Решение № 101 от 10.07.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Кърджали, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20255100500091 по описа за 2025 година С Решение № 290/ 03.10.2024 г. , постановено по гр. дело № 79/2024 г. по описа на Районен съд – Момчилград, са отхвърлени предявените от Н. М.

С., Г. М. С. и Л. М. Е. против Х. М. Х. и С. Р. Х. искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на по 1/5 идеална част от следните недвижими имоти: Неурегулиран поземлен имот /НУПИ/ с пл.сн.

№ 6 по проекто-кадастралният план на с. Я., общ. Д., целият с площ от 1 872 кв.м., ведно с построената в него Едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 106 кв.м., състояща се от четири стаи и коридор, при граници на ПИ: от изток земеделска територия и НУПИ с пл.сн.№7, от западпът, от север- път и земеделска територия и от юг- път и НУПИ с пл.сн.№7, и за осъждането им да отстъпят собствеността и предадат владението на по 1/5 идеална част на всяка една от тях, както и е оставено без уважение искането за отмяна на НА № ***, том *** рег.№ ***, дело № ***/**** г. на нотариус Г. Г..

С решението ищците Н. М. С., Г. М. С. и Л. М. Е. са осъдени солидарно да заплатят на ответнците Х. М. Х. и С. Р. Х. сумата от 1 612 лева, представляващи направени от тях разноски в производството.

1

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба вх. № 2724/23.10.2024 г., подадена от ищците в първоинстанционното производство Н. М. С., Г. М. С. и Л. М. Е. чрез пълномощника адв. Х. К., в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, с искане за отмяната му и за уважаване на предявените искове.

Във въззивната жалба се сочи, че ищците жалбоподателки са сестри и заедно с братята си Ф. М. Х. и първия ответник Х. М. Х. са наследници на родителите си М. Х.. Х.., починал на **.**.**** г. и Ф. В. Х., починала на **.**.**** г., като посоченото обстоятелство се удостоверявало от приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № 42/21.08.2023 г., издадено от кметство с. Я., общ. Д.. Твърди се още, че наследодателите им приживе притежавали Неурегулиран поземлен имот /НУПИ/ с пл.сн.№6 по проекто кадастралният план на с. Я., общ. Д., обл. К., целият с площ от 1872 кв.м., ведно с построената в него от двамата общи наследодатели на страните по делото, едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 106 кв.м., състояща се от четири стаи и коридор, при граници на поземленият имот: от изток-земеделска територия и НУПИ с пл.сн.№7, от запад-път, от север-път и земеделска територия и от юг-път и НУПИ с пл.сн.№7, който след смъртта на родителите им, по силата на чл.8 от ЗН те наследили по 1/5 ид. част от процесния недвижим имот. Сочи се, че били омъжени, имали самостоятелни семейства и съобразно обичаите живеели в домовете на съпрузите си. След 1990 г. всички сестри и братя заедно със своите семейства напуснали Република България и се установили да живеят и работят в Република Турция, като в дома на родителите им останала да живее до смъртта си на **.**.**** г. тяхната майка. Първоначално всички били в много добри взаимоотношения. Взаимно се подпомагали, взаимно се грижили за своята майка, докато била жива, както и за процесния имот, като взаимно давали средства за поддръжката и ремонтирането му.

Жалбоподателките сочат, че от показанията на разпитаните по делото трима свидетели се установило, че през периода 2007-2009 г. те и двамата братя заедно извършили основен ремонт на имота, като поели заедно всички разходи по реновирането му, за да може майка им да живее нормално, както и те трите да отсядат в бащината си къща, когато се връщат в Република България всяко лято. Отделно изтъкват, че от показанията на св. Н. И. Е. по 2 безспорен начин се установило, че през 2006 г., когато започнал основния ремонт на къщата, първият ответник нямал пари за да участва в ремонта, защото издържал децата си, които били студенти, и по тази причина жалбоподателките лично поели финансирането на този основен ремонт.

Твърди се във въззивната жалба, че жалбоподателките през различни периоди от време, всяка календарна година, осъществявали владение върху процесния недвижим имот и съответно своели същия като свой собствен.

Всяко лято, от 1990 г. до 2023 г. те се прибирали в Република България, отсядали в процесния имот, за да гледат и помагат на майка си, като за това се редували. През м. юли и м.август 2023 г. брат им – ответника Х. М. Х. им забранил да влизат в процесния недвижим имот и ограничил достъпа им до него, твърдейки че този имот е само негов. През м.август 2023 г., с изненада разбрали, че ответниците – брат им Х. М. Х. и съпругата му С. Р. Х. са признати за собственици на процесния недвижим имот с Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № ***, том *, peг. № ****, дело № ***/**** г., издаден на **.**.**** г. от нотариус Г. Г., с рег. № ***, с район на действие Районен съд – М., без да са го владеели самостоятелно и необезпокоявано в продължение на десет и повече години.

Предвид, че жалбоподателките всяко лято отсядали в имота за различни периоди от време, и в него живяла и майка им, те възразяват, че двамата ответници са осъществили давностно владение в периода от 2002 до 2014 г., тъй като до смъртта си през **** г. тяхната майка била негов собственик, а и те осъществявали владение върху същия, като отсядали да живеят в него.

В съдебно заседание въззивниците Н. М. С., Г. М. С. и Л. М. Е., редовно призовани, не се явяват. Въззивната жалба се поддържа с представено писмено становище. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ответниците в първоинстанционното производство Х. М.

Х. и С. Р. Х. чрез пълномощника адв. А. С.. Обжалваното решение се счита за правилно и обосновано с искане да се потвърди.

В съдебно заседание въззиваемите Х. М. Х. и С. Р. Х., чрез адв. А. С. поддържат представения отговор на въззивната жалба. Претендират разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

3

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лица, имащи интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното изцяло първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

Предявен за разглеждане е иск за собственост по чл. 108 от ЗС, като е направено и искане за отмяна на констативен нотариален акт по реда на чл.

537, ал. 2 от ГПК. Ищците претендират собственост в качеството на наследници по закон на оставения в наследство от техните родители имот: неурегулиран поземлен имот ведно с построената в него едноетажна полумасивна жилищна сграда.

Не е спорно между страните, че ищците Н. М. С., Г. М. С. и Л. М. Е. и първия ответник Х. М. Х. са сестри и брат, и са наследници на М. Х. Х., починал на **.**.**** г. – баща и Ф. В. Х., починала на **.**.**** г. – майка.

Не е спорно, че страните в производството имат още един брат – Ф. М. Х., който е неучастващо по делото лице, а вторият ответник С. Р. Х. е съпруга на ответника Х. М. Х..

Видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № ***, том *, рег. № ****, дело № *** от **.**.**** г. на нотариус Г. Г. с рег. № ***, с район на действие Районен съд – М., ответниците съпрузи Х. М. Х. и С. Р. Х. са признати за собственици на процесния имот, представляващ неурегулиран поземлен имот /НУПИ/, с пл.сн.

№ 6 по проекто-кадастралният план на с. Я., общ. Д., с площ от 1 872 кв.м., ведно с построената в него едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 106 кв.м., състояща се от четири стаи и коридор, при граници на ПИ: от изток - земеделска територия и НУПИ с пл.сн. №7, от запад -път, от север- път и земеделска територия и от юг- път и НУПИ с пл.сн. №7.

Видно от представеното удостоверение за данъчна оценка изх. № 590200*****/**.**.**** г., издадено от Община Д., процесният имот е записан на името на ответниците, като собственици на по ½ идеална част от 4 жилищната сграда с площ 106 кв.м. и ½ идеална част от ПИ с площ 1872 кв.м.

Данъчната оценка на жилищната сграда е 1485 лв., а на ПИ – 3127 лв.

От първоинстанционния съд е изискана нотариалната преписка по издаването на НА за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № ***, том *, рег. № ****, дело № *** от **.**.**** г. на нотариус Г. Г. с рег. № ***, с район на действие Районен съд – М.. С писмо вх.

