Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 237 от 04.08.2023, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Административно наказателно дело 1436/2022
Вид
Решение № 237
Подписан
04.08.2023
В сила
23.08.2023
Състав
Галя Иванова Митева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 123, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 40, ал. 1, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 301, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Добрич, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20223230201436 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. М. К. ЕГН ********** от с. П., обл. Д., подадена чрез адв. Г. Г. – ДАК, срещу НП № 22–*** от 28.11.2022 г., издадено от Началник Група в Сектор „ПП” към ОД на МВР – гр. Д., с което на жалбоподателя за нарушение:

- по чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева;

- по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в нея основания, като моли процесното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните 1 доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административно-наказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното от фактическа страна:

На 17.10.2022 г. по получен сигнал за настъпило ПТП св. М. И. В. – служител в Сектор ПП при ОД на МВР – Д., посетил ул. „...“ в района на завод „...“, където установил, че париран лек автомобил марка „...“ с рег. ..., бил ударен от друг автомобил, който обаче не бил установен на място.

Собственикът на ударения автомобил посочил данни за причинилия ПТП л. а.

- марка „...” с рег. .....

Водачът на л. а. марка „...” с рег. ... – жалбоподателят К., бил установен на 09.11.2022 г., когато св. В. образувал срещу него административнонаказателно производство, като в присъствието на св. Г. Л. Д. съставил АУАН Серия GA, № 35596/09.11.2022 г., в който словесно изписал констатираните на 17.10.2022 г. административни нарушения, а именно – „на 17.10.2022 г. около 16.00 ч. в гр. Д., ул. „...” управлявал л. а. „...” с рег. ...., като при движение на зад блъска паркирания л. а. „...“ с рег...., допуска ПТП, след което напуска мястото и не уведомява и изчаква компетентните органи на МВР“ и ги квалифицирал като:

- нарушение по чл. 40, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП – движи се на заден ход, без да се убедил, че пътят зад ПП е свободен;

- нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - не спира и не установява последиците от ПТП;

Въз основа на така съставения АУАН, на 28.11.2022 г. било издадено и процесното НП № 22-0851-001676 от Началник Група в Сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Д., в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка и квалифицирал нарушенията по следния начин:

- движи се на заден ход, без да се убедил, че пътят зад ППС е свободен нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал.

2, т. 11 от ЗДвП му било наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева;

- не спира и не установява последиците от ПТП - нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

В хода на съдебното производство бил проведен разпит на актосъставителя В. и на свидетеля при съставяне на акта Д., както и били изискани снимки, изготвени във връзка с описаното в АУАН нарушение и 2 бил установен водачът на л. а. марка „...“ с рег. .... – Г. С. С., допуснат в качеството на свидетел по делото. По искане на жалбоподателя били допуснати до разпит и две свидетелки, пътували с него в автомобила – Д. Ю.

О. – живуща на семейни начела с жалбоподателя, и К. Ю. К. – ... на св. О.

В показанията си като свидетел актосъставителят посочил, че на място установил паркирал автомобил, на който собственикът твърдял, че този който го е блъснал при движение на заден ход, е напуснал мястото на произшествието. Св. В. установил дръскотина на задната броня в дясно на паркирания автомобил „...“. След около двадесетина дена установили кой е водачът. Той дошъл в КАТ, заявил, че е давал назад и е прохлузил леко паркиралия автомобил „...“ при въпросното ПТП на 17.10.2022 г. Заявил още, че не е останал на място, тъй като пострадалият - собственикът на паркирания автомобил, е пазач във фирма „...“ и като го е видял, че удря автомобила му, излязъл със заплахи, ругатни и извадил нож. Той се стреснал и затова не е останал на място. При така установената фактическа обстановка, св. В. съставил АУАН срещу К. за това, че е допуснал ПТП и не е останал, за да установи последиците от допуснатото ПТП. След това той се разписал и казал, че няма възражения.

Св. Д. посочил, че е присъствал само при съставяне на АУАН и не си спомня подробности.

Разпитан в качеството на свидетел Г. С. – собственик на ударения автомобил, посочил, че управляваният от него автомобил бил спрян след магазин „...“. Другият водач давал назад и ударил колата му, след което само махнал и избягал. Св. С. запомнил номера му и се обадил на 112, след което дошли полицаи.

