Акт № 91 от 28.10.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Бургас, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Петя Ив. Петрова Дакова

Членове:Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Красимира Г. Кателиева като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Наказателно дело за възобновяване № 20262000600197 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Образувано е по искане на осъдения С. И. С., подадено чрез упълномощения му защитник адв. Е. М. от АК – Разград, за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 131/2022 г. по описа на Районен съд – Котел и ВНОХД № 318/2026 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, отмяна на постановените по тях съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане.

В искането се поддържа, че са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т.

5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Основното оплакване е свързано с твърдяно нарушение на принципа ne bis in idem, тъй като според защитата осъденият е бил наказан по административен ред за същото деяние, за което впоследствие е ангажирана наказателната му отговорност. В подкрепа на тази теза се прави позоваване на Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС и на практиката на Европейския съд по правата на човека относно забраната за повторно наказателно преследване за едно и също деяние. Поддържа се, че едновременното реализиране на наказателна и административнонаказателна отговорност за идентично фактическо поведение противоречи на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ.

Изложени са и доводи относно преценката на съдебното минало на осъдения и 1 индивидуализацията на наказанието. Твърди се, че С. е неосъждан и че съдилищата неправилно са оценили обстоятелствата, характеризиращи личността и поведението му, като не са съобразили основанията за определяне на по-леко наказание. По тези съображения се иска отмяна на Решение № 172/30.07.2026 г., постановено по ВНОХД № 318/2026 г. на Окръжен съд - Сливен, и на потвърдената с него присъда № 3/17.03.2026 г. по НОХД № 131/2022 г. на Районен съд - Котел, с връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебното заседание пред настоящия съд осъденият С. С. се явява лично и с упълномощения си защитник адв. М. Д. от АК - Сливен. С оглед изрично заявеното от осъдения оттегляне на пълномощията на адв. Е. М., съдът на основание чл. 96, ал. 2 НПК е отстранил същата от участие в настоящото производство като негов защитник. Адв. Д. поддържа искането за възобновяване на изложените в него основания. Допълнително възразява, че наказателно постановление № 21-0287-000429/02.09.2021 г. не е било подписано лично от осъдения, а от свидетелката Ц.Г.С.. Според защитника това обстоятелство изключва извода за надлежното му връчване и влизане в законна сила, поради което не е осъществен един от задължителните признаци на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК. Моли делото да бъде възобновено и върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

В личната си защита осъденият С. С. заявява, че пред Районен съд - Котел е представил видеозаписи, които според него доказват невиновността му, но не са били приети от съда. Оспорва и достоверността на експертните заключения относно авторството на изследваните подписи, като твърди, че не ги е полагал лично. Позовава се на видеозапис, от който според него се установява, че полицейски служител му е заявил, че не следва да подписва документ, а подписът е бил положен от свидетелката Ц.С.. В последната си дума моли делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Представителят на Апелативна прокуратура - Бургас намира искането за процесуално допустимо, но неоснователно. Поддържа, че първоинстанционният и въззивният съд правилно са установили обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК, като не са допуснали нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва наличието на предпоставки за приложение на принципа ne bis in idem, тъй като за деянието от 27.07.2022 г. не е издавано наказателно постановление и не е налагано административно наказание.

Посочва също, че противно на твърдяното в искането, С. е многократно осъждан, включително преди извършването на инкриминираното деяние.

Пледира искането за възобновяване да бъде оставено без уважение.

Апелативен съд – Бургас, след като обсъди доводите в искането, становищата на страните и материалите по делото, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е от осъдения чрез упълномощен защитник, като осъденият е лице, легитимирано по чл. 420, ал. 2 НПК. Предмет на искането са съдебни актове от кръга на посочените в чл. 419, вр. чл. 424, ал. 1 НПК. Първоинстанционната присъда е 2 била проверена по въззивен, но не и по касационен ред. Въззивното решение е постановено на 30.07.2026 г., а искането за възобновяване е подадено на 13.08.2026 г., поради което е спазен шестмесечният срок по чл. 421, ал. 3 НПК.

Разгледано по същество, искането на осъдения С. И. С. е неоснователно.

С присъда № 3/17.03.2026 г., постановена по НОХД № 131/2022 г. по описа на Районен съд - Котел, С. И. С. е признат за виновен в това, че на 27.07.2022 г. в с. Г., община Котел, по ул. „Д.Г.“ управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № *******, без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с наказателно постановление № 21- ***/02.09.2021 г. на началника на РУ - Котел при ОДМВР - Сливен, влязло в законна сила на 16.09.2021 г., поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 НК на С. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим, както и наказание „глоба“ в размер на 255,65 евро, с равностойност 500 лева.

По подадените срещу присъдата въззивни жалби е образувано ВНОХД № 318/2026 г. по описа на Окръжен съд - Сливен. С Решение № 172/30.07.2026 г. въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

От фактическа страна решаващите съдилища са приели за установено, че осъденият С. С. не притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство. Въпреки това системно управлявал моторни превозни средства, за което многократно бил санкциониран по административен ред, както и осъждан за престъпления по транспорта. На 27.07.2022 г., около 17:05 часа, в с. Г., община Котел, по ул. „Д.Г.“, С. управлявал лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № *******. Бил спрян за проверка от полицейските служители С.С. и С.К., при която било установено, че не притежава съответно свидетелство за управление. За констатираното нарушение бил съставен АУАН серия АД № 110743/27.07.2022 г. При последвалата проверка било установено и че С. е бил наказан по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с наказателно постановление № 21- ***/02.09.2021 г., влязло в законна сила на 16.09.2021 г.

