Решение № 2520 от 24.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2520 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20221100107185 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:

Делото е било образувано по искова молба подадена от А. М. Х. против Прокуратурата на Република България, Държавата- Република България и Народното събрание с адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1, с която се иска осъждането на ответниците, както следва:

1. Иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ с искане за осъждане на ответника Прокуратурата на Република България да заплати сумата от 120000 лева, ведно със законната лихва за забава от 07.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело 1/1991г., в последствие преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №11-048/1999 по описа на ВОП- София, за периода от образуване на делото през януари 1991 г. до момента на предявяване на настоящия иск.

2. Иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ с искане за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати сумата от 120000 лева, ведно със законната лихва за забава от 07.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от съществено нарушение на правото на ЕС, осъществено е неизпълнение на позитивното задължение на държавата да разследва по ефективен начин нарушения на правата и свободи по чл. 4,5,6 и 7 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), които се припокриват със съответните права по чл. 3, 4, 5 и 8 ЕКЗПЧОС, осъществени в периода 1985г. -1989г. във връзка и за реА.зирането на т.нар. възродителен процес.

3. В условията на евентуалност е поискано осъждане на Прокуратурата 1 на Република България на основание чл. 7 от Конституцията във връзка с чл.

49 и чл. 45 ЗЗД да заплати сумата от 120000 лева, ведно със законната лихва за забава от 07.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени ми от неизпълнение на позитивното задължение на държавата да разследва по ефективен начин нарушения на правата и свободи правото на свобода и сигурност, правото на достойнство и интегритет, правото на личен и семеен живот, правото на етнокултурна идентификация и самоопределяне, правото на свободно придвижване и правото на определяне на местоживеене, осъществени в периода 1985г. - 1989г. във връзка и за реА.зирането на т.нар. възродителен процес.

4. Предявен е и иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 5 §1 ЕКЗПЧОС, за осъждане на Прокуратурата на Република България за заплащането на сумата от 250000 лева, ведно със законната лихва за забава от 07.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща част от обезщетение в общ размер от 1140000лева за неимуществени вреди, причинени с произволното и незаконно задържане и лишаване от свобода на ищеца в периода от март 1985 до май 1988г.

5. В условията на евентуалност е предявен иск с основание чл. 7 от Конституцията във връзка с чл. 49 и чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника Прокуратура на Р. България да заплати сумата от 250000 лева, ведно със законната лихва за забава от 07.07..2019г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща част от обезщетение с общ размер от 1140000 лева за неимуществени вреди, причинени с произволното и незаконното задържане и лишаване от свобода в периода от март 1985 до май 1988г., които останА. необезщетени като последица от неефективността и прекомерното забавяне на разследването за реА.зирането на т.нар. възродителен процес.

6. Иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ, с който се иска осъждането на Държавата, представлявана на основание чл. 31, ал. 1 ГПК от Министъра на финансите, а в условията на евентуалност Народното събрание, да заплати сумата от 250000 лева, ведно със законната лихва за забава от 07.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща част от обезщетение с общ размер от 1140000 за имуществени вреди, причинени ми от съществено нарушение на правото на ЕС, осъществено с неизпълнение на задължението на държавата, произтичащо от чл. 6 ХОПЕС, чл. 12, ал. 2 от Директива 2004/80 и чл. 47 ХОПЕС, да въведе и поддържа законодателство, ефективно и ефикасно, позволяващо получаването на справедливо, адекватно и достатъчно обезщетение, с право на достъп до справедлив съд с пълни компетенции и правомощия за определянето му по достъпни и ясни процедури, за обезщетяване на неимуществените вреди, причинени ми е произволното и незаконното лишаване от свобода в периода от март 1985г. до май 1988г., извършено във връзка и за реА.зиране на т.нар. възродителен процес, които останА. необезщетени. Делото е частично прекратено по иска, предявен срещу държавата.

С решение № 1104 от 25.02.2025 г. съдът по предявения иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ е осъдил ответника Прокуратура на Р. България да 2 заплати на ищеца А. М. Х. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС на сл. дело № 1/1991 г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-II/1998 г. по описа на ВОП София, а сега ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП-София, ведно със законната лихва върху главницата от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърлил иска за разликата над присъдения размер от 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 120000 лв. Съдът е отхвърлил предявения от А. М. Х. срещу Прокуратурата на Р. България иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ във вр. с чл. 4, пар. 3 ДЕС и чл. 86 ЗЗД за сумата от 120000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от съществено нарушение на правото на ЕС - да разследва по ефективен начин нарушения на правата по чл. 4, чл. 5, чл. 6 и чл. 7 и чл. 6 от ХОПЕС, осъществени в периода 1985 г.-1989 г., във връзка с реА.зирането на т.нар.

"възродителен процес", ведно със законната лихва за забава от 07.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът отхвърлил предявения от А. М. Х. срещу Прокуратурата на Р. България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. последно ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 250000 лв., представляваща част от обезщетение в общ размер от 1140000 лв. - за неимуществени вреди, причинени в резултат на задържането и лишаването от свобода на ищеца в периода от март 1985 г.до май 1988 г., ведно със законната лихва за забава от 07.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата. С решението съдът отхвърлил предявения от ищеца срещу Народното събрание иск с правно основание чл.

