Решение № 6500 от 06.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6500 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110105527 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. П. И., ЕГН **********, с адрес в ..., чрез адв. А. П. – АК - София, със съдебен адрес: ...., против „Консулсис“ ООД, ЕИК 201939882, седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Св.

Св. Кирил и Методий“ 48, ет. 2, представлявано от управителя Г.Х.П., с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 266 ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250 лв., представляваща незаплатен остатък по неформален договор за изработка, сключен на 06.04.2022 г., ведно със законната лихва от 30.01.2024 г. до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че между ищеца, като изпълнител, и ответното дружество, като възложител е сключен договор за изработка, по силата на който Д. И. се е задължил да изработи съдържание за уебсайт, включващо изграждане на визуален продукт чрез системата за управление на съдържание Wordpress, включително на мобилна версия за уебсайта, а така също и изработка на общи условия, политика за поверителност и политика за бисквитки. Договорът е сключен устно (след отправено запитване от страна на ответника) на 06.04.2022 г., а уговореното възнаграждение е в размер на 2500 лв. Веднага след сключването на договора възложителят е заплатил авансово възнаграждение в размер на 1250 лв. Ищецът е изпълнил изцяло задължението си и е предал работата на 04.09.2022 г., за което е уведомил „Консулис“ ООД. Изпълнителят е извършил работата близо три месеца след първоначално уговорения срок, но за продължаване на срока на договора ответникът е уведомен и същото е по причина на бездействието на трети лица – подизпълнители.

Независимо от извършването на работата и приемането й от ответникът – възложител по договора, последният не е заплатил остатъкът от дължимото възнаграждение в размер на 1250 лв. Молиза уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски по делото.

С исковата молба ищцата представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли да бъде задължен ответника да представи всички документи, свързани с упражняването на представителна власт от Г.П. преди вписването му като управител на ответното дружество. Иска да бъде задължено третото неучастващо по делото лице В. Н. П. да представи всички документи, обективиращи кореспонденцията между него и ищеца, за установяване на обстоятелство, че третото лице е 1 било в неизпълнение на задължения спрямо ищеца, което е обулсловило и забавата на изпълнението на задълженията от страна на Д. И.. Ищецът моли за събирането на гласни доказателства – разпит свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за изработка, изменението на срока на договора и обективните причини за изпадането на ищеца в забава.

На последно място, Д. И. моли да бъде задължен управителя на ответното дружество да даде обяснения по реда на чл. 176 ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва предявения срещу него иск като неоснователен. На първо място, ответникът оспорва сключването на договор за изработка между ищеца и ответника, като твърди, че Г.П. не е имал представителна власт нито да води преговори, нито да сключва договори от името на „Консулис“ ООД. На второ място, ответникът сочи, че дори и да се приеме, че е сключен твърдяният от ищеца договор за изработка, възложителят не дължи възнаграждение по него, тъй като е налице пълно неизпълнение на задълженията от страна ищеца. Сочи се в отговора, че едва на 04.06.2022 г. ищецът е изпратил проекти за общи условия на сайт, политика за поверителност и политика за бисквитки, които проекти представляват копия от други електронни сайтове и не отговарят на индивидуалните нужди на „Консулис“ ООД.

След прегледа на тези документи Г.П. е заявил на ищеца, че не приема работата и очаква да получи качествено изпълнение, което и до момента на извършено. Ответникът твърди, че между страните не е постигано съгласие за продължаване на срока на договора. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

С отговора процесуалният представител на „Консулис“ ООД представя писмени доказателства. Моли да бъде допуснато даването на обяснения от страна на ищеца по реда на чл. 176 от ГПК. Ответникът не се противопоставя на приемането на писмените доказателства, приложени към исковата молба. Оспорва исканията за разпит на свидетели като сочи, че обстоятелствата, за които ищецът иска събирането на гласни доказателства, не се установяват посредством свидетелски показания, попадат в ограниченията на чл. 164 от ГПК и са ирелевантни за спора. Ответникът се противопоставя на искането на ищеца да бъде задължено ответното дружество да представи документите относно представителната власт на Г.П. към момента на сключването на процесния договор. Излага становище за нередовност на искането по чл. 176 от ГПК, тъй като не са поставени конкретни въпроси, на които управителят на ответника да отговори. Оспорва и искането на Д. Иванов да бъде задължено третото лице В. П. да представи всички писмени документи, обективиращи кореспонденцията, между ищеца и третото лице, като сочи, че тези документи следва да се намират у ищеца.

С отговора процесуалният представител на ответника представя писмено доказателство, което моли да бъде приобщено към доказателствения материал по делото.

Противопоставя се на приемането като писмени доказателства на приложените към исковата молба проекти на договори, тъй като не са подписани и разпечатки от Вайбър и електронни сайтове, тъй като са неотносими към спора. Като неотносими доказателства, ответникът моли да не бъдат допускани и поисканите съдебно – технически експертизи.

