Определение № 578 от 18.10.2022, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 578 гр. Сливен, 17.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20222200500438 по описа за 2022 година Поизводството е образувано по частна жалба против определение за прекратяване на производство и връщане на искова молба поради неотстраняване на нередовности и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Частните жалбоподатели твърдят, че определението е незаконосъобразно и неправилно и развиват детайлни съображения в тази насока. Молят за отмяната му и постановяване продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е и основателна, с оглед което следва да бъде уважена.

С атакуваното определение първоинстанционният съд е констатирал, че ищците не са изпълнили конкретни указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, дадени им с разпореждане от 15.08.2022г., поради което е върнал исковата молба и е прекратил образуваното по нея производсво.

С разпореждане № 8192 от 15.08.22г. СлРС е оставил без движение исковата молба като нередовна и е указал на ищците в едноседмичен срок да посочат цена на иска за всяка една вещ, да посочат цена на иска на 1 останалите искове, да уточнят евентуалния иск спрямо кой главен се отнася, да внесат дължимата д.т. в размер на 4% от цената на всеки иск, но не по-малко от 50 лв. за всеки, да представят преписи от исковата молба за ответника и пълномощно за процесуално представителство.

Съобщението е получено на 02.09.22г. – събота - от пълномощника на ищците /представено е надлежно пълномощно/, на 09.09.22г. – събота – по пощата в СлРС е постъпила писмена молба, подадена от ищците чрез техния процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, с която се представят поправена искова молба с препис за връчване, квитанция за внесена д.т. от 4 000 лв. и пълномощни. В поправената искова молба са изброени в 91 пункта виндицираните вещи, посочени са цените на част от тях и обща цена - 64 818, 71 лв. За вещите по 10 от пунктовете няма посочена цена. Описани са обстоятелствата, от които ищците черпят основание на претенциите си и са заявени петитуми.

Първостепенният съд е счел, че в поправената искова молба не се съдържа цената на всяка една вещ поотделно, освен това е посочил, че при д.т. от минимум 50 лв. за всеки отделен ревандикационен иск за всяка вещ, дължимата държавна такса би надвишавала внесената такава от 4 000 лв.

Освен това е приел, че непосочването на тези цени го затруднява да определи действителния размер на общо дължимата държавна такса, а и такава не била внесена за другите два предявени иска – за мораторна лихва и за обезщетение за неоснователно обогатяване.

Настоящият въззивен състав незаконосъобразно и неправилно. намира определението за

На първо място, указанията, дадени в разпореждането от 15.08.22г. не са конкретни, а общи – да се внесе д.т. в размер на 4% върху цената на всеки иск, но не по-малко от 50 лв. Ищците са внесли сума от 4 000 лв., която съдът счита за недостатъчна, без сам да е посочил размер на дължимата, според него, такса. Доколкото той е поискал със същото разпореждане да се посочи цената на всеки иск /касателно всяка вещ поотделно/, а от 91 бр. вещи само 10 нямат посочена цена, то производството не може да бъде прекратено и исковата молба - върната за всички вещи – щом съдът е счел, че са предявени 91 ревандикационни иска, то аргументът му за нередовност във връзка с непосочване на цена и невнасяне на д.т. не може да се отнесе и 2 към исковете, за които тези указания са спазени. Кои точно са те, е станало невъзможно да се прецени именно поради неточните и общи указания на съда. А щом определянето на дължимата д.т. е обусловено от посочването на цената на исковете – то разпореждането за внасянето й е преждевременно, тъй като не съдържа конкретно указание, което да се счете за неизпълнено. След като ищците се затрудняват да определят цената на част от исковете си, а съдът изисква внасяне на държавна такса за тях, той следва, по реда на чл. 70 от ГПК, да определи цената на всеки иск и тогава да укаже точния размер на държавната такса, която се дължи. Едва след неизпълнение на такива конкретни указания, може да се приеме, че е налице нередовна отчасти искова молба и да се приложи разпоредбата на чл. 129 ал. 4 от ГПК само спрямо тези искове, за които нередовностите не са отстранени в срок.

Поради това определението следва да бъде отменено, а делото – върнато на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2395 от 16.09.2022 г. по гр. д. № 20222230103497 по описа за 2022г. на СлРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА гр. д. № 20222230103497 по описа за 2022г. на СлРС на районен съд – Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4