Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 237 от 12.12.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 455/2024
Вид
Решение № 237
Подписан
12.12.2024
В сила
01.02.2025
Състав
ЯНКО ЯНЕВ, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА, Галина Косева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Велико Търново, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20244000500455 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 385/09.07.2024 год., постановено по гр. д. № 793/2023 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е отхвърлен предявеният от М. Д. О., ЕГН **********, гр.

Елена, ******** против Великотърновски районен съд, иск с който на основание чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди претендира присъждане на сумата от 26 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от разглеждането на спора по гр. д. № 2722/2022 г. по описа на Великотърновски районен съд в неразумно дълъг срок, като неоснователен.

Постъпила е въззивна жалба от М. Д. О., ЕГН ********** от гр. Елена, ********А, чрез адв. К. Т. от АК – Велико Търново против Решение № 385/09.07.2024 год., постановено по гр. д. № 793/2023 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.

В същата се излага, че обжалваното решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила, довели до неговата необоснованост, а от там и до неправилно приложение на материалния закон. Излага се, че в обжалвания съдебен акт не са изложени мотиви по всеки един елемент на фактическия състав на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ.

Излагат се подробни съображения.

1

Претендира се да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде върнато делото на друг състав на първоинстанционния съд, респ. да се уважи предявеният иск в пълно предявеният му размер. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Районен съд – Велико Търново, ЕИК 000134063, гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 16.

В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, поради изложени в отговора съображения.

Първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините, като отчитайки продължителността на разглеждане на конкретния исков спор (по-малко от пет месеца), предвид уредения в Гражданския процесуален кодекс процесуален ред (размяна на книжа между страните и месечен срок за отговор на исковата молба, който тече от връчването на книжата по делото, формалните процедури по призоваването на страните и задължителното съдебно дирене и съдебни прения в открито съдебно заседание), като само на това основание е отхвърлил предявения иск като е счел за безпредметно да се разглеждат останалите предпоставки (вреди и техните последици).

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

Предявяването на иск за обезщетение на вреди поради нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по висящо производство е допустимо (чл.

2б, ал. 3 от ЗОДОВ). Приключването на производството, по което се твърди, че е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията), след като е предявен иск за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и основание за прекратяване на гражданското дело, тъй като тълкуването в обратния смисъл ще противоречи на установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. В т. см. (Решение № 210/15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г. на ВКС, III г. о. - допустимостта на иска по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение).

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, 2 че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд е предявен осъдителен иск за неимуществени вреди с правно основание чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС, Конвенцията).

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Производството по гр. д. № 793/2023 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е образувано по предявен иск от М. Д. О. против Районен съд – Велико Търново, с посочено правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди.

Изложени са обстоятелства, че в Районен съд – Велико Търново е образувано гр. д. № 2722/2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново (изпратено подсъдност от Окръжен съд – Велико Търново) по подадена от ищеца искова молба до Окръжен съд – Велико Търново против „Първа инвестиционна банка“ АД (погрешно посочено в исковата молба ЧСИ И. Ц.). Ответник по делото била банкова институция. Производството по делото било продължило повече от две съдебни заседания. До ответната страна било изпратено съобщение на хартиен носител, което според ищеца е следвало да се извърши по реда на чл.

38, ал. 2 от ГПК. Районен съд – Велико Търново не бил изпълнил служебно задължението си по чл. 50, ал. 5 от ГПК. Освен това многократно исковата молба била оставена без движение, поради несъществени „фингирани“ нередовности. Поради това неизпълнение (задължението по чл. 50, ал. 5 от ГПК) и допуснатите нарушения, производството по делото е продължило твърде дълго, през което време ищецът бил претърпял и продължавал да търпи душевни болки и страдания (гняв, ярост, фрустриране – загубил доверие в правосъдието), житейски дискомфорт, погазване на основните, градивните на държавата устои и най-вече тези в правосъдието.

