Разпореждане № 21651 от 28.05.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 21651 гр. Варна, 28.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова като разгледа докладваното от Моника Жекова Частно гражданско дело № 20253110106750 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 от ГПК. Същото е образувано по заявление, депозирано до Софийски районен съд с посочен от заявителя адрес на длъжника на територията на гр. София. Видно от влязло в законна сила Определение, постановено в закрито съдебно заседание на 28.04.2025 г. от Софийски районен съд (а и от материалите по делото) по частно гражданско дело № 22384/2025 г., настоящият адрес на длъжника, който е потребител, не е на територията на Софийски районен съд, а в гр. Варна. С оглед констатирания факт за липса на местна подсъдност, Софийски районен съд е прекратил производството по делото и изпратил същото за продължаване на съдопроизводствените действия от местно компетентния Районен съд – Варна. Определението във връзка с подсъдността, както бе посочено, е влязло в законна сила и не е обжалвано.

С оглед горното, настоящият състав намира, че е местно компетентен да се произнесе по заявлението с правно основание чл. 410 ГПК, депозирано първоначално до Софийски районен съд.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено от „С. к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу длъжника С. Г. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, за сумата от 1000,00 лв. (хиляда лева), представляваща дължима главница, произтичаща от Договор за паричен заем № 937764/30.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.04.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, за сумата от 83,40 лв. (осемдесет и три лева и четиридесет стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 30.09.2023 г. до 29.01.2024 г., за сумата от 356,60 лв. (триста петдесет и шест лева и шестдесет стотинки), представляваща договорна неустойка (за непредоставяне на обезпечение), начислена за периода от 30.09.2023 г. до 29.01.2024 г., за сумата от 163,31 лв. (сто шестдесет и три лева и тридесет и една стотинки), представляваща законна лихва за забава, начислена за периода от 01.12.2023 г. до 01.10.2024 г., за сумата от 250,00 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща неустойка за забава, начислена еднократно на 01.02.2024 г.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на 37,07 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 260 лв.

След като се запозна с материалите по делото, съдът намира следното:

Вземанията, предмет на производството, са за парични суми, за които искът е подсъден на районния съд, съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 103 и чл.

104 ГПК. Спазени са и изискванията за местна подсъдност на делото по чл. 411, ал. 1, изр. второ ГПК, доколкото от извършената служебна справка в Национална база данни 1

„Население“ се установява, че регистрираният настоящ адрес на длъжника попада в съдебния район на Районен съд - Варна.

Подаденото заявление също така отговаря на изискванията за редовност, регламентирани в чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и чл. 410, ал. 3 ГПК, и не са налице визираните в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 4 и 5 ГПК пречки.

Освен проверка на формална редовност на заявлението, на основание чл. 411, ал. 2, т.

2 и 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да провери и съответствието на искането, с което е сезиран, със закона и добрите нрави, като и с императивните правилата за защита на потребителите. Когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не следва да бъде издавана – арг. от чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

В конкретния случай заявителят сочи като правопораждащ съдебно предявените притезателни права юридически факт договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което процесното правоотношение се регулира от материалноправните норми на посочения специален закон, действащи към момента на сключване на сделката, които са императивни и за спазването им съдът следи служебно, предвид изричните разпоредби на ГПК в този смисъл – чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3, и общоевропейския стандарт на закрилата на потребителите, изяснен и в практиката на СЕС (решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 и С-473/00).

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че Договорът за потребителски кредит, на който заявителят основава правата си, е недействителен, като противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване начина на формиране на ГПР.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР отразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения и т, н), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Законът е въвел единна формула за изчисляване на ГПР, приложима във всички случаи на потребителско кредитиране - чл. 19, ал. 2 от ЗПК. За да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост (чл. 10, ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване. В практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване (Решение от 20 септември 2018 г. по дело C 448/17 на СЕС). Съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C 714/22, постановено по тълкуване на Директива 2008/48, същата следва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби от Директивата допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В случая към заявлението е представен Договор за потребителски кредит № 937764/30.09.2023 г. В същия е посочен годишен процент на разходите като абсолютна процентна стойност – 54,78%, като не е посочено кои са компонентите, включени във величината. При липса на яснота относно разходите, включени в ГПР (независимо дали фактически ГПР съответства на тези разходи), потребителят се явява лишен от възможността да извърши свободен пазарен избор, преценявайки други сходни продукти.

Пропускът се приравнява на липса на ГПР.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други 2 разходи по кредита.

Предвид гореизложеното, заявлението следва да бъде уважено единствено досежно претенцията за главница в размер на 1000,00 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, като в останалите части бъде отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

По разноските:

С оглед направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на заявителя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски за заплатена държавна такса (37,07 лв.) и юрисконсултско възнаграждение (50 лв.), съразмерно с уважената част от заявлението, или общо 46,98 лв.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „С. к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника юриск. Л. В., срещу длъжника С. Г. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес:

* * * , за сумата от 1000,00 лв. (хиляда лева), представляваща дължима главница, произтичаща от Договор за паричен заем № 937764/30.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.04.2025 г., до окончателното изплащане на задължението,, както и за сумата от 46,98 лв. (четиридесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки) за сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

ЗАПОВЕДТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските, на основание чл. 413, ал. 1 ГПК.

ДЛЪЖНИКЪТ може да подаде писмено възражение срещу заповедта за изпълнение или части от нея в едномесечен срок от връчването й.

ПРЕПИС от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, на основание чл. 411, ал. 3 ГПК, ведно с указания за възможността за подаване на възражение по чл. 414 ГПК и чл.

414а ГПК.

След влизане на заповедта в сила, делото да се докладва за издаване на изпълнителен лист.

ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх.№ при СРС 136051/16.04.2025 г. на „С. к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника юриск. Л. В., срещу длъжника С. Г. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, В ЧАСТТА, с която се претендира издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 83,40 лв.

(осемдесет и три лева и четиридесет стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 30.09.2023 г. до 29.01.2024 г.; за сумата от 356,60 лв. (триста петдесет и шест лева и шестдесет стотинки), представляваща договорна неустойка (за непредоставяне на обезпечение), начислена за периода от 30.09.2023 г. до 29.01.2024 г.; за сумата от 163,31 лв. (сто шестдесет и три лева и тридесет и една стотинки), представляваща законна лихва за забава, начислена за периода от 01.12.2023 г. до 01.10.2024 г.; за сумата о т 250,00 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща неустойка за забава, начислена еднократно на 01.02.2024 г., на основание 3 чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя, на основание чл. 413, ал. 2 ГПК. В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

След влизане в сила на разпореждането в отхвърлителната част, делото да се докладва за даване на указания на заявителя за предявяване на осъдителен иск относно вземането, предявено със заявление вх.№ при СРС 136051/16.04.2025 г., по отношение на което е отказано издаване на заповед за изпълнение, на основание чл. 415, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4