Решение № 75 от 12.03.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Варна, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000311 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „СВЕТИ НИКОЛА“ ООД ЕИК 124624265 със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Ген.майор С.Попов“ 6, представлявано от управителя Н Б Г, чрез пълномощник адв.Г.Д. срещу решение № 492/0711.2022г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 778/21г., с което са отхвърлени предявените от дружеството искове срещу „ПОЛ АГРАР КАМПАНИ“ ЕИК 202630576, гр.Варна за признаване за установено на осн. чл.415 ал.1 т.1, вр. чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД :

-дължимостта на сумата от 19 556.33 лв възнаграждение по сключен между страните Договор за изпълнение на СМР от 04.11.2015г. и Допълнително споразумение № 2/31.08.2016г. към него, протокол № 5, приложение № 6 за извършване на СМР в обект Кравеферма с.Красен, подобект „доилна зала", находящ се в с.Красен, общ.Генерал Тошево, съгласно Фактура № 7525/23.08.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда - 11.11.2020г. до окончателното 1 изплащане на задължението, за която сума е издадена ЗИ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 14510/2020г. на РС Варна,

- дължимостта на сумата от 1 620 лева, за доставени в обекта на 10 куб.м. бетон с фибри С 20/25, съгласно Фактура № 12006/04.03.2020 г., по сключения между страните Договор от 04.11.2015 г. и Доп. споразумение № 2/31.08.2016 г. към него, протокол № 5, приложение № 6, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда - 11.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена ЗИ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 14508/2020г. на РС Варна, - дължимостта на сумата от 4 882.50 лв възнаграждение по сключения между страните Договор от 04.11.2015 г. и Допълнително споразумение № 2/31.08.2016г. към него, протокол № 7, приложение № 5 съгласно Фактура № 7526/23.08.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда - 11.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена ЗИ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 14511/2020г. на РС Варна, като погасен чрез прихващане от вземането на ответника за неустойка по чл.59 от договора за неизпълнение в срок на възложените СМР по Приложение №3 към ДС от 23.02.2016г. в размер на 79 821.05 лева и

- дължимостта на сумата от 5 860.22 лева, представляваща възнаграждение по сключения между страните Договор от 04.11.2015 г. и Допълнително споразумение № 2/31.08.2016г. към него, протокол №7, приложение №5 съгласно Фактура № 7527/23.08.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда - 11.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена ЗИ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 14509/2020г. на РС Варна, като погасен чрез прихващане от вземането на ответника за неустойка по чл.59 от договора за неизпълнение в срок на възложените СМР по Приложение №3 към ДС от 23.02.2016г. в размер на 79 821.05 лв, както и съответните искове с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, и с което решение дружеството е осъдено да заплати разноски по делото в общ размер от 3 239 лв.

Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при 2 допуснати съществени процесуални нарушения по подробно изложени съображения. Преди всичко счита, че съдът не е дал правилната правна квалификация на претендираните от ищеца права и противопоставените от ответника насрещни права и възражения, в доклада си не е разпределил правилно доказателствената тежест между страните, не му е указал необходимостта да посочи доказателства за твърдените от него факти, в мотивите си не е обсъдил всички доводи и възражения на страните, не е преценил всички доказателства и не е допуснал събирането на поисканите доказателства. Решението е постановено в нарушение на чл.114 ал.4 ЗЗД и при несъобразяване на обстоятелството, че ищецът не е неизправна страна по договора, не е в забава при извършването на договорените СМР. На съда е убягнало, че не е достатъчно възложителят да плати авансово договорените суми, а и да даде възможност на изпълнителя да изпълни в срок задълженията си, да подготви цялата проектна документация за изграждане на обекта.

Неправилно съдът е възприел, че между страните има сключен един договор и допълнителни споразумения. В противоречие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че най-късно до 22.02.20г. извършените СМР са предадени на строителя, съответно приети от възложителя. На тази дата е съставен Констативен акт обр.15, с който е прието цялото завършено строителство, в което има изградени обекти и от друг изпълнител. С оглед разпоредбата на чл.76 от ЗЗД и тъй като длъжникът не е посочил кое задължение погасява с плащане, а задълженията по трите фактури са еднородни, еднакво обременителни – издадени на 23.08.17г., то те следва да бъдат погасени съразмерно. Неоснователно съдът е кредитирал заключението на в.лице по отношение изчисляване на договорената неустойка, още повече, че в настоящия случай изпълнителят не е в забава. Решението е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.264 ал.3 ЗЗД. Неправилно съдът е уважил възражението за прихващане и на друго основание. Не би могла да бъде приложена разпоредбата на чл.103 ЗЗД да бъде извършено прихващане, защото задължението на ответника за заплащане на дължимите суми по СМР по договора от 05.11.15г. са заплатени от него. Предявените с исковата молба и незаплатени претенции са по допълнително споразумение № 2 от 31.08.16г.

