Решение № 392 от 11.11.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20241800500565 по описа за 2024 година

С решение № 44 от 01.04.2024 год. по гр.д. № 766/2022 год. на С.нския районен съд е признато за установено по отношение на „С.-К.“ АД, гр. Ш., че Б. Б. И. от с. В.Т., община С. не дължи на ответника сумата 108 лева, представляваща неустойка, предвидена в чл. 29, ал. 1 от подписания между страните договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 780544 от 17.01.2022 год., като е отхвърлил предявения от Б. Б. И. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на „С.-К. АД сумата 257,56 лева, представляваща наказателни лихви, предвидени в чл. 1, т. 10 от договора. Ответникът е осъден да заплати на пълномощника на ищеца адв. М. сумата 240 лв. с ДДС за оказана безплатна правна помощ по делото, според уважената част от исковете, както и да заплати на ищеца сумата 50 лева разноски за заплатена държавна такса съобразно уважената част от иска.

Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 200 лева разноски за адвокастко възнаграждение съолразно отхвърлената част от иска, намалени на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в отхвърлителната част с твърдения, че същото противоречи на събраните по делото доказателства и на материалния закон. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.

1

Ответникът не взема становище по въззивната жалба.

По делото е подадена и частна жалба от пълномощника на ищеца адв. Д.

М. срещу определение № 216 от 23.05.2024 год. на РС-С., с което съдът е оставил без уважение искането му за увеличаване размера на присъденото адвокатско възнаграждение до размера от 480 лева с ДДС по реда на чл. 248 от ГПК

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът твърди в исковата молба, че с договор за кредит № 780544/17.01.2022 год. сключен със „С.-К.“ АД ответникът се задължил да му предостави кредит в размер на 400 лева за срок от 30 дни. В чл. 29 от договора е предвидено, че ако ищецът не предостави допълнително обезпечение дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. Поради това на ищеца е начислена неустойка в размер на 108 лева. Поради просрочие в плащането на кредита с уведомително писмо ответникът поканил ищеца да му заплати сумата 777,56 лева, от които: главница в размер на 400 лева, договорна лихва в размер на 12 лева, наказателни лихви в размер на 257,56 лева и неустойка в размер на 108 лева. Счита, че претендираните наказателни лихви и неустойка са недължими на основание чл. 33 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и като неравноправни поради това, че са сключени при неспазване нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Наказателната лихва по договора надхвърля повече от шест пъти законната лихва, което е довело до нееквивалентност на престациите по договорното съглашение.

Претендираните суми за наказателна лихва и неустойка са в размер общо на 100% от сумата по отпуснатия кредит, като по този начин се постига неоснователно и несправедливо облагодетелстване на една от страните по сделката и нарушаване на принципа на добросъвестност. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи така претендираните наказателна лихва в размер на 257,56 лева и неустойка в размер на 108 лева по договора, на основание чл. 33 от ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

По делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответника по реда на чл. 131 от ГПК.

По делото е представен договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 780544/17.01.2022 год., по силата на който „С.-К.“ АД, гр. Ш. се е задължил да предостави на Б. Б. И. от с. В.Т. потребителски кредит под формата на паричен заем, както следва: общ 2 размер на максимално разрешения кредитен лимит по кредитната линия – 400 лева, представляващ максималният размер на главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на договора, със срок на погасяване 30 дни.

Посочено е, че информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски се съдържа в Приложение 2 – Погасителен план към договора. Уговорен е лихвен процент при просрочени плащания – 10%. Предвидено е обезпечение – поръчител или банкова гаранция.

Неразделна част от договора са Приложение 1 – заявление за кредит, Погасителен план и Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние. Посочено е, че кредиторът предоставя на потребителя сумата по кредита в деня на сключване на договора. Не е уговорена възнаградителна лихва по кредита. При просрочие изцяло или частично на две или повече вноски кредиторът има право да направи целия непогасен остатък от кредита предсрочно изискуем, ведно с дължимото обезщетение за забава, такси и разноски за събиране на вземането /чл. 26/. В случай, че потребителят забави плащането на погасителна вноска, то той дължи на кредитора законната лихва за периода на забавата върху всяка просрочена вноска. Съгласно чл. 30 от договора, при неизпълнение на което и да е свое задължение по договора, включително и при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, освен другите договорени неустойки /за неосигуряване на обезпечение по чл. 19 от договора и др./, потребителят дължи и неустойка в размер на 1% от размера на просрочената сума на ден.

Според представения погасителен план срокът на всеки транш е 30 дни, като общо дължимата сума по кредита е 400 лева, платима в срок до 17.02.2022 год., ГЛП е 0%, а ГПР 42,58%. Срокът на кредитната линия е 12 месеца.

По делото е приложена покана за доброволно изпълнение /уведомително писмо/ без дата, изпратена до ищеца, в която е посочено, че ищецът дължи на ответника сумата от 400 лв. за главница, сумата от 12 лв. – лихва, сумата от 257,56 лв. – наказателна лихва и сумата от 108 лв. – неустойка, които задължения са начислени по договор № 780544. Липсват данни за какъв период са начислени наказателните лихви и неустойката.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Съдът констатира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна 3 страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.

23 ЗПК.

С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

В чл. 10, б. "ж" от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с 4 разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.

22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

В случая съдът намира, че при сключване на договора за потребителски кредит е допуснато нарушение нa разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото договорът е неясен относно задълженията, които поема потребителя, дължи ли последният договорна лихва, наказателни лихви и какъв е годишният процент на разходите по кредита. Това е така, доколкото в договора е установено, че годишният лихвен процент и годишният процент на разходите са 0 %. Същевременно, в стандартния европейски формуляр, приложен на основание чл. 5 ЗПК към договора е установено, че годишният лихвен процент е 36 %, а годишният процент на разходите е 0 %. В погасителния план към договора е обективирана различна от вече изложената информация досежно разходите по кредита, като е установен годишен лихвен процент от 0 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %. Освен това в чл.

1.10 в договора е посочено, че лихвеният процент, който се прилага при просрочени просрочени плащания е 10%. В чл. 28 от договора е уговорено, че ако потребителят забави плащането на погасителна вноска то той дължи на кредитора законната лихва за периода на забавата – основният лихвен процент на БНБ плюс десет пункта надбавка, върху всяка забавена погасителна вноска, а в чл. 30 от договора е предвидено, че при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, освен другите договорени неустойки потребителят дължи и неустойка в размер на 1% от размера на просрочената сума на ден.

При предоставяне на преддоговорна информация следва на потребителя да се предостави ясна и точна информация по отношение на всички съществени елементи на договора за кредит, като в процесния случай е налице несъответствие между представената преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр и сключеният договор за кредит по отношение на размера на лихвения процент и дали такъв е дължим.

Същевременно в приложения по делото погасителен план, който представлява неразделна част от договора за кредит, се съдържа различна информация по отношение на годишния процент на разходите от тази, установена в договора 5 за потребителски кредит. Освен това в договора нееднозначно е посочен и лихвеният процент, който се прилага при просрочени просрочени плащания.

По този начин се създава неяснота относно задълженията по договора за кредит – възнаградителната лихва, мораторната лихва и годишния процент на разходите, в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11, т. 15 ЗПК.