвърлят предявените от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК: 202423225 против И. Д. К., ЕГН: ********** искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 40,83 лева – договорно възнаграждение за периода 28.07.2022 г. – 28.12.2022 г. и сумата в размер на 249,17 лева – неустойка за неизпълнение на чл. 8 от договора заем № *** г., сключен между „Креди Йес“ ООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 12.01.2024 г. и Приложение № 1 от 12.01.2024 г., за непредставяне на обезпечение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят „Бест Кепитъл България“ ЕАД, ЕИК 202423225/ с предишно наименование Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК:
1
202423225/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. Л. обжалва решението на първоинстанционния съд, в горепосочената част като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли въззивният съд отмени първоинстанционния акт, в обжалваната част като вместо това уважи претенцията за договорна лихва и неустойка като основателни. Претендира разноски съгласно представения списък с направени такива. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от другата страна.
Въззиваемата страна И. Д. К., ЕГН: ********** не взима становище по жалбата.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на въззивната жалбата, намира за установено следното:
Въззивната жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове за неустойка и договорно възнаграждение, като е приел, че процесния Договор за заем е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, поради което потребителя дължи само чистата стойност по договора, но не и договорно възнаграждение и неустойка.
Недоволен от постановеният съдебен акт, в частта с която са отхвърлени претенциите за неустойка и договорно възнаграждение е останал жалбоподателят, който твърди че решението е незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо това претенциите уважени като основателни.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той 2 проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим, доколкото е налице правен интерес за ищеца от търсената защита. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, като след преценката им намира наведените в жалбата оплаквания за неоснователни по следните съображения:
Решение №5036 от 19.11.2025г. на ПРС, постановено по гр.д.
№6474/2025г., седми гр.с, е влязло в сила, в частта с която на жалбоподателят е присъдена главницата по Договора заем № *** г., сключен между „Креди Йес“ ООД и ответника И. Д. К., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 12.01.2024 г. и Приложение № 1 от 12.01.2024 г., като първоинстанционният съд е приел, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл.22 ЗПК, вр. с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
Спорът се свежда до това дали се дължи договорно възнаграждение и неустойка, при условие, че процесния Договор за заем е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен и се дължи единствено чистата стойност на договора. Ето защо и доколкото е налице СПН по отношение недействителността на процесния договор за паричен заем, то настоящият съдебен състав приема, че не се дължи договорно възнаграждение и неустойка, а предявените претенции за заплащането на такива се явяват неоснователни. Като е отхвърлил исковете, първоинстанционният съд е достигнал до правилен и законосъобразен извод, поради което решението, в обжалваната част следва да бъде потвърдено, а 3 жалбата като неоснователна оставена без уважение.
Предвид изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат разноски, но предвид липсата на претенция в тази насока, разноски не се присъждат.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪ РЖ Д А ВА Решение №5036 от 19.11.2025г. на ПРС, постановено по гр.д.№6474/2025г., седми гр.с., в обжалваната част.
В необжалваната част, Решение №5036 от 19.11.2025г. на ПРС, постановено по гр.д.№6474/2025г., седми гр.с, е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4