Тези фактически положения са приети за установени въз основа на показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства и експертните заключения, които са били предмет на обсъждане и самостоятелна преценка от първоинстанционния и въззивния съд.

На първо място следва да се подчертае, че производството по възобновяване не представлява трета редовна инстанция по фактите.

Фактическата необоснованост не е самостоятелно основание за възобновяване на наказателното производство. Проверка на приетите от решаващите съдилища фактически положения е допустима само доколкото се твърдят и установяват съществени нарушения на процесуалните правила при 3 допускането, събирането, проверката или оценката на доказателствата, респективно когато въз основа на установените факти е приложен неправилно материалният закон.

Основното оплакване в искането е свързано с твърдяно нарушение на принципа ne bis in idem, но изложените в негова подкрепа доводи са неоснователни. Съгласно чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ никой не може да бъде съден или наказан повторно в наказателно производство за престъпление, за което вече е бил окончателно оправдан или осъден съобразно закона и наказателнопроцесуалния ред на съответната държава. С Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. по тълк. д. № 3/2015 г. ОСНК на ВКС е възприет подходът на ЕСПЧ, съгласно който определящо значение за приложението на забраната за повторно наказателно преследване има тъждеството на фактическите обстоятелства, характеризиращи деянието, а не формалната му правна квалификация. Принципът ne bis in idem намира приложение при повторно наказателно преследване на едно и също лице за идентично или по същество едно и също фактическо поведение, за което вече е приключило производство с наказателен характер по смисъла на Конвенцията.

В разглеждания случай предпоставките за приложението на тази забрана не са налице. От материалите по делото се установява, че наказателно постановление № 21-0287-000429/02.09.2021 г., с което С. е бил наказан по административен ред, се отнася до предходно управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление. Именно влизането в сила на това наказателно постановление на 16.09.2021 г. представлява правнорелевантното обстоятелство, обуславящо приложението на чл. 343в, ал. 2 НК. Предмет на настоящото наказателно производство обаче е друго, самостоятелно деяние, извършено на 27.07.2022 г., когато осъденият отново е управлявал моторно превозно средство, без да притежава съответно свидетелство за управление. Следователно административнонаказателната отговорност, реализирана с наказателното постановление от 02.09.2021 г., и наказателната отговорност за деянието от 27.07.2022 г. се отнасят до две различни прояви на противоправно поведение, осъществени по различно време. Обстоятелството, че и двете деяния се изразяват в управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, не обуславя тяхната фактическа идентичност по смисъла на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ.

Престъпният състав по чл. 343в, ал. 2 НК предполага предходно наказване по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление и извършване на ново такова деяние в едногодишен срок от наказването. Предходното административно наказване е елемент от законовия състав, но не представлява повторно санкциониране на същото деяние. Наказателната отговорност възниква за последващото управление, осъществено при наличието на предвидената в закона предпоставка.

Не е установено и осъденият да е бил наказан по административен ред за самото деяние от 27.07.2022 г. Действително за констатираното на тази 4 дата управление е бил съставен АУАН серия АД № 110743/27.07.2022 г.

Съставянето на акт за установяване на административно нарушение обаче не е равнозначно на окончателно приключило административнонаказателно производство с налагане на административно наказание. От представената по делото справка за нарушител/водач и останалите материали не се установява за същото деяние да е било издадено наказателно постановление, с което на С. да е наложено административно наказание.

При това положение липсва необходимата за приложение на принципа ne bis in idem фактическа идентичност между предходното административно нарушение и престъплението, предмет на настоящото производство, както и данни за окончателно приключило административнонаказателно производство за самото инкриминирано деяние.

Ето защо позоваването на Тълкувателно решение № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС не обосновава твърдяното нарушение на материалния закон.

Неоснователно е и възражението на защитата, че предходното наказателно постановление не е влязло в законна сила поради липса на надлежно връчване на осъдения. Този въпрос е бил предмет на доказателствена проверка в първоинстанционното производство и е получил мотивиран отговор от решаващите съдилища. С оглед оспорването на авторството на подписа, положен в частта „Разписка“ на наказателно постановление № 21-0287-000429/02.09.2021 г., районният съд е назначил съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице инж. С.С. и обективирана в Протокол № 234/16.05.2025 г. При извършеното сравнително изследване експертът е използвал свободен, условно-свободен и експериментален сравнителен материал от подписите на С. С. и свидетелката Ц.С.. Отчел е съществуващата вариативност в подписите на осъдения и е установил съвпадения между изследвания подпис и сравнителните образци както по общи, така и по индивидуализиращи частни признаци на почерка.

Разпечатката съдържа 33 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a511acdf-f96e-4c7d-a979-6f8c5fa3476a