Неправилно съдът е отхвърлил изцяло претенциите за обезщетение по предявените акцесорни искове за забава като неоснователни. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, по 3 съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени, а възраженията за прихващане да бъдат отхвърлени.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Предмет на настоящото въззивно производство е и постъпилата частна жалба от „СВЕТИ НИКОЛА“ ООД, гр.Добрич срещу определение № 350/06.03.2023г. на ВОС по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските, в която съдът е присъдил в полза на ответника адв.възнаграждение за правна защита и съдействие. Според частния жалбоподател обжалваното определение е немотивирано, тъй като съдът не е посочил в какво точно намира сложността на заявените искове и големия обем на извършената работа. Моли определението да бъде отменено като бъдат присъдени само действително сторените разноски, за които има представени доказателства, както и да бъде намалено адв.възнаграждение към дължимия минимум, ако решението на ВОС не бъде отменено.

В постъпил писмен отговор ответната по частната жалба страна изразява становище за нейната неоснователност и моли съда същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 ГПК и осъдителни искове с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД.

Предварителните въпроси за разглеждане на въззивната жалба са разгледани в определение на съда № 614/29.08.23г., постановено по реда на чл.267 ГПК. В него съдът е приел, за неоснователно оплакването на въззивника за неправилно дадена правна квалификация на предявените искове, неправилно разпределение на доказателствена тежест между страните и неуказване за кои обстоятелства не се сочат доказателства. Видно от доклада по делото, инкорпориран в определение № 71/13.01.22г., предявените от ищеца искове са субсумирани под нормите на чл.415 ал.1 т.1 вр.чл.422 ГПК вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД, а възражението за прихващане – под нормата на 4 чл.92 ЗЗД. Намерил е, че на страните изрично е указана носената от тях доказателствена тежест : на ищеца – да установи валидно сключения договор между него и ответника, че е изправна страна по него, че е изпълни задълженията си, размера на уговореното възнаграждение, точното изпълнение на уговорената работа, предаването й, съответно – приемането й от възложителя, размера на претенцията за главница, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. Изрично на ищеца е указано, че не сочи доказателства за точното изпълнение на възложената работа, за приемането на изпълнението от възложителя и за изпадането на ответника в забава. С оглед на това въззивният състав намерил, че не следва да предприема някакви процесуални действия във връзка с оплакванията в жалбата за неправилно разпределена доказателствена тежест и непосочване на обстоятелствата, за които ищецът не сочи доказателства.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения между тях Договор за изпълнение на СМР от 04.11.2015г., по силата на който „Пол Аграр Компани“ в качеството си на възложител възложил на „Свети Никола“ ООД, в качеството му на изпълнител извършването на СМР на подобекти „Силохранилище закрито“ с.Красен общ.Ген.Тошево, обл.Добрич, в Животновъден обект № 9534-0070, които СМР по позиции, количества, единични цени и стойност са определени с Приложение №1. С допълнително споразумeние от 23.02.2016г. на изпълнителя е възложено да изпълни СМР на подобекти „Административна сграда“ и „Доилна сграда – Карусел“ в същия обект. Представеното второ допълнително споразумение от 31.08.2016г. не е подписано о възложителя.

Съгласно раздел II т.3 от договора крайният срок за изпълнение на договорените работи е 4 месеца, считано от датата на влизане в сила на договора, т.е. от датата на получаване на аванса (т.2). Съгласно раздел ІІ т.4 от договора крайната дата на срока на изпълнение се удостоверява с датата на двустранен приключвателен протокол, ако е без забележки или от датата на протокола за отстранени забележки. Възложителят се задължил да заплати аванс в размер на 50 000 лева, от които 35 000 лв до 05.11.2015г. и 15 000 лв – до 25.11.2015г., като първият аванс се приспада при плащането на първия одобрен от възложителя акт обр.19, а вторият – при плащането на втория 5 одобрен от възложителя акт обр.19. (раздел III т.10 и т.11). Уговорена е и неустойка при неспазване на срока за изпълнение по вина на изпълнителя в размер на 1 % от стойността на договора за всеки ден забава, но не повече от 20 % от общата стойност на договора.

Не се спори между страните, че липсват взаимно разписани протоколи акт обр.19 за предаване на извършени СМР, както и че на 22.02.2020г. е съставен Констативен акт за установяване годността за приемане на строеж „Кравеферма с обслужващите я сгради и съоръжения – етапно строителство, Етап Iб-1 : Силажохранилище- закрито. Доилна зала тип „Карусел“ с чакалня.

Обор 1“.

За извършените от изпълнителя СМР са издадени и процесните фактури : № 7525/23.08.2017 г. за сумата от 24 556.33лв с ДДС, № 12006/04.03.2020г. за сумата от 1 620 лв с ДДС, № 7526/23.08.2017г. за сумата от 4 882.50 лв с ДДС и № 7527/23.08.2017г. за сумата от 7 340.22 лв с ДДС.

За доставеното количество Бетон С 20/25 с фибри и включен транспорт е издадена фактура № 12006/04.03.2020г. на стойност 1620лв с ДДС. Според заключението на ССчЕ и четирите фактури са осчетоводени в счетоводствата на двете дружества. При ищеца са отразени в дневника за продажби за данъчен период м.август 2017г., а фактура

№12006/04.03.2020г. за сумата от 1 620 лева (с ДДС) е отразена в дневника за данъчен период м.март 2020г. с предмет на доставка „продажба на услуга“.