Не се спори по делото и от извлечението на електронното съдебно дело се установява, че на 01.11.2022 г. в Районен съд – Велико Търново е образувано гр. д. № 2722/2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново (изпратено подсъдност от Окръжен съд – Велико Търново) по подадена от ищеца М. Д. О. искова молба до Окръжен съд – Велико Търново против „Първа инвестиционна банка“ АД (погрешно посочено в исковата молба - ЧСИ И.

3

Ц.), с вх. № 8206/18.10.2022 г. На 03.11.2022 г., на основание чл. 131 от ГПК е разпоредена размяна на книжа, поради което със съобщение от 04.11.2022 г. е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея и от разпореждането на съда на ответника на посочения адрес в гр. София, с указания за възможността му да подаде писмен отговор. На същата дата (03.11.2022 г.) съдът се е произнесъл и по искане на ищеца с правно основание чл. 389 от ГПК. След постъпване отговор на исковата молба от ответната банка на 13.12.2022 г. е постановено определение по чл. 140 от ГПК, с което е изготвен проектодоклад и делото е насрочено в о.с.з. на 03.02.2023 г. Призовката до ответника е изпратена на 14.12.2022 г. и е получена на 16.12.2022 г. на посочения от него в отговора на исковата молба съдебен адрес в гр. Велико Търново. На 29.12.2002 г. определеният съдия-докладчик се е отвел от разглеждането на делото, като е уважил искането за отвод на ищеца. На същата дата е определен нов съдия-докладчик, който на следващия ден (30.12.2022 г.) се е произнесъл по доказателствени искания на ищеца. На 07.02.2023 г. е проведено открито съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания и делото е обявено за решаване. На 06.03.2023 г. е постановено решение по делото.

От показанията на св. С. Д. не се установяват обстоятелства, касаещи конкретния правен спор.

Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Цитираната разпоредба представлява национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие и е самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Препращането към чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС води до извода, че активнолегитимирани да предявят иска по чл.

2б от ЗОДОВ са частноправните субекти, които са носители на правото по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Такова съждение можем да направим и от тълкуването на разпоредбата на чл.

2б, ал. 2 от ЗОДОВ. Критериите, които националния закон регламентира в чл. 2б от ЗОДОВ и въз основа, на които съдът преценява дали органите на съдебната власт са допуснали нарушението по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС са примерни, като следва да бъдат съобразени и стандартите, установени в решенията на Европейския съд по правата на човека по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, всяко лице при определяне на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

В случая ищецът О., предявявайки иска по чл. 2б от ЗОДОВ твърди, че висящото гражданско дело (гр. д. № 2722/2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново) определя неговите граждански права, защото като ищец разполага с осъдителен иск срещу ответната банка за репариране на твърдени от него претърпени неимуществени вреди по чл. 45 от ЗЗД, а гражданското дело се разглежда в неразумен срок. Релевантният период е от 01.11.2022 г.

(датата на неговото образуване пред Районен съд – Велико Търново) до 06.03.2023 г. (дата 4 на неговото решаване по същество от първоинстанционния съд). Следователно решаващ за спора е въпросът, дали гражданското производство определя граждански права на ищеца по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.

Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба възражения.

От наведените в исковата молба фактически твърдения се установява, че се претендира обезщетение за това, че поради неправилно изпращане на сочените съобщения от страна на съда, пред който е било образувано делото, на хартиен носител, вместо на електронна поща, разглеждането им се е забавило извън разумния срок по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, които фактически твърдения определят и предмета на настоящия спор, съобразно правилото на чл. 6, ал. 2 от ГПК. Към момента на подаване на исковата молба делото не е приключило. За да бъде уважен предявеният на основание чл. 2б от ЗОДОВ иск, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи поведение на ответника, което е довело до продължителност на гражданското производство, надхвърлящо рамките на обичайното необходимо време, което представлява нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, причиняване на претендираните вреди и техния размер, както и наличието на пряка причинна връзка между претърпените вреди и поведението на ответника.