Св. О. – живуща на сем. н.с К. и пътувала с него в автомобила, разказала, че октомври миналата година идвали в Д. да си пазарят и искали да спрат до хранителния магазин „...“. С. управлявал колата и видял, че има място къде да паркира. Отзад имало едно ..., но като давал назад, леко се усетило, че го чукнал. Искал да слезе от колата, но от портала на „...“ излязъл мъж с мустаци, около 50 годишен. В едната ръка държал нож, а в другата ръка - хляб и се засилил към тях. Почнал да псува, бил агресивен и казал: „....“ с. О. и ..., като водели човек с нож да се засилва към тях, изпищяли в колата и винали: „...!“ От страх не се съобразили да звъннат на тел. 112. Като получили акта, го платили.

Св. К. от своя страна потвърдила изложеното от св. О. и добавила, че след като С. леко ударил колата отзад, слязъл да гледа дали има много ударено. От портала обаче излязъл мъж с нож в едната ръка, а в другата – хляб и започвал да вика: „...“ Те се уплашили, С. се качил в колата и тръгнали за село. Човекът бил много агресивен. Двете жени изпищяли, като го видяли с ножа. Уплашили се и си тръгнали. Не можали да звъннат никъде. Били много уплашени.

Така описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и 3 категоричен начин от събраните гласни и писмени доказателства в хода на съдебното производство, приобщени по надлежния ред, а именно - Жалба от С. М. К. с рег. № 851000-14886/14.12.2022 г.; НП № 22-0851001676/28.11.2022 г.; Акт Серия GA № 35596/09.11.2022 г.;Заверено копие на застраховка ГО № BG/02/122000271943; Справка картон на водач – 3 л.;

Писмо с рег. № 851000-3132/01.03.2023 г.; Заверено копие на Протокол за ПТП с рег. № 2022-1035-501/17.10.2022 г.; Справка в ЦБД – КАТ по рег. номер от 05.03.2023 г.; Писмо с рег. № 851000-6105/03.05.2023 г., ведно със снимков материал – 2 бр. и известие за доставяне.

При така установената фактическа обстановка, подкрепена от всички приобщени и събрани в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира от правна страна следното:

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, посочен като свидетел на съставяне на акта.

Както е известно от правната теория, една от функциите на АУАН е обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение на дадено лице, за извършено конкретно нарушение. Както вече бе посочено, в АУАН е вписан един свидетел, за когото изрично е записано, че е свидетел при съставянето на акта. Втори свидетел няма.

Настоящият съдебен състав намира, че АУАН е съставен в противоречие с нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, съгласно която при липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В случая актът е съставен в присъствието само на един свидетел, което макар да е нарушение на изискванията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, това не прави същия незаконосъобразен само на това основание и това е така, тъй като това по никакъв начин не ограничава правото на защита на нарушителя, нито пък препятства съда да разбере, за какво нарушение е наказан същия, включително и за всички обективни и субективни признаци на нарушението.

Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В настоящия случай правата на наказаното лице не са били нарушени, доколкото същият е имал възможност да изложи възраженията си по АУАН своевременно, подписал е акта, след което е получил копие от същия по надлежния ред и в срока по чл. 44 от ЗАНН е имал възможност, но не е депозирал своите писмени възражения. Не на последно място е реализирал в пълна степен правото си на защита, депозирайки жалбата срещу НП, инициирала настоящото производство. Освен това следва да се има предвид, че Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се 4 решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Следва да се отбележи също, че преди да състави АУАН актосъставителят е изяснил фактическата обстановка на извършеното пътнотранспортно произшествие, снемайки устни обяснения от жалбоподателя по настоящото дело и от свидетеля С., изготвяйки Протокол за ПТП, който се явява и официален документ, удостоверяващ механизма, участниците и причинените щети по двата автомобила в резултат на настъпилото ПТП.

Ето защо съдът намира, че констатираното нарушение не е от категорията на съществените процесуални нарушения, водещи до отмяна на проверявания акт.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

Тъй като жалбоподателят е санкциониран за две нарушения, съобразявайки разпоредбата на чл. 301, ал. 2 от НПК, съдебният състав следва да обсъди и реши въпросите по ал. 1 за всяко нарушение поотделно.

Относно нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП:

Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП нормативно закрепя следното задължение на водачите: преди да започнат движение назад, да се убедят, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създадат опасност или затруднения за останалите участници в движението.

В хода на съдебното производство се установи по безспорен и категоричен начин, че на посочената дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „...” с рег. .... От събраните доказателства се установява също, че при управление назад на МПС, жалбоподателят е нарушил вмененото му задължение, като преди да започне маневрата „движение назад”, не се е убедял, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите 5 участници в движението. Тези обстоятелства не се оспорват и от самия жалбоподател в жалбата, както и се подкрепят от показанията на свидетелите, разпитани по негово искане – св. О... и ....