Решение № 3592 от 14.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3592 гр. В., 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 24 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. С. при участието на секретаря А. С. А. като разгледа докладваното от М. С. Гражданско дело № 20233110106190 по описа за 2023 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от И. А. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Л. - Затвора срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за установяване на дискриминационно отношение от страна на администрацията на ответника в периода 25.04.2023г. до 02.05.2023г., изразяващо се в неравностойното му третиране в лично отношение спрямо други лишени от свобода, посредством неосигуряване на религиозна беседа с пастор в Затвора – гр. В., за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздръжа в бъдеще от извършване на понататъшни нарушения, както и да заплати на ищеца сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на дискриминационното отношение.

В исковата молба се сочи, че ищецът е лишен от свобода и изтърпява наказанието си от 06.08.2021г. в затвора в гр. Л.. Ищецът бил в периода от 25.04.2023г. до 02.05.2023г. в Затвора в гр. В. поради явяването му по дела като бил настанен в VI-та група, за която имало изготвен график за чужда делегация. Поддържа, че за VI-та група има график, според който лишените от свобода могат всеки четвъртък от 16:00 ч. да провеждат религиозна беседа с пастор. В графика на VI-та група за чужда делегация обаче липсвала такава възможност, което дискриминирало. Сочи се, че на 27.04.2023г. ищецът поискал да посети пастора, който бил дошъл, но не бил допуснат, тъй като за чужда делегация липсвало в графика среща с пастор. Ищецът поддържа, че във всички затвори, в които е търпял наложеното наказание „дожИ.тен затвор“ (в гр. Б. от 2004г. - 2007г., в гр. П. от 2007г. - 2018г., в гр. В. от 18.01.2018г. - 06.08.2021г., в гр. Л. от 06.08.2021г. до сега) е имало график за религиозни беседи, които той редовно посещавал. Поддържа, че беседите са проведени на основание чл.

166 и чл. 167 от ЗИНЗС и чл. 148 и чл. 167 от ППЗИНЗС и лишените от свобода във всички затвори имат графици за такива. Поради това сочи, че с отказаният му достъп за беседа в периода 25.04.2023г. – 02.05.2023г. ответникът го е дискриминирал спрямо други лишени от свобода със същия статус, което му причинило и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. По изложените съображения моли за установяване дискриминационно отношение от страна на администрацията на ответника в периода 25.04.2023г. до 02.05.2023г., изразяващо се в неравностойното му третиране като физическо лице, 1 осъждането му да преустанови нарушението, както и да заплати на ищеца сумата от 2000 лева, за търпените неимуществени вреди, породени от чувствата на унижение, отхвърленост и изолация. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, е депозирал отговор на исковата молба чрез ст. юрк.

Светослава Славова, с който искът се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че ищецът не сочи по кой признак е дискриминиран. Твърди, че обстоятeлствата изложени от ищеца не отговарят на действителното положение между страните. Сочи се, че не са наведени твърдения за неизпълнение на законови изисквания, което да поставя ищеца в неравностойно положение или да са накърнени правата му на равно третиране. Поддържа се, че ищецът не е посочил как точно е бил третиран по-неблагоприятно при пребиваването си в Затвора-В. в сравнение с третирането на други лица при „сравними сходни обстоятелства“ по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., в каквито той се намира единствено с лицата, изтърпяващи наказание в същия затвор. Оспорва наличето на търпени от ищеца вреди. По изложените съображения се моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

След проведеното по делото последно открито съдебно заседание е депозирана молба от назначения на ищеца особен представител – адв. Б. М. за отмяна на дадения ход по същество, тъй като страната не е била редовно призована, а адвокатът му е бил ангажиран като придружител на непълнолетно дете за първия му учебен ден. Сочи се, че тези обстоятелства неправилно са описани в протокола от о.с.з.

Съдът намира подадената молба за неоснователна, тъй като в случая особеният представител на ищеца е бил призован повече от три месеца преди насроченото открито съдебно заседание - достатъчен период да влезе във връзка и да уведоми представляваното от него лице за това о.с.з, което от своя страна да заяви лично или чрез адвоката евентуалното си желание да му се организира конвой, за да присъства. Съдът не намира и основание за преразглеждане на становището си относно първия учебен ден като причина за неявяване на адвокат на насрочено дело, за което е призован повече от три месеца преди това – в допълнение може да се отбележи, че ако законодателят имаше съображения в такава насока, би обявил този ден за почивен или евентуално за ден подлежащ на ползване от съответния родител като платен отпуск по КТ в уведомителен режим. Следва да се съобразят и прнципите за решаване на делата в разумен срок и процесуална икономия – пред настоящата първа инстанция делото е продължило повече от две годиини, тъй като е било отлагано няколко пъти по искане на ищеца за организиране на защитата му, впоследствие е отменен хода по същество поради трагична и необратима ситуация от личен характер с предишния съдия-докладчик. Ако разглеждането на делото в последното о.с.з. в отстъствието на ищеца или особения му представител е довело до лишаването им от възможност да въведат някакви съществени доказателствени искания или да извършат други изключително съществени за разкриване на обективната истина процесуални действия, в гражданския процес е налице способ да ги поискат пред въззивната инстанция. Евентуално наличните технически грешки в протокола от о.с.з. подлежат на поправка по чл. 151 от ГПК, каквото искане не е направено в преклузвния срок за това, поради което не следва да се обсъждат.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – справка № 3845/19.06.2023г., график от 31.03.2022г. на времето за л.св. от VI-та група „ЗПС“ , график от 10.05.2022г. зя основни дейности „ЗПС“- 6та група, график от 01.03.2023г. за основни дейности „ЗПС“ 6- та група чужда делегация и по чл. 60 и чл. 120 от ЗИНЗС, график на времето за л.св. 6-та група чужда делегация и по чл. 60 и чл. 120 от ЗИНЗС от 01.03.2023г.; График от 26.02.2024г. за посещения от представители на религиозни общности в Затвора В., се установява, че: на 31.03.2022г. и на 10.05.2022г. от началника на Затвора В. били одобрени съответно график за разпределение на времето и график на основните дейности на лишените от свобода настанени в 6-та група, „ЗПС“, като във втория срещу ден четвъртък е посочено от 16,00ч. до 16,50ч. „Религиозна беседа. Пастор Е. К. .“ На 01.03.2022г. от началника на Затвора В. били одобрени график за разпределението на времето на л. св. настанени в 6-та група, „ЗПС“ „Чужда делегация“ и график за „основните дейности 6-та група, „ЗПС“ - „Чужда делегация“. В тези графици не е посочена дейност свързана с религия.

