Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 207 от 23.10.2019, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 886/2019
Вид
Решение № 207
Подписан
23.10.2019
Състав
УЛЯНА КУМАНОВА САВАКОВА, ПЕТЪР МИТЕВ, ДИМО МАЛЧЕВ ДИМОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 189 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 264 ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25 ал. 8 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл.206 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.209 · Наказателен кодекс
  • чл. 209 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.218в т.2 · Наказателен кодекс
  • чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.312 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 81 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№…………..

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД Наказателно отделение

На десети октомври Две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА

САВАКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ

ДИМО ДИМОВ

Секретар: ТЕОДОРА

И. разгледа докладваното от съдия Савакова

ВНЧХД № 886 по описа за 2019 г.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на И.Г.С. частен тъжител ,чрез поверениците си адв.Е.Д. и Р.Х. - срещу присъда ,постановена по НЧХД № 1273/2019 година на ВРС 13-ти състав ,с която подс.Й.И.С. е била призната за невиновна и оправдана по повдигнато от частния тъжител И.Г.С. престъпление по чл. 209 ал.1 от НК:

За това, че на 19.02.2013г. в гр.Варна при условие на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у И.Г.С., че полагайки палец върху пълномощно с peг. № 2429 и peг.

№ 2430, том 1, № 79 в кантората на нотариус К. И. - peг. № 572 в Нотариалната камара е упълномощил дъщеря си Й.С. да го представлява по действия свързани със осъществяване на сделка по дарение на нея и И. И. С. на собствения му недвижим имот, находящ се в гр. Бяла, общ. Бяла, обл. Варна, ул. „*** *** **" № 5, целият с площ от 1100 /хиляда и сто квадратни метра/ по документ за собственост, а по скица с площ от 1169/ хиляда сто шестдесет и девет/ кв. м. съставляващ имот с идентификатор № ******по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18-47/18.08.2006г. на изп. директор на АГКК, идентичен на номер по предходен план: парцел № XVII - 985 в кв. 84, ведно с построената в същото място еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***, със застроена жилищна площ от 86 кв. м.

И на 04.03.2013г. в кантората на нотариус Р. К. с цел да набави за себе си имотна облага въвела в заблуждение И.С., че полагайки палец върху Декларация по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и декларация, с която е декларирал, че със съпругата си И. И. С. е във фактическа раздяла от месец октомври 2006г. и че същата не живее на адреса посочен, като постоянно местоживеене в личната и карта, както и че имота предмет на продажбата не е СИО е извършил обективни действия по даряване на недвижимия ми имот, находящ се в гр. Бяла, общ. Бяла, обл. Варна, ул. „*** *** **" № 5, целият с площ от 1100 /хиляда и сто квадратни метра/ по документ за собственост, а по скица с площ от 1169/ хиляда сто шестдесет и девет/ кв. м. съставляващ имот с идентификатор № ******по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18-47/18.08.2006г. на изп. директор на АГКК, идентичен на номер по предходен план: парцел № XVII - 985 в кв. 84, ведно с построената в същото място еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***, със застроена жилищна площ от 86 кв. м. на децата ми Й.И.С. и сина ми И. И. С. и с това му е причинила имотна вреда и в размер на 36 753,65 лева, продавайки го на купувача В. И. С. - престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК.

С присъдата е отхвърлен изцяло предявения граждански иск в посочения размер като неоснователен и недоказан-за имуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 209 ал.1 от НК в размер на 36 753,65 лева.

С въззивната жалба ,инициирала настоящето производство се твърди ,че така постановената присъда е необоснова и неправилна ,като молят въззивния съд да я отмени и да постанови друга – осъдителна присъда,като уважи и гражданския иск.

По делото са постъпили и писмени възражения от името на подс.С. и защитниците й адв.В.В. и адв.М.В. ,с която молят съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и поради законосъобразността на присъдата и да я потвърди в наказателната и гражданската й част.

В допълнение към въззивната жалба на адв. Р.Х. се твърди ,че съдът не е обсъдил част от доказателствата ,които е събрал,поради което и присъдата страда от липса на мотиви ,представляващо съществено процесуално нарушение,поради което и в условията на алтернативност молят за отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция.

В допълнение към писмените възражения на адв.Х. се депозирани и такива от адв. В.В. и В.В. като защитници на оправданата подсъдима,намират твърденията в допълнението към жалбата за неоснователни поради пълнотата на съдебния акт и обстоятелството, че съдът правилно е отчел относимите по делото факти и в частност присъствието на ч.т. и при подписване на пълномощното и при извършване на сделката.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят И.Г.С., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Р.Х. и адв. Е.Д., от преди.

Подсъдимата Й.И.С., редовно призована, явява се лично и с адв. В.В. и адв. М.В., от преди.

По съществото на делото адв.Х. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея като основателна и то на посочените доводи изнесени в писменото изложение.Счита ,че е налице и едно обстоятелство, което се явява отново съществено процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд, а именно с разпореждане от 29.03.2018 г. по НЧХД № 1273/2018 г. на Варненски районен съд, са конкретизирали доказателствени искания, а именно, че с оглед нормата на чл.209, индивидуализираща признаците на осъществен състав на това престъпление, следва да се назначи счетоводна експертиза.Твърдят ,че е било направено в съд.зала ,но игнорирано и неотразено . Счита, че това процесуално действие е от особено и важно значение за установяване на обективния състав на деянието. От друга страна счита, че са безспорно налице доказателствата за извършването му на престъплението .Сочи на убеденост ,че присъдата и мотивите към нея са незаконосъобразни и са постановени въз основа на допуснати съществени процесуални нарушения и за това моли за уважаване на въззивната жалба като основателна,или да отмени постановения първоинстанционен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Алтенативно моли съдът да приеме, че е налице извършено деяние от обективна и субективна страна от подсъдимата и да я признаете за виновна.

Адв. Д.: Подкрепя казаното от адв. Х. изцяло.Желае да заостри вниманието на съда към показанията на нотариус К., които противоречат на всички писмени доказателства. Счита изводите на първата инстанция относно кредитиране на същите като достоверни и пълни, което е абсолютен отказ от това да се види истината в очите,и се кредитират без да кореспондират със събраните факти.

Адв. В.: Счита, че жалбата е неоснователна и не са налице сочените от жалбоподателите съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на атакувания съдебен акт, за което са изложили съображения в писмен вид. Заявява ,че на подс. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 НК, чиито фактически състав изисква деецът да възбуди и поддържа заблуждение у пострадалия с користна цел, като престъплението е резултатно и настъпва с причиняването на вредата. Доводите и съждения във въззивната жалба са свързани с фактическия състав на престъплението по чл.209 НК, очертано в ал.2 на цитираната правна норма, което е съвършено различно престъпление и обвинение, за което няма повдигнато обвинение. За това подс. не се е защитавала по този състав, очертан в специалната част на НК и е недопустимо нови обстоятелства, извън молбата по чл.81 да бъдат предявявани и заявявани, т.к. по този начин се препятства възможността да организира адекватно защитата си, което е нарушение и то съществено, на правото на защита.

За първи път се заявява с въззивната жалба, че пострадалото лице С. е неграмотен. По това обстоятелство твърденията на процесуалния представители непрекъснато варират защо е положен отпечатък от десен палец, а не подпис, което също затруднява и то съществено защитата ни и за което счита, че пред първата инстанция, а и до настоящия момент не са ангажирани доказателства, т.к. единствено по този въпрос свидетелства разследващия полицай в град Бяла. Но аз считам, че грамотността би следвало да се установи с удостоверение от учебно заведение, издадено по съответния надлежен ред от компетентен държавен орган.

Не е в компетентността на разследващ полицай да установява грамотността на лице. Освен това има и съдебна практика, която недвусмислено установява, че ниската степен на интелигентност и грамотност не е равнозначна на абсолютна неграмотност. Категорията на интелигентност не се припокрива с категорията за невменяемост и не е правен термин, с който НК борави. Това е като възражения по допълнението към въззивната жалба. Счита, че съдебният акт, постановен от Варненски районен съд, е мотивиран, правилен и законосъобразен, защото той отговаря на всички релевантни въпроси, включени в предмета на доказване в настоящото производство, а това, че са събрани други доказателства, които не са включени в предметите на чл.209, ал.1 НК не опорочава съдебния акт, предмет на проверка в настоящото производство. Допълва, че пред първата инстанция наред с възражението е предявен граждански иск, който е неоснователен, т.к. е акцесорен и ние сме направили и възражение, че искът е предявен след изтичането на 5-годишния преклузивен срок по смисъла на чл.111 вр. чл.114 от ЗЗД и в този смисъл има трайна и установена съдебна практика, а именно Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС и Тълкувателно решение № 5/2006 г. на ВКС. С оглед на изложеното, ако въпреки възражението съдът постанови самостоятелен съдебен акт, с който реши спора по същество, моли на това основание да бъде отхвърлен и гражданския иск, предявен от частния тъжител.

Адв. В.: Поддържа възраженията, които сме депозирали и моли да се отхвърли жалбата на частния тъжител по настоящия процес.Акцентира върху следното : В жалбата и допълненията на частния тъжител се използва термин „незнайно защо съдът навлиза в дебрите на гражданското право“. Това съдът го прави, защото това е осъществен гражданско-правен акт, въз основа на който черпят информация, за да заведат наказателно-правен такъв. Спомена се няколко пъти фигурата на нотариус К.. По отношение на случилото се там по време на процеса възникнаха няколко важни въпроса. Първо частният тъжител ЧТ е дал мандат на дъщеря си да осъществи дарение. Това е искал, това е целял. Даден мандат, но не му е направило впечатление, че по време на изповядването на акта не присъства сина му. Това е важен акт, за някои хора веднъж в живота се прехвърля имот. Още повече, че същият е получил пари и най-вече всички твърдения, че той не присъствал в кантората, не е знаел, не чул и видял се оспорват от подписаната декларация по чл.26, ал.1 от СК, че същият не живее със съпругата си, т.к. реализира сделка за единствено жилище, което макар и несемейно, би лишило семейството от такова.

Подписвайки тази декларация той също осъществява състав от НК. И ако не я бе подписал тази декларация тази сделка нямаше да се осъществи. От това е видно, че той е желал, целял настъпването на този резултат безспорно. По отношение на свидетелката Б. и служителката в кантората на нотариуса - техническият сътрудник, ще кажа, че два пъти е бил четен проектът, още повече, че при запознаване с проекта на молителите, които са пожелали тази услуга, нотариусът по смисъла на Закона за нотариусите и нотариалната дейност осъществява процесуална субсумация, т.е. той трябва напълно да си изясни, че пред него стои правоспособно или дееспособно лице. И всички останали твърдения на частния тъжител, че го боляла ръката, била превързана и т.н. са правно ирелевантни. Още повече, както твърдим в допълнителните си възражения, положеният палец дава безспорна яснота за това, че този акт е подписан и заверен от това лице. Повторната графологическа експертиза потвърждава това. Частният тъжител се е обогатил със средствата, като е получил първия транш от парите и няколко дни след това на няколко транша получава останалите пари. Малко странно звучи твърдението за инициатива и подмолни действия от страна на С., че тя водила баща си от един нотариус до друг, т.е. да разбираме, че тя е искала да го обърка. Нотариусите вършат една и съща дейност и при който и нотариус да отиде ефектът ще бъде един и същ, при условие, че документите са еднакви сделката ще се осъществи. По делото се събраха и други доказателства, че не тя е инициирала ходенето пред нотариус, а нейният баща я е водил. Моли да потвърдите решението на Варненски районен съд като правилно и законосъобразно, и да оправдаете напълно моята подзащитна по повдигнатите обвинения. Искам да допълня, че по отношение на Варненска районна прокуратура, че видите ли частният тъжител не е обжалвал акта на Варненска районна прокуратура и решението е влязло в сила. Естествено е, че няма да го обжалва, защото е безсмислено. А те са инициирали досъдебно производство, за да могат да съберат допълнителна информация, по която да оформят частната си тъжба и по която да следват процеса.