Пълномощникът на ответното дружество се противопоставя на допускането на поисканите гласни доказателства, тъй като събирането им недопустимо на основание чл. 164, ал. 5 и 6 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Консулсис“ ООД предявява и насрещен иск в условията на евентуалност посредством НИМ с вх. № 197019/14.06.2024 г., в случай че бъде уважен първоначалният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 266 ал. 1 ЗЗД. С насрещната искова молба се моли ответника по НИМ да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1250 лв., подлежащ на възстановяване платено авансово възнаграждение по развален неформален договор за изработка, сключен на 06.04.2022 г. Ищецът излага, че в случай че първоначалния иск бъде установено възникнало облигационно отношение между страните по договор за изработка, отправя едностранно волеизявление за разваляне на същия, доколкото е налице неизпълнение на същия / лошо и неточно изпълнение на 2 предадената част/. Твърди, че предаденото на 04.09.2022 г. обхваща само част от предмета на възложената работа, като същото е негодно да послужи за целите си и представлява почти изцяло изкопирано авторско съдържание. Доколкото изпълнението е неточно и некачествено, то се приравнява на пълна липса на изпълнение. Възлагането е било за изработване на нови и специално предназначени за „Консулсис“ ООД текстове, а не за копиране на чужди правила и политики. Оспорва се ищецът да е изработил уебстраница, на която да бъдат поместени разработените от него политики и общи условия съгласно договореното. За ответното дружество е отпаднал интересът от изпълнение на договора.

С насрещната искова молба ищецът по нея прави искане по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи общите условия и политиките, от които е взаимствал при изпълнение на възложената работа.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по НИМ Д. П. И. е подал отговор на НИМ, чрез адв. А. П., с който е оспорил насрещната искова претенция. Поддържа, че отправеното с НИМ волеизявление за разваляне на договора противоречало на имплицитното приемане на изработеното от него. Поддържа, че възложителят е приел изработеното, доколкото не е отправил изрични възражения. В условията на евентуалност поддържа, че налице липсва съществено неизпълнение по договора. Моли за отхвърляне на иска.

Моли за задължаване законния представител на дружеството да даде обяснения по реда на чл. 176 ГПК. Оспорва направеното искане по чл. 190 ГПК, като моли ищецът по НИМ да бъде задължен да представи доказателства за твърдените от него репутационни щети.

В открито съдебно заседание от 15.10.2024 г. ищецът Д. П. И., чрез процесуалния си представител, поддържа предявената искова молба. Моли за изменение на доклада по делото в частта с разпределената доказателствена тежест. Оттегля искането си за разпит на свидетели. Поддържа твърдението, че Г.П. е действално като упълномощено лице към момента на сключване на договора между страните. Моли за отхвърляне на искането по чл.

176 ГПК. Представя молба по чл. 192 ГПК. Моли да не се приема като писмено доказателство по делото приложеното копие от имейл кореспонденция, доколкото е настъпила преклузия за представянето му като писмено доказателство по делото.

В открито съдебно заседание от 15.10.2024 г. ответникът „Консулсис“ ООД, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба и направените с него доказателствени искания. Противопоставя се на искането по чл. 192 ГПК. Излага становище, че към момента на договарянето Г.П. не е бил законен представител на ответното дружество, нито пълномощник или служител. Поддържа твърденията си, че Г.П. е сключил договора с ищеца в лично качество. Сочи, че кореспонденцията с ищеца е водена на личния имейл на Г.П.. Поддържа искането по чл. 176 ГПК. Представя разпечатка от имейл и декларация, която е налична по партида на дружеството в ТРРЮЛНЦ. Видно от имейла, се установява, че е налице неприемането на частично предадената работа от ищеца. Касателно същото доказателство твърди, че не е настъпила преклузия, доколкото е представено в отговор на изложените възражения в отговора на НИМ. Поддържа, че няма интерес от изпълнение на договора.

С молба с вх. № 374426/20.11.2024 г. третото лице

В. Н. П. сочи, че не е запазил никакви електронни съобщения, разменени между него и Д.

И., доколкото е разчистил електронната си поща за посочения период. Потвърждава, че е имало налице забавяне за изпълнение на процесния договор, като поддържа, че същото не е било съществено. Излага становище, че не познава представители на ответното дружество и не е наясно с уговорките между ищеца и „Консулсис.

В открито съдебно заседание от 12.12.2024 г. процесуалният представител на ищеца представя писмена молба, в която последният заявява, че не може да присъства в насроченото о.с.з. В молбата се сочи, че отговаря отрицателно на поставените му въпроси.

В открито съдебно заседание от 12.12.2024 г. процесуалният представител на ответника възразява да се ценят така изложените отговори на ищеца по реда на чл. 176 ГПК.

3

Не държи въпросите по чл. 176 ГПК да се поставят едновременно на двете страни. В същото заседание законният представител на ответното дружество е дал обяснения, че с ищеца е имал комуникация по телефона, както и по имейл. Изпратеното от ищеца не е отговаряло на очакваното.

В открито съдебно заседание от 25.02.2025 г. процесуалният представител на ищеца моли да бъде уважен предявения иск и отхвърлен насрещният. Претендира присъждане на разноски по делото, като моли да му бъде присъдено и възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.

В открито съдебно заседание от 25.02.2025 г. процесуалният представител на ответника моли за отхвърляне на исковата претенция. Не се установи какво са договорили страните по процесния договор, нито какво е изпълнено по него. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното: