Решение № 77 от 29.10.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Тутракан, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спас М. Стефанов при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно наказателно дело № 20243430200187 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 318 от 07.06.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Русе, на С. Г. Д., с ЕГН: **********, от ************, за извършено нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ във връзка с чл. 63, ал. 2 от Наредбата за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ във връзка с чл. 53 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление, жалбоподателят го обжалва в срок. Излагат се доводи за незаконосъобразност на НП, състоящи се в нарушено право на защита, доколкото в АУАН и в НП не са посочени правилно датата и мястото на нарушението. Поддържа се, че жалбоподателят, в качеството си на длъжностно лице, не е надлежен субект на нарушението. В хода на съдебните прения последният представя писмена защита с идентични доводи.

Въззиваемата страна – Директора на РДГ гр. Русе, редовно призован, не се явява, изпраща надлежно упълномощен свой представител – юрисконсулт К.. В хода на съдебните прения същият пледира за потвърждаване на НП.

1

Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан, редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят С. Г. заемал длъжността „ловен надзирател“ в ТП ДЛС „Воден – Ири Хисар“. Съгласно длъжностната му характеристика, с която той бил запознат на 15.01.2016 г., Г. имал задължението да организира, контролира и отговаря за дърводобивната дейност в обекти на територията на ловното стопанство. Един от тези обекти бил подотдел 38 „н“, по отношение на който било издадено Позволително за сеч № 0748728/29.12.2023 г.

В периода от 09.01 – 11.03.2024 г. с превозни билет, издадени от жалбоподателя, от подотдела били транспортирани 1 378,93 плътни кубически метра дървесина, равняващи се на 2 096,80 пространствени такива.

На 21.03.2024 г. свидетелите В. Р. и И. В. – служители в РДГ – Русе, установили на границата на отдел 5 „з“ акациева дървесина с обем 18 пр. куб. м. От първия бил съставен Констативен протокол серия Г00А № 004509/21.03.2024 г., в който вписал, че дървесината била извозена от отдел 38 „н“ до тир станция, като само на две от челата на дърветата имало поставена контролна горска марка. Вписал и че превозните билети за случая „ще бъдат проверени в системата“.

На 27.03.2024 г. св. Р., с участието на св. В. и св. Е. И., в присъствието на жалбоподателя Г., съставил Констативен протокол серия Г00А № 004513 по отношение на същата дървесина с идентично на предходния КП съдържание.

На 20.05.2024 г. актосъставителят Г. Г. съставил АУАН серия ГООА № 000632, с който повдигнал на жалбоподателя обвинение за извършено нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ вр. чл. 63, ал. 2 от НКОГТ. За изпълнително деяние било прието, че с действията си жалбоподателят е „допуснал извозване на дървесина…без същата да е маркирана с контролна горска марка.“ За дата на извършване на нарушението актосъставителят приел 22.03.2024 г., а за място на извършване – „… в близост до отд. 5, под. з…“.

Актът, като съставен в присъствието на нарушителя, бил връчен на същата дата на жалбоподателя.

2

На 07.06.2024 г. директорът на РДГ – Русе, след като приел установената от актосъставителя фактическа обстановка, издал Наказателно постановление № 319, с което за извършено нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ във връзка с чл. 63, ал. 2 от НКОГТ наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 300 лв. НП било връчено на жалбоподателя на 17.06.2024 г.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на актосъставителя и свидетелите; з. к. на: НП № 318/07.06.2024 г.; АУАН серия ГООА № 000632/20.05.2024 г.; известие за доставяне; Констативен протокол серия Г00А № 004513; длъжностна характеристика на длъжността „ловен надзирател“; карта на стопанството с отбелязано местонахождението на дървесината в зелен цвят; Заповед № 139/21.05.2024 г. на директора на РДГ – Русе; извадка от регистър на заповеди за обезсилване на позволителни или спиране на сеч по отношение на Позволително за сеч № 748729/29.12.2023 г.; Обяснение от инж. И. Д.; Обяснение от С. Г.; писмо от инж. Г. И. до директора на РДГ – Русе от 30.04.2024 г.; писмо рег. № РДГ 11-2971/10.05.2024 г. от директора на РДГ – Русе до С. Г.; писмо рег. № РДГ 11-2771/26.04.2024 г. по описа на РДГ – Русе;

Протокол за контролна проверка на подотдел 38 „н“ и 3 „г“ рег. № РДГ 112643/19.04.2024 г. по описа на РДГ – Русе; писмо рег. № РДГ 112972/26.04.2024 г. от директора на РДГ – Русе до С. Д.; Констативен протокол серия Г00А № 004513 рег. № РДГ11-2168/28.03.2024 г. ; Разписка серия Г00А № 003564 за отговорно пазене от 27.03.2024 г.; Доклад от инж. Т. Д. за извършени съвместни проверки с рег. № РДГ11-2037/22.03.2024 г.;

Регистрационно-контролна карта РДГ11-00240/11.01.2024 г.; Заявление от К.К. рег. № РДГ11-240/11.01.2024 г.; Заявление от С. Д. Г. за регистриране на мобилно устройство с операционна система „Андроид“ за издаване на електронни ПБ; Списък на лицата от ТП ДЛС „Воден – Ири Хисар“, притежаващи таблети; Заповед № РД-05-06 с. Острово, 09.01.2024 г.; писмо ел. поща от 27.03.2024 г.; Доклад от В. Р. рег. № РДГ11-2035/22.03.2024 г.;

Заповед № 83/26.03.2024 г. на директора на РДГ – Русе; Обяснение от С. Д. от 25.03.2024 г.; Писмо изх. № РДГ11-2329/03.04.2024 г.; Заповед № 92/03.04.2024 г. на директора на РДГ – Русе; Констативен протокол серия 3

Г00А № 004510/22.03.2024 г.; Констативен протокол серия Г00А № 004511/22.03.2024 г.; Констативен протокол серия Г00А № 004512/22.03.2024 г.;Констативен протокол серия Г00А № 004509/21.03.2024 г.; Акт № 87 серия Г00А

2016 г.

№

091995;

Резолюция за прекратяване на административнонаказателна преписка, образувана с АУАН № 26/19.02.19 г. на директора на РДГ – Русе.

Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно-наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН серия ГООА № 000632 от 20.05.2024 г. При съставянето на акта са допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила, влечащи след себе си (всяко едно поотделно и в своята съвкупност) опорочаване и на развилото се административно-наказателно производство (в това число и на издаденото НП).

Първото нарушение на процесуалните правила е свързано с посочването на 22.03.2024 г. като дата на извършване на твърдяното административно нарушение, след като последното е фактически установено от св. Р. със съставянето на 21.03.2024 г. на Констативен протокол серия Г00А № 004509.

Оттук, по правилата на формалната логика следва, че твърдяното нарушение би могло да е извършено най-късно до 21.03.2024 г. вкл. (по-точно в периода от 09.01 – 11.03.2024 г., за който са събрани доказателства, че е транспортиран дървен материал), а не на деня, следващ установяването му. По този начин е нарушен чл. 42, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗАНН, а именно – да се посочи датата на извършване на нарушението.

Второто нарушение на процесуалните правила е свързано с посоченото място на извършване на нарушението, като в АУАН се твърди, че това е „в близост до отд. 5, под. „з““. Доколкото се касае за обвинение, свързано с бездействие (допуснал извозването на дървесина без същата да е маркирана с контролна горска марка), следва да се установи къде е трябвало да бъде осъществено дължимото от жалбоподателя действие. От разпоредбите на § 1, 4 т. 6 и т. 21 от ДР на ЗГ може да се изведе, че извозът на дървесина се извършва от сечището до временния склад. Оттук следва, че твърдяното нарушение следва да е било извършено в подотдел 38 „н“, тъй като именно там се е намирало сечището и там е следвало (според актосъставителя) да се набият КГМ, които (пак според актосъставителя) е било необходимо да бъдат върху дървесината по време на извозването . Ето защо посоченото място „в близост до отд. 5, под. „з““ се явява погрешно посочено като място на извършване на нарушението – в разрез с чл. 42, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАНН.

На следващо място, съдът намира, че предявеното на жалбоподателя обвинение е за несъставомерно деяние. Изпълнителното деяние, описано от актосъставителя, се изразява в това, че жалбоподателят е допуснал извозването на дървесина без същата да е маркирана с КГМ. Както беше отбелязано по-горе, извозът на дървесина се свежда до преместването от сечището до временния склад. Терминът „извозване“ следва да се разграничава от „транспортиране“, доколкото последният, съгл. § 1, т. 6 от ДР, чл. 204 и 211, ал. 1 от ЗГ, обозначава дейността по пренасянето на дървесината от временния склад (където е била вече извозена) до следващата дестинация на същата. Видно от чл. 63, ал. 1 и 2 от НКОГТ, маркирането на дървесината с КГМ с извършва преди транспортирането

(по-точно преди експедирането ) от временен склад, но не и преди извозването . Именно поради изложеното, съдът намира, че предявеното обвинение е за несъставомерно деяние, което се явява израз на неправилно приложение на материалния закон. До същия извод, впрочем, е достигнал и АНО (действащ в настоящия персонален състав), видно от приложената по делото Резолюция за прекратяване на АНП с рег. № 26/19.02.19 г. – „…издаването на превозния билет и необходимостта от поставяне на контролна горска марка произтича от факта, че дървесината се транспортира от временен склад, което е законовия термин, посочен в чл. 211 и чл. 204 от ЗГ /не сечище/…“ Анализираните по-горе пороци са се пренесли върху издаденото от АНО НП № 318 от 07.06.2024 г., доколкото същият е приел изцяло както установената от актосъставителя фактическа обстановка, така и правната квалификация на нарушението (и цифрова, и словесна). Вследствие на това, АНО на свой ред е нарушил чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

Поради изложеното дотук настоящият съдебен състав счита, че са налице 5 както неправилно приложение на материалния закон, така и съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН отмяната на обжалваното НП. Наличието им лишава от смисъл по-задълбоченото обсъждане на спора по същество, а именно – осъществено ли е административно нарушение от обективна и субективна страна, неговата правна квалификация, размера на санкцията и пр.

Предвид това, че нито една от страните в процеса не е направила искане за възстановяване на сторените в хода на производството разноски, такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 318 от 07.06.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Русе, с което на С. Г. Д., с ЕГН: **********, от ************, за извършено нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ във връзка с чл. 62, ал. 2 от Наредбата за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ във връзка с чл. 53 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лв., като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.

Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 6