2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ във вр. с чл. 4, пар. 3 ДЕС и чл. 86 ЗЗД за сумата от за сумата от 250000 лв., част от общия размер от 1140000лв., за имуществени вреди, претърпени от нарушение на правото на ЕС - чл. 6 ХОПЕС, чл. 12, ал. 2 Директива 2004/80 и чл. 47 ХОПЕС, да въведе и поддържа ефективно законодателство, позволяващо получаване на ефективно и адекватно обезщетение и достъп до справедлив процес за нарушени човешки права от незаконно задържане в периода 1985 г. 1989 г., ведно със законната лихва за забава от 07.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 250 ал. 1 ГПК е постъпила молба с вх.№ 34443 от 20.03.2025 г., подадена от ищеца А. М. Х. чрез пълномощника адвокат Е. Ф., с искане съдът да се произнесе по исковете по точка 3 и точка 5 от петитума на исковата молба.

Ответниците в срока по чл. 250 ал. 2 ГПК не вземат становище.

Съдът взе предвид следното:

Исковете по точка 3 и точка 5 от петитума на исковата молба са при условията на евентуалност спрямо исковете съответно по точка 2 и точка 4 от исковата молба. В точка 2 от петитума пълномощникът на ищеца е направил искане за осъждане на ответника ПРБ да заплати на ищеца обезщетение в размер на 120000 лева за нарушаване правото на ЕС, задължаващо държавата да разследва по ефективен начин нарушения на правата и свободи, осъществени в периода 1985г. -1989г. във връзка и за реА.зирането на т.нар.

3 възродителен процес. По точка 3 от петитума е направено "при евентуалност" същото искане, но обосновано с вътрешното право на Р. България. За да се произнесе по това искане, съдът следва да вземе предвид действията на органите на ответника по разследването в рамките на сл. дело № 1/1991 г. на Прокуратурата на въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-II/1998 г. на Военноокръжна прокуратура гр. София, понастоящем ДП № II-48/1999 г. на ВОП София. В хода на разследването били установени 446 пострадА. лица, от които са разпитани 369 души. Възлагани са множество съдебни поръчки за събиране на доказателства. Извършени са издирвателни действия на 68 лица. Общият обем на досъдебното производство бил 126 тома. Не се установява постановените актове и действията по разследването на Прокуратурата да са в противоречие с нормите на националното законодателство, нито се установява бездействие на органите на прокуратурата. Напротив, макар и в продължителен период от време (за който период, надхвърлящ разумния срок, ответникът е привлечен към отговорност) са извършвани множество по брой и вид процесуални действия и действия по разследване, насочени към разкриване на обективната истина с цел извършване на преценка от прокурора дА. са събрани необходимите доказателства за повдигане на обвинение пред съда или има основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. Действията на органите на прокуратурата са били в пълно съответствие с разпоредбите на чл.

12 ал. 1 и 2 от НПК (отм.), действА. до 29.04.2006 г., съответно чл. 13 ал. 1 и 2 от действащия НПК, задължаващи органите на разследването да вземат всички мерки за разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в процесуалното законодателство.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че по делото не се доказва нарушение на вътрешното право на Р. България от страна на Прокуратурата на Република, изразяващо се в неефективно разследване, поради което не е нА.це основание за ангажиране отговорността на ответника и според общите разпоредби на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Искът по точка 5 от исковата молба е предявен при евентуалност спрямо иска по точка 4 от исковата молба. В точка 4 от петитума е направено искане, обосновано с чл. 2 ал. 1 т. 1 ЗОДОВ вр. чл. 5 § 1 и 5 ЕКЗПЧОС и при евентуалност на осн. чл. п7 от Конституцията и чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника ПРБ за заплащането на сумата от 250000 лева, ведно със законната лихва за забава от 07.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща част от обезщетение в общ размер от 1140000лева за неимуществени вреди, причинени с произволното и незаконно задържане и лишаване от свобода на ищеца в периода от март 1985 до май 1988г.

В точка 5 от петитума е направено същото искане, но обосновано с необезщетяването на вредите от незаконното задържане на ищеца и лишаване от свобода на ищеца в периода от март 1985 до май 1988г. вследствие прекомерно забавяне и неефективността на разследването на .нар. възродителен процес. За защитата си срещу иска по точка 4 от петитума ответникът се е позовал на погасителна давност, на което основание съдът е отхвърлил предявения иск. По точка 5 от петитума на исковата молба съдът 4 намира, че забавянето но разследването на т.нар. възродителен процес не е в причинна връзка с необезщетяването на ищеца за претърпените от него вреди.

Правото на обезщетение е изрично предвидено в Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресираните лица. След като ищецът е бил реабилитиран с решение на Народното събрание от 01.06.1990 г. (обн. ДВ бр.

44 от 01.06.1990 г. стр. 2, том I л. 53), от датата на влизане в сила на ЗПГРРЛ (обн. ДВ бр. 50 от 25.06.1991 г.) се е породило правото на обезщетение на ищеца, независимо от последващи действия или бездействия по разследването на престъпленията, свързани с "възродителния процес". Със самия акт на реабилитация на 01.06.1990 г. се е породило и правото на ищеца да получи обезщетение по общите правила на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Давностният срок на правото на ищеца да получи обезщетение е изтекъл на 01.06.1995 г., поради това тази претенция следва да се счита погасена по давност.