№ 1222/08.05.2024 г. съдът е уведомен, че преписката е унищожена поради изтичане срока на съхранение. Приложен е НА № **, том **, рег. №****, дело № ***/**** г., с който е допусната поправка на площта и имотните граници в НА № ***, том *, рег.№ ****, дело №*** от **.**.**** г., като площта на Неурегулиран поземлен имот /НУПИ/ с пл.сн. № 6, е коригирана от 1 872 кв.м. на 1 135 кв.м., а площта на едноетажна полумасивна жилищна сграда е коригирана от 106 кв.м. на 109 кв.м., както е допусната корекция и на имотните граници, както следва: от изток- земеделска територия и НУПИ с пл.сн. №7, от запад - път, от север - път и земеделска територия и от юг - път и НУПИ с пл.сн.№ 7 на изток - ПИ с идентификатор № 87388.****, от запад път, от север - ПИ с идентификатор № 873****; и от юг - ПИ с идентификатор № 873***** и ПИ с идентификатор № 878*****.

Видно от представената по делото Скица № 39/14.02.2024 г., издадена от Община Д., обл. К., процесният неурегулиран поземлен имот /НУПИ/ с пл.сн. № 6 по проекто кадастралният план на с. Я., общ. Д. е с площ от 1 378 кв.м. по графични изчисления на неодобрения план, а по приложено удостоверение от Районен съд – Момчилград е с площ от 1 872 кв.м., а едноетажната полумасивна жилищна сграда по графични изчисления на неодобрения план е с площ от 78 кв.м., а по приложено удостоверение от Районен съд – Момчилград е със застроена площ 106 кв.м., при граници: изток- земеделска територия и НУПИ с пл.сн.№7; запад – път; север- път и земеделска територия и юг- път.

Приложено е по делото геодезическото заснемане на НУПИ и сграда в урбанизираната територия на с. Я., общ. Д. и обяснителна записка, от съдържанието на която се установява, че заснетата сграда представлява полумасивна еднофамилна жилищна сграда на един етаж с площ 109 кв.м., а площта на имота е 1135 кв.м.

От представения препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа 5 на акт за смърт № 00**/**.**.**** г. от Община Д., Ф. В. Х. е починала на **.**.**** г. в Р Т..

Като доказателство по делото са представени Удостоверение рег. № 292р-4825/13.02.2024 г., издадено от ОД на МВР – Кърджали и Удостоверение рег.№ 611000-867/02.09.2024 г., издадено от РУ – Джебел при ОД на МВР – Кърджали за пътуванията /влизания и излизания/ на страните по делото в периода 01.01.2014 г. – 11.02.2024 г.. Представени са разписки за заплатена ползвана ел.енергия, за заплатен местен данък и такса битови отпадъци от ответника Х. Х..

От показанията на св. Н. И. Е., св. Р. А. Х. и св. Р. М. И. се установява, че до 1989 г. в процесния имот живяли родителите. През **** г. бащата на страните починал и след това всички заминали за Турция. С двамата ответници заминала и майката на страните, която починала на **.**.**** г. в Т..

Св. Р.А. Х. и св. Р.М. И. сочат още в показанията си, че къщата е едноетажна, с четири стаи и мазе и е построена през 1970 г. от бащата на страните и дадена от него на първия ответник след връщането му от казармата през 80-те години, а на другия син бил даден парцел от двора, в който да си построи своя къща. Сочат, че трите сестри се били омъжили по-рано и живеели на други места. Ответникът Х. се завърнал в България за първи път малко след 2000 г. и започнал да ремонтира къщата. Първоначално ремонтирал покрива, сменил дъските и керемидите, а след това и останалата част – мазилка и вътрешните ремонти. Когато приключил с ремонтите заживял в къщата. Майката на страните живеела в Турция, откъдето взимала пенсия, но посещавала и България, отсядайки при Х.. Свидетелстват още, че всеки от селото знаел, че къщата е на Х.. Сочат, че по обичай, за това от децата, което се грижи за родителите, остава къщата. В случая, малкият брат останал да се грижи за майка си и баща си. В показанията си сочат, че от преди 1989 г. се знаело, че къщата е на Х. и затова никой не се интересувал. Едва от 2023 г. сестрите започнали да имат претенции за имота.