От събраните гласни доказателства – показания на свидетеля И. В. З., се установява, 2 че познава И. Р. от 2-3г., когато последният дошъл от Затвора В. в Затвора – Л.. И двамата са на специален режим. Бил е в чужда делегация в С. и в П.. През 2023г. бил с И. Р. за трети път във В. затвор от 04-ти до 10-ти януари. Били заедно в една килия и Р. казвал на надзирателите, че желае да отиде на пастор. Те отговаряли „ще питаме главния“, но после му казвали, че „вие сте под чужда делегация и няма как“. Като му откажели на И. не му ставало приятн, защото ги деляли от другите, а не знаят защо. Изнервен бил след отказите. По 2 часа говорел за това. В Затвора - Л. редовно идвал пастор и И. редовно ходил при него, там нямало графици. Свидетелят пребивавал в два затвора от 2017г - в П.ския и в Пловдивския, и е посещавал там пастор, като никога не е писал молби. Имало определен ден в седмицата, когато ги посещава пастор или поп по желание, и който кажел на надзирателя отивал.

От показанията на свидетеля М. С. С., се установява, че познава ищеца от П.ския затвор, където били в една група, в обща килия от лятото на 2015г. до януари 2018г. когато ищецът бил приведен в затвора В.. Ищецът редовно посещавал пастор в П.ския затвор - там идвали трима пастори от различни църкви и той ги посещавал всичките редовно и казвал, че тези срещи с пастор му носят удовлетворение. От декември 2024г. е приведен в затвора Л. където изтърпява наказание в 11-та група, в един коридор с ищеца, с присъда дожИ.тен затвор без право на замяна, идентична с тази на ищеца. Там всяка сряда ги посещавал пастор без да пишат молби. При тези срещи той изкарал един курс, за който получил сертификат и му донесло намаляне на оценката на риска с 2-3 точки, което е много за един затворник. Свидетелят е бил в Затвора В., свързано с дела, по които се явявал в съда и е бил настанен в групата за чужда делегация. Точен период не знае - след 2019г. за по 4-5 дни до една седмица. В Затвора В. се срещал с пастор Е. К. представител на религиозна общност, която е регистрирана по законите в РБ, водили са беседи. Той го включил в една програма, в която трябвало да се попълва книга с отделни въпроси с доста теми, след което за това нещо се издавало сертификат, че е изкарал този курс с тези беседи. Това се е случвало в Затвора В. под чужда делегация. Дошли до килията му и го попитали дали иска да се срещне с пастора.

Като потвърдил го извели в столовата, която представлява своеобразен клуб, където се провеждат беседите. Не му е известно да се иска подаване на молба за среща с пастор. Никой не го е карал да подава молба или декларация за среща с пастор, както в Затвора В., така и в другите затвори, където е пребивавал от 1993г. Не е имало случаи да иска да се срещне с пастор и да му е отказано. Ищецът му казал, че като е бил в затвора В. не е бил допускан до пастор. Свидетелят дошъл последно в затвора В. в петък /т.е на 14.02.2025г./ за настоящото дело /за о.с.з на 17.02.2025г./ и по график в четвъртък е следвало да има религиозни беседи със същия пастор. Ищецът му казал, че в четвъртък отново не са го допуснали до пастор.

Той бил разстроен, унил, тъжен, защото не се е срещнал с този пастор. Чувствал се отхвърлен от обществото, тъй като недоумява защо на него не му позволяват да се среща с пастор. Срещите с пастора се отразяват в затворническото досие и за тези беседи биват издавани сертификати, влияе на бала на поведението, което един затворник има, оценката от рецидив и от сериозни вреди, като съответно посещенията на пастора се отчитат като положително нещо за един затворник и влияе на затворническата характеристика. Освен груповите срещи имало възможност и за лична среща с пастора в същия диапазон. Пасторът оставал насаме и могат да си говорят без да ги слуша никой, да споделя съкровени неща, както казах да се изповяда, да му каже неща от жИ.та. Понякога има случаи когато лишения от свобода споделя с пастора и се разкайва за престъплението, което е извършил и дори с пастора споделя повече неща отколкото с другите социални работници.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр.- за установяване на дискриминационно третиране на ищеца; чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр - за осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от посочените от ищеца дискриминационни действия, и чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр – за обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди.